/Поглед.инфо/ Анализ на ВП на СССР

(ВП на СССР (Вътрешен предсказател на СССР, Внутренний предиктор СССР) е обществена инициативна група, създадена през 1987 г. и съществуваща и функционираща в Русия под това име до днес)

Окото на „непрофесионалния политик” вижда във всеки ход на шахматната игра край на партията.
Ото фон Бисмарк

1. Да си спомним лорд Палмерстън

„…твърдя, че е недалновидно една или друга страна да се смята за неизменен съюзник или вечен враг на Англия. Ние нямаме неизменни съюзници и нямаме вечни врагове. Само нашите интереси са неизменни и вечни и наш дълг е да ги следваме” (Реч на Палмерстън в Палатата на общините, 1 март 1848 г.)

Но по същество Палмерстън не е бил прав: просто авторите на библейския проект за глобализация са възложили на Англия мисия за осъществяване на този проект, която нейният управляващ „елит” възприел като своя „национална идея”, в резултат на което възникнала Британската империя, трансформирала се към настоящия момент в „Британска общност на нациите”, много от които са образувани и съществуват върху костите на изтребените от британците народи.

На Палмерстън принадлежи още едно изказване: „Как тежко е да се живее, когато никой не воюва с Русия”.

Общо взето, това е необходим и напълно достатъчен минимум сведения, които трябва да се знаят за Британия и нейната политика в миналото, настоящето и бъдещето (в условията на запазване там на тиранията на масонската глобално-политическа мафия и на режима на фалш-демокрацията).

Шекспир, Голсуърти, Джером, Британският музей, галерията „Тейт”, „британските учени” и т.н., са само външен блясък, затрудняващ осъзнаването на тази същност на Великобритания.

2. Инцидентът със Скрипал и неговото значение

На 4 март 2018 г. министър-председателят на Британия Тереза Мей официално обвини Русия в опит за убийство на Сергей Скрипал и неговата дъщеря в Солсбъри. По време на този инцидент пострада също британски полицай, оказал се на мястото на покушението и опитвал се да окаже помощ на пострадалите. Според британската версия, за покушението е използвано бойно отровно вещество с нервно-паралитично действие, произведено в Русия.

Британското обвинение е без доказателства, но тамошните „джентълмени” изискват да се вярва на думите им, а насрещното изискване да се предявят доказателства възприемат като обида. След това Лондон обяви, че експулсира 23-ма руски дипломати. 16 страни от ЕС, а така също САЩ, Канада, Норвегия, Австралия, Молдова, Албания, Македония и Украйна, ръководствата на които искрено повярваха на британските „джентълмени”, или са принудени да дават вид, че им вярват, също изгониха известен брой руски дипломати. Ръководството на НАТО също съкрати броя на сътрудниците на руското представителство към щаб-квартирата. В резултат на инцидента със Скрипал започна нов етап на изостряне на взаимоотношенията между Русия и държавите от Запада.

Реакцията на официална Русия от гледна точка на изискването за доказателства за виновността на Русия би била напълно адекватна, ако британската страна действително искрено се заблуждаваше, предявявайки обвинения към Русия, а не предявяваше умишлено предварително недоказуеми обвинения, същевременно умишлено игнорирайки предвидените от международното право процедури за разследване на инциденти с използване на химическо оръжие, или при подозрение за неговото използване. По същество Британия обвини Русия в следното:

- нелегална разработка и производство на химическо оръжие, въпреки поетите задължения, в съответствие с подписаната от Русия „Конвенция за забрана за разработка, производство, натрупване и използване на химическо оръжие и за неговото унищожаване” (1993 г.);

- нарушаване от страна на руските спецслужби на неписания етичен кодекс за взаимоотношенията между спецслужбите на държавите и техните сътрудници;

- систематично провеждане в продължение на дълъг период на диверсионно-терористична дейност на територията на Великобритания, както по отношение на граждани на Русия, така и по отношение на поданици на британската корона.

