/Поглед.инфо/ Меркел няма да може да възстанови връзките с Русия. Москва се надява на правителство на Мартин Шулц

Последните няколко дни бяха изключително натоварени за Владимир Путин. Той приветства Ангела Меркел и Реджеп Тайип Ердоган в Сочи и разговаря с Доналд Тръмп относно Северна Корея и Сирия. Дори и тази година Меркел да загуби властта, посещението й беше от огромно значение. Преобладаващата ситуация, при която е възможно последните две велики сили в Европа – Германия и Русия, да влязат в конфликт, не е от полза за никого на този континент. Само че то отговаря на основната външнополитическа цел на САЩ за предотвратяване на руско-немско сближаване, което е единствената реалистична заплаха за тяхното продължаващо господство в евразийското пространство.

Германско-руските отношения винаги са били непостоянни. Преминавали са от съюзи до войни с използване на всички средства. Имало е и периоди на прекъсвания на военните действия, вариращи от безгранично приятелство до отчетливо изразено взаимно подозрение. В момента можем да кажем, че махалото е спряло на втората позиция. И ситуацията е трагична за Европа, която се опитва да оцелее.

През последните двеста години отношенията между двете страни са били в пълен хаос. След като Русия помогна за освобождаването на германците от Наполеон, двете страни се разбираха доста добре през по-голямата част от 19 век. Въпреки това, в началото на 20 век, Кайзерът и Царят воюваха един срещу друг по време на Първата световна война, преди да се помирят през 20-те години, когато германофилът Владимир Ленин подпомага връзките с Берлин. Разведряването на отношенията не трае дълго. След срива на Ваймарската република и идването на фашизма идеологическите опоненти Адолф Хитлер и Йозеф Сталин скоро са въвлечени в различни конфликти, най-яркият пример от които е гражданската война в Испания.

През 1941 г. нацистите нахлуват в Съветския съюз при операция „Барбароса”, достигайки дори до покрайнините на Москва. