/Поглед.инфо/ На 10 декември междуправителствената конференция на ООН утвърди в Маракеш Глобалния пакт за безопасна, подредена и легална миграция. В обсъждането на противоречивия документ участват повече от 150 страни. На 19 декември пактът може да бъде утвърден на заседание на Общото събрание на ООН.

Пактът се обсъжда вече от половин година. Той няма правна сила, която да принуди държавите да следват неговите инструкции, но носи препоръчителен характер. Но при това на страните се оказва натиск: в документа се подчертава, че „нито една държава не може самостоятелно да реши въпросите на миграцията“.

Генералният секретар на ООН Антонио Гутереш заяви, че глобалният пакт е необходим, за да облекчи достъпа на легалните мигранти на пазара на страните, които се нуждаят от работна сила. Според него улесняването на легалната миграция ще снижи количеството нелегални мигранти. Става дума за подкрепа на мигрантите и уреждането им на работа, а също така съпровождането им на всички етапи на миграцията.

Най-малко 10 държави отказаха да подписват пакта: САЩ, Унгария, Чехия, Словакия, Белгия, България, Австралия, Израел, Италия и Швейцария.

Според оценката на представителите на държавите, приемането на пакта ще доведе до отрицателен ефект и пристигналите ще получат улеснена процедура да стигат до Европа.

От друга страна пактът има и либерални критици – тези, които смятат, че документът не осигурява и защитава правата на мигрантите.

Броят на мигрантите по целия свят бие миналите рекорди и народът започва да се обявява против подобната политика на Брюксел. Съгласно Pew Research Center 45% са рязко против мигрантите (като минимум за ограничаването или за пълното им недопускане), 36% биха предпочели нещата да останат както и преди и едва 14% нямат против по-голямо количество пристигнали- Допитването е проведено сред жителите на 27 държави през пролетта на 2018 г.

Най-голям е броят на противниците на мигрантите в Гърция (82%), Унгария (72%), Италия (71%) и Германия (58%) – всички тези страни са заложници на „общоевропейския консенсус“ и промигрантската политика на Брюксел.

Извън Европа противници на преселването са Израел (73%), Русия (67%), Южна Африка (65%).

Според общите данни, днес около 258 милиона души са мигранти (както принудени, така и доброволни). При това, според данните на ООН, около 68 милиона души са принудени (около 25 млн. са бежанци, три милиона искат статут на бежанци, а 40 са вътрешно преместени лица).

Политиката на приемане на бежанци ще продължи. Само че сега ще заменят европейците легално и без хаоса, който царя през 2015 г.

Проблемът е там, че дори ако пактът не бъде приет от горепосочените протестиращи страни, то броят на пристигналите в европейския континент е способен етнически и културно да замени местните жители. Вече няма да я има предишна Европа. Консенсусът в ЕС очевидно е сломен: в такъв случай все по-често страните си задават въпроса – защо да оставаме в състава на Евросъюза? Така Брюксел сам провокира възможни Frexit, Italexit и много други изненади.

Превод: В.Сергеев