Произтичащата от този сборник обвинения програма за бъдещето беше огласена от министъра на външните работи на британското правителство Борис Джонсън:

„Ние, разбира се, засега не знаем точно какво се е случило в град Солсбъри, но ако първото много лошо впечатление се потвърди, това ще бъде още едно престъпление в дългия списък на престъпления, в които ние можем да обвиним Русия. И става ясно, че в много отношения сега Русия е сила на злото, деструктивна сила и Великобритания е длъжна да оглави опитите на света да направи нещо в тази връзка”.

Нищо ново, ако помним възгледите на Палмерстън…

Плановете за разчленяване на Русия и колонизация на нейните руини са неизменна съставна част на политиката на ръководителите на Запада като цяло и на държавите на неговите лидери (в различните епохи това са различни държави) в продължение на много столетия, която може да бъде проследена от времената на ледената битка (5 април 1242 г. по юлианския календар), дори от още по-стари времена. Съответно всички британски обвинения по адрес на Русия и във връзка с други загадъчно умрели на територията на Великобритания политически, криминални и бизнес персонажи, имат една цел: морално да оправдаят в мнението на еснафите от западните държави собствената диверсионно-терористична дейност на територията на Русия в хода на водената многовековна „хибридна война” за световно господство на господарите на библейския проект за поробване на човечеството от името на Бог.

И тази диверсионно-терористична дейност на Великобритания против Русия има стара история: убийството на Иван Грозни, убийството на император Павел, кураторството по отношение на заговора на декабристите, убийството на император Николай I, убийството на император Александър III, убийството на Г.Е.Распутин, кураторството по отношение на организаторите на „февруарската буржоазно-либералистична революция”, кураторството по отношение на марксистите-троцкисти, кураторството по отношение на Н.С.Хрушчов и дисидентите от следсталинската епоха, кураторството по отношение на чеченските сепаратисти и терористи в началния период на установяването на постсъветска Русия, кураторството по отношение на либералната „общественост” в наши дни.

(В този списък отсъства император Александър II, доколкото в неговата биография фигурира роман с британската кралица Виктория. Виктория не пожелава да се откаже от британската корона и да стане съпруга на наследника на руския престол с перспектива да стане и императрица, а на Александър не е позволено да стане британски принц-консорт. Външната политика на император Александър II е в голяма степен, ако не пробританска, то „отчитаща британските интереси”, вследствие както на капитулацията на Русия в Кримската война и Парижкия мирен договор, така и на особеностите на мирогледа на самия Александър, който се опитва да инициира в Русия „догонваща модернизация”, взимайки за пример Великобритания).

В тази връзка ще отбележим, че екстреното отлитане на В.В.Путин от Австралия за Русия след съмита на Г-20 в 2014 г. в Брисбейн беше напълно оправдано профилактиране на последствията от прощалната закуска, с която завърши този съмит и който Путин проигнорира.

3. Защо Русия за Запада е „империя на злото”

Американският професор Уолтър Ръсел Мид, специалист по международна политика, пише: „Преди много години Джордж Кенан, бивш посланик на САЩ в СССР, известен като „архитект на студената война”, каза по същество, че проблемите в американско-руските отношения имат структурен характер. В края на студената война всички говореха: „Кенан, ти си просто гений!”. А след това всички забравиха неговите думи. Проблемът е не толкова в това, че те са комунисти, а в това, че те са руснаци”.

Казано е пределно откровено. Ние сме за тях „империя на злото”, защото сме руснаци, макар че характеристиките на прословутата „рускост” не са назовани. И това обстоятелство ни задължава да покажем различията в характерологичната същност на регионалните цивилизации на Запада и Русия.

(Съществува такъв исторически анекдот:

На бал в Зимния дворец към френския маркиз Астолф де Кюстин, впоследствие автор на книгата „Русия в 1839 г.”, се обръща император Николай I:

- Мислите ли, че всички тези хора около нас са руснаци?

- Разбира се, Ваше Величество…

- Ето че не е така. Този е татарин. Този – немец. Този – поляк. Този е грузинец, а ето там стоят евреин и молдовец.

- Но тогава кои тук са руснаци, Ваше Величество?

- Всички те заедно – това са руснаците!)

