/Поглед.инфо/ В сряда президентите на Русия, Иран и Турция се срещнаха в Анкара, за да „си сверят часовниците“. От момента на взетото от тях историческо решение за създаването в Сирия на зони на деескалация и споделяне на отговорността за бъдещето на страната е изминало по-малко от година. Това е точното време , за да се представи промеждутъчно обобщение. То е нееднозначно: успехите са налице, но има и проблеми, част от които традиционно са свързани със САЩ.

Русия, Иран и Турция подписаха меморандум за създаването на зона за деескалация в Сирия през май 2017 г. Основна цел на документа стана прекратяването на насилието в най-скоро време, подобряване на хуманитарната ситуация и „формиране на благоприятни условия за задвижването на политическото разрешаване на конфликта“. От тогава е изминала почти година и вероятността на успех но две от три точки все още предизвиква големи съмнения.

Бе обявено създаването на четири зони за деескалация на насилието – в Идлиб, северно от град Хомс, в Източна Гута и в южната част на страната. Наблюдението над режима на прекратяване на огъня бе поделено между основните актьори на конфликта: зоната деескалация „Източна Гута“ се контролира съвместно от Русия и Сирия, зоната в Хомс също се намира под охраната на Москва, а зоната в Идлиб – на Турция. Що се отнася до южната част на Сирия, там отговорността се споделя между Русия, САЩ и Йордания.

Съгласно меморандума, в тези зони се установява режим на прекратяване на огъня, започва възстановяване на инфраструктурата, а на мирното население се оказва хуманитарна помощ. При това самото създаване на зоните се обявява за временна мярка, срокът на чието действие е половин година, но с автоматично продължение въз основа на консенсуса на страните гаранти Русия, Иран и Турция.

Без съмнение сътрудничеството на тази тройка стана важна крачка по пътя към постигането на поставените цели. Но, за жалост, без гаранции за успех. И ето защо.

Победи и поражения

Всички заявени зони са разположени в най-проблемните райони на Сирия. И основният им проблем дори не е в честотата на бойните сблъсъци, а в това, че няма явен стремеж за прекратяване на огъня сред противостоящите страни. Само два дни след подписването на меморандума са регистрирани 20 нарушения на „режима на тишина“.

В момента Москва оценява обстановката в зоните за деескалация като стабилна, но нарушения на примирието все още се регистрират. Най-стабилни се оказват Идлиб и района на Хомс. Както отбеляза руският външен министър Сергей Лавров, те „действат повече или по-малко успешно“. Значително по-лошо е положението в южната част на Сирия. Там е взривоопасно също така и защото там се пресичат интересите на твърде много държави – Израел, Йордания, Иран, Русия и САЩ. Най-малката промяна в баланса на силите може да доведе до сериозни сблъсъци.

Що се отнася до Източна Гута, сега може да се говори за прелом на ситуацията – сирийската армия я е поела под свой контрол. Но проблемите със сигурността остават, освен това бойните действия в тази зона са довели до хуманитарна катастрофа. Според сътрудниците на ООН, пристигнали в Източна Гута през февруари там се наблюдава „сериозен дефицит на продоволствие“. „В местната болница са регистрирани 69 случая на остро недохранване, още 127 деца се намират в опасност“. Паралелно постъпват съобщения за инфекциозни заболявания като туберкулоза, коремен тиф и краста. Запасите на ваксини се стапят, последната кампания по ваксиниране се провежда през ноември, а сега около 600 деца рискуват да бъдат заразени.

Отбелязваме, че подписаният от Иран, Русия и Турция меморандум показва хуманитарните аспекти от създаването на зони на деескалация, но конкретните цели и осъществяването им не са представени достатъчно ясно. Хуманитарната помощ, без съмнение, се оказва, но не носи пълномащабен и системен характер, доставките зависят силно от бойните действия. Друг е въпросът, че приоритет в тези зони все още е прекратяването на стрелбата, а не осигуряването на мирното население, но все пак този аспект има огромно значение за Сирия. Според ООН повече от 13 млн. сирийци се нуждаят то хуманитарна помощ, а повече от шест милиона са загубили домовете си и се смятат за вътрешно преместени лица. Накрая повече от пет милиона души са регистрирани като бежанци.

Още един недостатък на меморандума стана това, че „създаването на условията за политическото разрешаване на конфликта“ е споменато в него, но документът не съдържа конкретни формулировки, как именно се планира осъществяването му. А дяволът по традиция се крие в детайлите. От 2012 г. световната общност проведе множество преговори в различни формати, в различни градове като Женева, Виена, Астана и Сочи и в различен състав, т.е. с различни групи на опозицията – „московската“, „риадската“ „каирската“ и „астанската“ но сериозно движение не бе постигнато. Впрочем, това е предсказуемо: продължителният сирийски конфликт породи множество страни и зад преговорната маса всяка от тях преследва собствени интереси.

Разногласията на „голямата тройка“.

