/Поглед.инфо/ Световните медии обсъждат обиколката на Стивън Банън в Европа. Едни виждат в това отчаян опит той отново да се представи като политическа фигура след изгонването му от Белия дом, други – намерение да се придаде нов импулс на традиционалисткото движение, трети могат само истерично да възклицават за „увеличаването на новата заплаха” за либералния световен ред. Всяка от версиите е по своему вярна.
Феникс на антиглобализма
Действително, след като напусна Белия дом, известно време Банън не проявяваше видима активност.Напълно възможно е идеологът на „тръмпизма” да е бил зает с преосмисляне на ситуацията, в която се оказаха САЩ и той самият, да е анализирал допуснатите грешки.
Напускането на администрацията на Президента не може да бъде триумф. Може да се приеме, че Банън е понесъл поражение, но не и съдбоносно. Доказателство за това е турнето в европейските страни и срещите му с водещи политици и идеолози, споделящи неговите ценности. Банън посети Италия, Швейцария, Франция и навсякъде го приемаха не просто като мислителя и „сваления летец” от САЩ, а като носител на идеи, които са извънредно необходими днес на целия западен свят.
При всички уговорки, в очите на европейците Банън символизира възможността за победа над глобалистите. Непълна, но все пак заставяща противоположния лагер да трепне и да отстъпи.
Екстериториалност на мисълта
Напълно възможно е обиколката на Банън да представлява призив към действие, своеобразна инструкция за хората, споделящи неговите възгледи: епохата, когато беше възможно затварянето в границите на една държава и с усилието на волята на ръководството, силовите структури и народа да се удържи един или друг политически строй, е останала в миналото.
Излизайки извън САЩ, изказвайки се пред представители на Националния фронт във Франция и традиционалистки кръгове в Швейцария, Стивън Банън явно даде да се разбере, че с напускането на Белия дом играта не е свършила, а напротив, едва сега започва. Освен това, срещайки се с патриотични кръгове в различни европейски страни, той посочва техните явни пропуски в последните години: недостатъчно сътрудничество за постигане на общи цели.
Напълно възможно е Банън да се явява практически единствената фигура, която би била способна да осигури укрепване на връзките между европейските традиционалисти, които, поради историческата памет, далеч не винаги могат да започнат открит и доверителен диалог.
Кой против кого?
Фактите показват окончателно оформяне на нови фронтове на война, в която вече е въвлечен целият свят. Тъй като сегашното противопоставяне се наблюдава основно в пространството на идеите, не е необходимо да се търсят многокилометрови фронтове, разделящи противоборстващите страни. Характерът на текущата война позволява да я наречем „глобална гражданска война”, в която човек, намиращ се в съседната стая, може да бъде ваш принципиален противник, а в същото време можете да имате съюзник в друг континент. Това е война на всички против всички: всяко общество се състои от глобалисти, обявяващи се за единен свят под контрола на неолибералните кръгове и традиционалисти, обявяващи се за многополярен свят и самоопределяне на всяка цивилизация.
С други думи, Банън е съюзник не само на патриотите от Западна и Източна Европа, но и на аналогичните сили във всяка точка на света, включително Русия.
И следователно хората, обявяващи се против него, били те престижно американско издание или професор от второразряден руски университет, най-вероятно се оказват в лагера на врага.
Банън и Дугин: конкуренция или подкрепа?
Наистина полезно е в тази връзка да бъдат разгледани взаимоотношенията на двама приличащи се представители на традиционализма. Стивън Банън често е сравняван с Александър Дугин, като се посочват сходни черти: подход към анализа на политическите събития, философската база, взаимоотношенията с ръководствата на собствените страни.
На предишни етапи от развитието на човечеството тези две личности, движещи се към Европа от Изток и от Запад, при среща едва ли биха станали най-близки съюзници, но в сегашните условия, описани по-горе, може да се прогнозира по-скоро продуктивно сътрудничество: независимо от различията, двамата са обединени от глобалното виждане на новата структура на световния ред, която предстои да се реализира на практика. И което е важно - и двамата спомагат за развитието на вътрешните връзки в движението против либералния глобализъм.
Превод: Поглед.инфо