Със Запада всичко е просто. Мирогледно Западът отдавна е поробен от библейския проект за установяване на анонимно за жителите на Земята абсолютно световно господство от името на Бог и независимо от Бог. Средствата за неговото осъществяване са следните:

- предначертаният в Стария завет транснационален юдейски монопол над лихварството като инструмент за изкупуване на света с всички негови жители и тяхната собственост;

- новозаветното мълчание за начините за изкореняване на лихварството и псевдохристиянските повели да се търпи случващото се, с вяра в благото въздаване след Съдния ден за несправедливостите по време на живота на Земята;

- култът на мита за интелектуалното превъзходство на евреите-юдеи над останалите и корпоративно организираният контрол на еврейските диаспори и масонството над такива обществени институции на всички държави на Запада, като науката, образователната система, средствата за масова информация, сферата на художественото творчество и развлеченията.

Тези три положения се отнасят както до епохата, когато старозаветно-талмудическото и новозаветно-псевдохристиянското вероучения са били основата на културата на страните от Запада, така и до следващата епоха на светския буржоазен либерализъм, в която и трите по-горе посочени функции на библейския проект са защитени от исторически установилата се психодинамика на поробените от него общества и от действащото в него законодателство: законодателството стои на стража в защита на интересите на банките – „лихварските колхози”; и всяко споменаване на евреите-юдеи в негативен контекст в много страни се оценява юридически като ксенофобия и антисемитизъм, докато ксенофобските и расистки изказвания на представители на юдейските диаспори за тяхното превъзходство и за човешката непълноценност на неевреите-неюдеи остават без юридически последствия.

Смисълът на живота на хората в тази регионална цивилизация се състои в потребителското благополучие, получаването на удоволствия, което трябва да се осигурява от: 1) инициативата на частни предприемачи, 2) принципа „всеки плаща сам за себе си” и съпътстващата го жажда за забогатяване по всякакви начини, 3) държавното регулиране на вътреобществените отношения на основата на спазване на юридическата законност.

С Русия въпросът стои по-сложно. В 1866 г. Ф.И. Тютчев отбеляза: „Умом Россию не понять, /Аршином общим не измерить: /У ней особенная стать, /- В Россию можно только верить”.

Четейки тези стихове, трябва да знаем, че самият Ф.И. Тютчев е получил образование от европейски тип, т.е. владял е „общоевропейския аршин” – бил е носител на „общоевропейския стандарт на възприемане на света”. От неговите времена насам образованието от общоевропейски тип, включително в областта на хуманитарно-обществените дисциплини, в Русия става не само масово, но и по същество безалтернативно задължително. Много от неговите носители обаче са глупаци в сравнение с Тютчев, защото са убедени, че с „общоевропейски аршин” („общочовешки ценности” по днешната терминология) може да се измери всичко, включително Русия, Китай, Индия, света на исляма. Въпреки че жителите на западните страни, а така също техните учени и политици, изобщо не са „общочовеци”, те се стремят да възведат своите стандарти от всякакъв тип, включително стандартите на възприемане на света, именно в ранг „безалтернативно общочовешки”. Затова на основата на хуманитарно-социалното образование, идентично на западното, е не само невъзможно да се разбере същината на Русия, но е невъзможно да се разберат и проблеми с глобален характер, засягащи цялото човечество, всички народи; нещо повече, почти всички проблеми от този род са породени от това, че много общества живеят под властта на хуманитарно-социалното образование от западен тип и не се замислят за изработване на алтернативна на него култура на възприемане на света.

(Рядко изключение е Япония. През юни 2015 г. в Япония беше въведена забрана за преподаване на редица хуманитарни дисциплини във вузовете на страната. Министърът на образованието Хакубун Шимомура изпрати в 86 държавни университети писмо, в което ги призова да се съсредоточат върху онези области на знанието, „най-добре отговарящи на потребностите на обществото”, т.е., да се съкратят, или отменят съвсем учебни програми по хуманитарни и социални науки.

Забраната за преподаване във вузовете на хуманитарно-социални науки, установени в културата на поробване на човечеството на основата на библейския проект – това е поредната крачка на Япония към възстановяване на пълнотата на суверенитета, а не политика на насаждане на невежество и мракобесие.