Конфликтът в Сирия се подгрява не само от вътрешните противоречия – той зависи силно от решенията на страничните играчи. За изминалите от началото на войната години се е наложила цяла система на взаимодействие на външните и регионални актьори. Преди всичко това са страните-гаранти на режима на прекратяване на огъня: Русия, Иран и Турция. Основното свързващо звено са станали разногласията със Запада и в частност със САЩ, а желанието да се създаде противотежест на американците в региона е подбудило обединяването на усилията.

Външните интереси на Москва и Техеран в Сирия съвпадат – териториалната цялост на държавата и запазването на управляващия режим. Различия се проявят във възгледа за бъдещето на Дамаск, а също така на ролята и мястото на всеки от участниците в конфликта.

Техеран е заинтересован от запазването на преимуществата си относно немногочислените алавити над сунитското мнозинство. Това ще позволи на Иран да укрепи своето положение в Близкия изток като цяло: влиянието на пътя Иран- Ирак – Сирия- Ливан дава гарантирана възможност за военно-техническо и финансово снабдяване на проиранските сили в зоната на този коридор.

Русия иска да види Сирия като светска държава, в която всички вероизповедания и етнически групи ще са равни. Освен това, отстоявайки своите интереси в региона, Москва съхранява работни отношения с на практика всички близкоизточни страни, в това число и с основните противници на Техеран – Саудитска Арабия и Израел. Активните действия от страна на Иран могат да доведат Русия до конфронтация, на първо място с повечето страни от региона, а на второ с глобалното сунитско мюсюлманско мнозинство, което за мултирелигиозните държави е крайно нежелателно.

Интересите на Турция в Сирия често противоречат с руските и иранските. Например в самото начало на войната Анкара се изказа рязко против президента Башар Асад, но след това започна да смекчава риториката си. Основната задача на Турция е максималното отслабяне на кюрдите. От януари 2018 г. Анкара провежда военна операция „Маслинова клонка“с цел да ги изтласка от Африн и да създаде буферна зона на границата между Сирия и Турция.

Кюрдският фактор също оказва съществено влияние върху турско-американските отношения. Кюрдите искат да постигнат широка национална автономия и опирайки се на подкрепата на САЩ, успяха да засилят своите позиции в региона. Турция е категорично против сътрудничеството на Вашингтон с кюрдските „Сили за народна самоотбрана“ и е готова да излезе в открита конфронтация с американците, които, впрочем, също са настроени решително. Това се демонстрира от прехвърлянето от Пентагона на допълнителни отряди сухопътни войски и военна техника за противодействие с всяка възможна атака срещу Манбидж от страна на турските сили.

Американци, европейци, саудитци

Политиката на самите САЩ в Сирия е непоследователна и на моменти противоречива. От една страна настоящата администрация на Белия дом говори за желанието да се самоизолира от проблемите на Близкия изток, да се концентрира върху вътрешните дела на страната. От друга се опитва да демонстрира своята решимост и да подчертае разликата с „нерешителния“ Барак Обама. За това САЩ нанесоха удари по сирийската авиобаза „Шайрат“ в провинция Хомс, търсят следи от химически атаки в Източна Гута, изпращат своите ВВС за подкрепа на съюзническите сили.

Едновременно с това Доналд Тръмп заявява, че САЩ могат „много скоро“ да си тръгнат от Сирия. Паралелно САЩ подкрепят Израел, споделяйки притесненията на своя съюзник заради засилването на влиянието на Техеран. Израел по принцип не допуска възможността за присъствие на ирански военнослужещи или на шиитски военнизирани групировки като „Хизбулла“ в близост до своята граница в югозападната зона за деескалация. За това, че да отслаби безпокойството на израелтяните, САЩ и Русия са отчели интересите на Тел Авив. Неслучайно практическите действия по създаването на зоните на юг и зоната в Източна Гута са осъществени без представители на Иран.

Значима роля в сирийския конфликт играе и Саудитска Арабия. Риад активно поддържа част от сирийската опозиция – Висшия комитет по преговорите (ВКП), което позволява на кралството да присъства на консултациите по разрешаването. Първоначално групата от Риад заема абсолютно непримирима, радикална позиция, настоява за доставката на Асад и нерядко торпилира преговорите. Но, отчитайки настоящето разпределение на силите, саудитското ръководство бе принудено да смени риториката. На януарските преговори в Сочи ВКП зае сходна с Русия позицията, изказвайки се за обединение на цялата сирийска опозиция.

От разрешаването на конфликта в Сирия също така са заинтересовани Европа и Йордания, което се обяснява с голямото количество сирийски бежанци, които те са приели. В случая на Европа това са повече от милион души, а в случая с Йордания – повече от 1,4 млн., т.е. повече от 13% от общата численост на населението на страната. Такова количество „гости“ стана наистина тежко бреме за икономиката, сигурността и водните ресурси на Хашимитското кралство.

***

За годината от своето съществуване зоните с променлив успех отговарят за своята основна цел – деескалацията на конфликта. В това време те не помогнаха нито за същественото подобряване на хуманитарната ситуация, нито за видимото политическо разрешаване на конфликта. Войната в Сирия продължава. В този конфликт всичко ще се реши с политическо пазарена зад преговорната маса. И с отчет на обърканите противоречия и интересите в различна посока на основните играчи, стабилността няма да настъпи скоро в Сирия.

Превод: Поглед.инфо