/Поглед.инфо/ Близкият изток е неотменна част от китайската геополитическа и геоикономическа конструкция, по навик наричана инициатива „Един пояс – един път“. Сирия лесно се вписва в тази конструкция, макар и да се нарича „ключов елемент“ по пътя между Китай и Европа е явно преувеличение.

Китайският посланик в Дамаск Ци Цянцзин заяви за плановете на КНР да играе голяма роля в следвоенното възстановяване и развитие на Сирия. Какви цели преследва Китай в този регион? Какви стратегически дивиденти може да донесе това на Пекин не само в икономически, но и във военно-политически план? Как това действие може да бъде оценено от сирийските съседи. На тези въпроси в писмено интервю отговаря Виктор Ларин, директор на института по история, археология и етнография на народите от Далечния изток към РАН.

Заявлението на китайския посланик не е интересно единствено само по себе си. Той не каза нищо необичайно. Любопитна е реакцията към него. Западният свят не реагира на интервюто на Ци Цянцзин преди половин година в „The Syria Times“, в което той нарече Сирия „ключов търговски партньор на Китай“ и обяви за намеренията на КНДР на участва в процеса на възстановяването на Сирия и осъществяването на инвестиционни проекти, но се възбуди днес. Значително по-малко внимание на западната преса привлече речта от 14 февруари т.г. на постоянния представител на КНР при ООН Ма Чжажосюн. А той ясно описа позицията на Китай по отношение на Сирия: участие в политическото решение на конфликта борба срещу тероризма и хуманитарна помощ за страната.

Какво толкова особено видя Западът в кратката фраза на посланик?

Две главни предизвикателства. Първото: Пекин подкрепя Асад („помощта към сирийското правителство“) и занапред ще действа за това съвместно с Русия. Второ: участието на Китай „във възстановяването на Сирия“ ще представлява мощна конкуренция за западния бизнес. Засега Западът забавя участието си във възстановяването на сирийската икономика с различни политически уговорки. Пекин е готов да помогне на Сирия без каквито и да е предварителни условия, освен едно: политическо разрешаване на конфликта. Това означава не просто най-големи дивиденти за Китай от участието му в следвоенното устройство на Сирия, но и съществено ще засили неговата позиция в Близкия изток, което явно не радва САЩ и Европа. Направеното още през юли 2017 г. заявление на посланика на Сирия в КНР Имар Мустафа за това, че „сирийското правителство ще даде приоритет на китайските компании в инвестиционната и строителната сфера“, че в Сирия чакат тези компании „да поемат голяма роля във възстановяването на страната“, получава практическа значимост.

Изобщо Китай се е активизирал в сирийските дела още преди две години, действайки по четири направления. През март 2016 г. бе назначен специален представител на КНР по Сирия „за да съдейства за мирните преговори“. През април в Сирия бяха изпратени 300 китайски военни инструктори. През август започна работата над създаването на съвместни механизми за борба срещу тероризма. През ноември Пекин заяви, че има намерения да предостави на Дамаск хуманитарна помощ в размер на 70 млн. долара. В течение на тази година Сирия бе посетена от няколко високопоставени бизнес-делегации от КНР.

Но Сирия е част от голямата игра, започната от Пекин в средата на това десетилетие, игра на глобална държава, отговорна за съдбата на Евразийския континент. През 2015 г. започна осъществяването на идеята „Един пояс – един път“, през септември 2016 г. Си Дзинпин на срещата на високо равнище на Г-20 в Ханчжоу обяви изграждането на „иновационна икономика“ и създаването на „общност на единната съдба“ на Евразийския континент. Близкият изток е неотменно звено от китайската геополитическа и геополитическа конструкция, привично споменаваната инициатива „Един пояс, един път“. Сирия лесно се вписва в тази конструкция, макар и да я наричат „ключов елемент“ на пътя между Китай и Европа е явно преувеличение.

Икономическите интереси на Пекин в Близкия изток са втория стимул за активизация. Около половината внасяни в Китай петрол и петролни продукти идват от този регион и устойчивостта на доставките зависи пряко от политическата му стабилност. В самата Сирия икономическите интереси на Китай не са големи,а и опитът в сътрудничеството е ограничен. В Сирия няма нито многомилиардни китайски инвестиции, нито критично важни за нея мащаби на търговията с Китай, за които говорят някои журналисти.

През 2016 г. делът на КНР е около 20% (915 млн. долара) от сирийския внос и по-малко от 1% (3,3 млн. долара) от износа, а обемът на общите китайски инвестиции в страната е около 11 млн. долара. Затова трябва да се отнасяме много внимателно към прогнозите за скорошното доминиране на Китай в сирийската икономика. През 2017 г. Китай обяви, че възнамерява да вложи 2 млрд. долара в създаването на „индустриален парк“ в Сирия с участието в него на 150 китайски компании. Но въз основа на руско-китайските отношения знаем колко е голяма дистанцията между обявяването на инвестиции и реалната и поява. Въпреки това обявените от Пекин два милиарда са само началото. Китайският бизнес е готов да се занимава с пътно строителство и с добив на петрол, но основното условие остава политическата стабилност в страната и създаването на благоприятен инвестиционен климат, за което предстои дълга и упорита борба.

Значително по-актуална за Пекин насока във взаимодействието с Дамаск е борбата срещу тероризма. С края на войната в Сирия тази заплаха става все по-реална за Китай. Не е важно колко точно уйгури от Синцзян, участвали в бойни действия в Сирия на страната на различните антиправителствени групировки ще се върнат у дома: пет хиляди, както заяви посланикът на Сирия в КНР Имар Мустафа, или 2000-2500, както твърдят арабските източници. Но тези бойци са реална заплаха за Китай. През август 2017 г. Дамаск и Пекин се договориха да координират действията си в борбата срещу тероризма, а в края на ноември на руската военноморска база Тартус в Сирия пристигна отряд от китайския антитерористичен специален отряд „Нощните тигри“. Тогава бе обявено за изпращането в Сирия на подразделение на „Снежните барсове“ за провеждане на полицейски операции. Идва закономерен извод за руско-китайско-сирийско сътрудничество в областта.

Затова и предизвикалите такъв резонанс заявления на китайския посланик просто потвърждават строгата привързаност на Китай към редицата декларирани от него принципи за вътрешна и външна политика и напълно се вписват в неговата глобална стратегия. Принципното значение на внимателното участие на Пекин в сирийските дела се намира в това, че това е първият глобален военен конфликт, в който Китай, макар и косвено, позволява да бъде въвлечен. Това още повече потвърждава готовността му да носи бремето на глобална държава.

Превод: Поглед.инфо