Властите в Китай са забранили да се продава Библията в местните онлайн-магазини. Най-големите търговски вериги вече са прекратили разпространението на Библията. Това е също полезно за защита на светоусещането на собственото население от поробването с библейския проект).

За осъзнаване на същността на прословутата „рускост” е необходимо да се излезе от пределите на ограниченията, налагани от стандарта на светоусещането на Запада и да се разбере следното:

Животът на глобалната цивилизация е процес на взаимодействие (включитено културния обмен) на няколко регионални цивилизации, всяка от които в този процес продължава да живее свой живот, като се развива, или деградира. При това своеобразието на всяка от регионалните цивилизации се състои не само в начина на живот на техните общества, който е достъпен за възприемане от страничния наблюдател. Това наблюдавано от туристи и анализатори своеобразие съвсем на характеризира същността на съответната регионална цивилизация. Същността на всяка регионална цивилизация се характеризира с тези идеали, които тя носи през вековете, независимо колко далеч от тези идеали може да бъде нейният реален начин на живот. Пазители и ретранслатори на тези идеали в следващите поколения са тези, които влизат в състава на генетичното ядро на цивилизацията – нейните народи.

И докато генетичното ядро се възпроизвежда, докато то запазва и предава на следващите поколения идеалите, характеризиращи същността на цивилизацията, цивилизацията е жива и притежава потенциал за осъществяване на тези идеали.

Русия е една от регионалните цивилизации. От другите регионални цивилизации в света Русия се отличава с това, че тя е цивилизация в границите на общата за всички нейни народи държава: за разлика от Русия повечето други държави сами представляват части на една или друга регионална цивилизация.

Главният характерологичен идеал на Русия като многонационална цивилизация е абсолютната справедливост. Оттук и самоназванието-цел – Свята Рус.

Обаче понятието „справедливост” трудно се поддава на определение с термините на западната наука и не се кодифицира юридически по редица взаимосвързани и проникващи една в друга причини:

- първо, съществува идеал за абсолютната справедливост, който трябва да бъде осъзнат и постигнат в резултат на развитието на обществото и

- второ, съществува исторически преходно разбиране за справедливост, което е обусловено от:

- исторически установеното качество на живот на обществото с всички негови достойнства и пороци,

- исторически установеното светоусещане на обществото,

- устремеността на обществото към идеала на абсолютната справедливост в този вид, в който този идеал се осъзнава във всяка историческа епоха.

Променливостта на осъзнаването на идеала на абсолютната справедливост през живота на обществото и осъзнаването като исторически установена несправедливост на това, което в миналото е представлявало текущ идеал за справедливост, прави невъзможна юридическата кодификация на „справедливостта по руски”, устойчива в приемствеността на поколенията.

Един от аспектите на справедливостта по руски е отсъствието в обществото на паразитизъм въобще и още повече – на системно организиран паразитизъм – експлоатация на „човек от човека”.

Ясно е, че такова разбиране за справедливост Западът, основа на чиято култура е паразитизмът въобще и системно организираният лихварски паразитизъм с глобални мащаби в частност, не може да приеме.

Затова Русия отхвърля навлизащата отвън несправедливост във всички форми (отхвърлянето е въпрос на време, необходимо за осъзнаване на една или друга несправедливост и нейното изкореняване), а юридическа законност признава само в това, което съответства на непрекъснато променящата се целесъобразност на общественото развитие и политика в посока на реализация на абсолютната справедливост.

Потребителското благополучие, животът за свое удоволствие, сами по себе си в Русия нямат смисъл, ако властва несправедливост: това се вижда в епосите на всички народи, населяващи Русия. Така стои въпросът в живота на всички, които влизат в генетичното ядро на Руската многонационална цивилизация, въпреки че в живота на тези, които влизат в него, всичко или почти всичко може да противоречи на цивилизационните идеали, характеризиращи същността на Русия. А доколкото основната маса на населението не влиза в генетичното ядро на цивилизацията, тя може да живее различно и достатъчно често живее различно. И тази нейна различност, стигаща в съдбите на много хора до пълно отрицание чрез всички техни жизнени дела на цивилизационните идеали на Русия, се явява основание за това привържениците на библейския европоцентризъм да стигат до два взаимноизключващи се и грешни (всеки по своему) извода:

- Русия е европейска държава, доколкото православието - вярване на мнозинството руснаци – е една от разновидностите на библейското християнство, както при всички автохтонни народи в Европа:

(Привържениците на този възглед като начало трябва да погледнат географската карта и да сметнат колко Европи с всички техни държави могат да се поберат на територията на Русия).

- Русия е населена с диваци, неспособни да възприемат „цивилизационния”, т.е. европейския, Западния . начин на живот, поради което територията на Русия подлежи на прочистване от диваците, защото те са непоправими руснаци. Но доколкото „диваците” са въоръжени с оръжие, чиято мощ е съпоставима, а нерядко и превъзхожда мощта на оръжието на „цивилизованите хора” , тези „руски диваци” се не просто „империя на злото”, а въплъщение на „световното зло”.

Друго отличие на Запада от Русия се състои в това, че:

Западът не в глобални мащаби, а в собствения си регион, е осъществил своите цивилизационни идеали (потребителско благополучие, получаване на удоволствия, което трябва да се осигурява чрез: 1) инициативата на частни предприемачи, 2) принципа „всеки плаща сам за себе си” и 3) държавно регулиране на вътрешните социални отношения на основата на съблюдаване на юридическата законност), но доколкото този резултат е постигнат чрез нарушаване на обективни закономерности, на които е подчинен животът на хората и обществата, по-нататък на Запада предстои да живее в режима „Вселена 25” (вж. https://www.psychologos.ru/articles/view/eksperiment-vselennaya-25-dvoe-zn--kak-ray-stal-adom; http://volnomuvolya.com/EKSPERIMENT-VSELENNAYA-25-MYSHINYJ-RAJ-OPISANIE.HTML), т.е. населението биологически ще се изражда и културно ще деградира дотогава, докогато Западът ще запазва привързаността си към своя начин на „живот” и да го смята за безалтернативно правилен.

- Русия започна да осъзнава своите цивилизационни идеали във втората четвърт на 19 век и към края на 20 век ги изрази в своята собствена хуманитарно-социална наука, чрез Концепцията за обществена сигурност (Естествено, тя е «ненаучна», съпоставена със стандартите на социологията на цивилизацията на Запада), което открива възможности за постигане на нашите древни цивилизационни идеали в процеса на реализация на Човешкия проект за глобализация. Т.е. бъдещето е на наша страна и въпросът е в това как да го осъществим по добър начин за цялото човечество.

Отначало нека поясним понятията „психотроцкизъм” и „болшевизъм”.

Троцкизмът – това съвсем не е една от разновидностите на марксизма. Троцкизмът е психическо явление, т.е. то е израз на особеностите на психиката на индивида. На троцкизма, в искрената лична проява на добронамереност от неговите привърженици, е свойствен конфликтът между индивидуалното съзнание и безсъзнателното – както индивидуално, така и колективно - пораждано от всички троцкисти в тяхната съвкупност. И в този конфликт злобно тържествува колективното безсъзнателно на троцкистите, подавяйки личната осъзнавана добронамереност на всеки един от тях, чрез съвкупността на всички техни дела.

Това е особеност на психиката на тези, на които се е случило да станат троцкисти, а не особеност на една или друга конкретна идеология. Психическият тип „троцкист” може да бъде съпътстван от най-различни идеологии. Именно по тази причина – с чисто психически характер – равноправните отношения с троцкизма и персонално с троцкистите, на нивото на интелектуална дискусия, аргументи и контрааргументи – са безплодни и опасни за онези, които разглеждат троцкизма като една от идеологиите, тъй като не виждат зад идеологията неговата действителна ПОД-идеологическа дефектно-психическа основа, независеща от обвиващата я идеология, която психотроцкистът може искрено нееднократно да мени в течение на своя живот.

Интелектът, който участва в дискусията, в стремежа да се убеди събеседника, или да се постигне заедно с него истината, на основата на която би могло да се преодолеят проблеми във взаимоотношенията, е само един от компонентите на психиката като цяло. Но психиката в случая на нейния троцкистки тип не допуска интелектуална обработка на информацията, която е способна да промени доктрината, обработвана в дадения момент от тази от многото идеологически оформени разновидности на троцкизма, към която принадлежи конкретният индивид психотроцкист.

Тази психическа особеност (пълна глухота към изказваната критика, в съчетание с премълчаване на троцкистките декларации, на основата на които обаче те реално действат, обединени в колективното безсъзнателно), присъща на много индивиди, е исторически по-старо явление, отколкото марксисткия троцкизъм в комунистическото движение на 20 век. За това свойство на психиката на индивидите в миналото не е имало друго определение, освен „обсебеност” и „шизофрения”. А в епохата на господството на материалистичното светоусещане за това явление въобще не е имало думи, отговарящи на същността му и то е било наречено не по неговата същност, а по псевдонима на един от неговите най-ярки представители в троцкизма в комунистическото движение на 20 век.

Троцкизмът по своята същност е шизофренична, агресивна политическо-действена психика, която може да се прикрива с всякаква идеология, всякаква социологическа доктрина.

За политическата практика на психотроцкизма в последните векове са характерни призивите за спазване на нормите на демокрацията – нейните формални процедури и законността, зад които обаче се крият мафиотската организираност на троцкистите-лидери – посветени, манипулиращи тълпата, въвличайки я в публични демократични процедури. Това беше характерно за дейността на Л.Д.Троцки и неговите съмишленици, както и за дейността на активистите-пропагандатори на буржоазния либерализъм:

- основното обвинение от страна на Троцки и компания по адрес на И.В.Сталин и болшевиките беше потискане на вътрешнопартийната демокрация и дискусиите, въпреки че самите троцкисти не се спираха пред убийствата (включително чрез подчинените им спецслужби) на своите политически противници;

- основното обвинение от страна на либералите по адрес на техните противници (включително претенциите към Сталин и болшевиките) е неспазване на „нормите на демокрацията” и нарушаване на „правата на човека”, въпреки че фалш-демокрацията по западен образец в действителност не работи по две причини:

- некомпетентност на електората, неспособен да предвиди последствията от своя избор;

- подконтролност на всички сфери на живота на обществото на диктатурата на масонската мафия, която не се спира нито пред политически убийства на неудобните (Линкълн, Кенеди, в частност), нито пред манипулиране на невежия и неспособен да мисли електорат.

Затова буржоазният либерализъм, под чиято власт живее Западът и който се мъчи да контролира Русия след 1991 г., е едно от теченията на психотроцкизма, което ярко се проявява в политическото поведение на „неоконите” в САЩ и в позициите на британското правителство по отношение на Русия, след като Б.Н.Елцин престана да бъде марионетен президент на новата колония на Запада под название „демократична Руска Федерация”.

Болшевизмът, както учи историята на КПСС, възниква в 1903 г. на II конгрес на РСДРП, като една от партийните фракции. Както твърдяха неговите противници, болшевиките до 1917 г. никога не са представлявали действителното мнозинство на членовете на марксистката партия и затова опонентите на болшевиките в онези години винаги са възразявали против тяхното самоназоваване. Но това мнение е произтичало от неразбирането от страна на разнородните меншевики на същността на болшевизма.

Болшевизмът не е руска разновидност на марксизма и не е партийна принадлежност.

Същността на болшевизма не е в численото превъзходство на привържениците на някакви идеи над привържениците на други идеи и над безмозъчната тълпа, а именно в друго: в искрения стремеж да се изразят и въплътят в живота идеалите на същата тази „абсолютна справедливост”, включително дългосрочните стратегически интереси на трудовото мнозинство, желаещо никой да не паразитира върху неговия труд и живот. С други думи, исторически реално във всяка епоха същността на болшевизма е в дейната подкрепа на преходния процес от исторически установения тълпо-„елитаризъм” към многонационалната човечност на Земята на бъдещето.

Без разбиране на тези различия в същността на болшевизма и психотроцкизма е невъзможно адекватно разбиране на историята и политическите перспективи. Съответно на това разбиране за същността на болшевизма, той е съществувал и действал далеч преди появата на марксизма, РСДРП (б) – ВКП (б) и думите болшевик и болшевизъм. След изчезването на тези думи от политическия лексикон след 19 конгрес на ВКП (б)-КПСС, след отстъпничеството на партийно-съветския „елит” от цивилизационните идеали на Русия и неговата активна политика за предаване на СССР на Запада, след построяването в постсъветска Русия на „елитарно”-корпоративна прозападна държавност, нищо не се е променило: болшевизмът, който беше свойствен на генетичното ядро на Руската многонационална регионална цивилизация в древността, продължава да му бъде свойствен и днес, независимо от това колко често се употребява тази дума и дали в перспектива тя ще бъде заменена с някаква друга, по-точно изразяваща същността на това явление в новите исторически условия.

Марксизмът изначално представлява псевдонаучна светска разновидност на библейския проект за поробване на човечеството и е трябвало да разреши проблемите, пораждани от живота на обществото на основата на либерално-пазарния икономически модел, а именно:

- класовите антагонизми;

- надпреварата за потребление, в която без полза се изразходват природни ресурси и живота на хората и която води към унищожаване на биосферата и човечеството.

Примамката в него за бъдещите жертви е обещанието за свобода, справедливост, изкореняване на експлоатацията на „човек от човека” в условията на социализъм-комунизъм. А същността е в това, че реалната власт над обществата и човечеството като цяло е трябвало да остане в ръцете на мафията на посветените, доколкото теорията на познанието на диалектическия материализъм не е съобразена нито с Живота като цяло, нито с организацията на чувствата и психиката на човека, а политикономията на марксизма (учението за стопанската дейност) е метрологически несъстоятелна, вследствие на което не може да бъде свързана нито със счетоводството на микронивото на икономиката, нито с макроикономическата статистика на държавата.

И въпреки че марксизмът в най-голяма степен е бил ползван в Русия, да се твърди, че сатанистът Маркс заедно с русофоба Енгелс е замислил специфично антируски проект, би било неправилно. Марксизмът по начало е толкова антируски, колкото и антикитайски, антинемски и въобще – античовечен без разлика на националностите. Русия прие марксизма двояко:

- първо, обещанието за социализъм-комунизъм беше възприето за истина от генетичното ядро на народите на Русия, доколкото провъзгласените нравствено-етични норми на социализма-комунизма (свобода, отсъствие на експлоатация на „човек от човека”, единна етика за хората независимо от техния произход, национална и класова принадлежност), а отсъствието в марксизма на необходимото научно-методологично осигуряване на социалните преобразования в живота на комунистическото общество не беше откроено и осъзнато;

- второ, в Русия от епохата на смутното време (ако не и преди това) са съществували „елитарни” субкултури, същността на които е отказ от собствено творчество и подражателство на „напредналия Запад” в опитите да разрешат едни или други въпроси на собственото Отечество.

Първи бяха болшевиките, за които марксизмът беше „не догма, а ръководство за действие”, а действието беше построяване на реален социализъм като начин за осъществяване на цивилизационните идеали на регионалната цивилизация на Русия. А втори бяха „истинските марксисти” – троцкистите. Отначало тази симбиоза на болшевики и марксисти-троцкисти през ноември 1917 г. взе в свои ръце държавната власт и започна строителството на СССР, а след това между тях избухна конфликт на тема: „социализмът в СССР – параван за тиранията на вътрешнопартийната мафия, или социализмът в СССР – действително власт на народа и неговата свобода?”.

Този конфликт беше многопланов: в скоротечен публичен план болшевиките начело с И.В.Сталин разгромиха троцкистите в партията и държавата към 1930 г.

В този конфликт И.В.Сталин успя да покаже на по принцип безидейната бюрокрация, че той е за нея „господар” и бюрокрацията се съгласи с това, а простолюдието подкрепи болшевистко-бюрократичния режим (също симбиоза на двете сили). Л.Д.Троцки се опираше на политиканстващите солдафони (от типа на Тухачевски) в армията и спецслужбите, а също така и на интелигенцията, предимно хуманитарната (т.е. получилата не естественонаучно, а противоестествено-хуманитарно образование и на художествено-творчески личности от типа на днешния Кирил Серебренников).

Ясно е, че бойният потенциал на бюрокрацията е бил по-голям, отколкото този на политиканстващите солдафони и бъбривци, вследствие на което истинските марксисти-троцкисти загубиха. След това болшевиките, въздействайки на безидейната бюрокрация, започнаха строителството на култура, в която развитието на личността би осигурило жизнената състоятелност на Конституцията на СССР от 1936 г.

Обаче този процес не беше завършен. На неговото завършване попречиха втората световна война, а след това убийството на И.В.Сталин и Л.П.Берия и превръщането на бюрокрацията в паразитна обществена класа.

В резултат от средата на 1950-те години СССР се оказа във властта на новото поколение троцкисти, които в крайна сметка загубиха марксистката идейност и се сдушиха със своите задгранични аналози – психотроцкистите от либерален тип във водещите държави на Запада. В резултат на техните съвместни усилия и пасивността на населението СССР прекрати съществуването си.

Периодът на историята на Русия от беловежкия сговор на алкохолиците до днес е период, в който:

- открито видима доминанта е либерално-буржоазната масонска мафия, която се опитва да унищожи руснаците с „мирни средства” (средствата за водене на „хибридна война”), да разчлени и колонизира Русия, като контролира органите на държавна власт, СМИ, финансите и икономиката, чрез своята периферия от родни либерални идиоти и предварително безидейни мошеници-наемници с кулашко-бандитска психология, проникнали на много ключови длъжности;

- виртуално-структурно управляем процес на възстановяване от народите на Русия на пълнотата на суверенитета, видимо изразяващ се главно в три неща:

- отсъствие на подкрепа от страна на електората за привържениците на либерализма,

- статистически ръст на положително отношение в новите поколения към И.В.Сталин и Л.П.Берия и към епохата, в която те са работили,

- очакване на простолюдието, че В.В.Путин ще продължи делото на сталинския болшевизъм и ще прочисти страната от либерализма и психотроцкизма.

Но противостоенето между марксисти-психотроцкисти и болшевики в сталинските времена и противостоенето между буржоа-либерали-психотроцкисти и генетичното ядро на народите на цивилизацията на Русия (безименните днешни болшевики) еднакво засяга интересите на ръководителите на библейския проект за поробване на човечеството.

Т.е. въпросът не е в това, че Западът – неговите шефове, публичните политици, журналисти, дейци на изкуството, включително и всевъзможни „свободолюбиви” хомосексуалисти – са недоволни от това, че Русия на президентските избори гласува ва В.В.Путин, с чието име и дейност ръководителите на Запада свързват не само загубата на своите завоевания от 1985-1999 г.г., но и очакванията за нови загуби на своите минали постижения в решаването на „Руския въпрос”.

Въпросът е в този виртуално-структурно управляем психодинамичен процес на възобновяване на самодържавието на народите на Русия в руслото на Богодържавието, с който шефовете на Запада не знаят как и какво да правят.

И ако в миналото „заплахата от световна експанзия на болшевизма” се олицетворяваше в мнението на психотроцкистите-либерали на Запада с личността на И.В.Сталин, сега те не би трябвало да отъждествяват „световното зло” с личностите на Путин и неговите „джобни олигарси”, тъй като влизането на водещите държави на Запада в алгоритмиката от типа «Вселена 25» - алгоритмика на самоунищожението на коренното население на Европа и постиндианското население на САЩ – това е „постижение” на политиците на самия Запад, реализирано без каквито и да е „интриги на Москва”.

(Макар че това се случи все пак не без интриги, но това бяха интригите не на Москва, а на самите задкулисно-политически сили, които в края на 19 век предприеха неуспешен опит да решат проблема с общата криза на буржоазно-либералния капитализъм посредством световна марксистка псевдосоциалистическа революция. Западът няма оръжие против тези „момчета”, доколкото самият Запад смята, че тези „момчета” не съществуват).

Така или иначе, конфликтът на психотроцкизма на Запада и болшевизма на Русия излезе на ново ниво и придоби глобален мащаб.

И именно в това противопоставяне между деградацията и устремеността към развитие се решават съдбите на човечеството.

Превод: Поглед.инфо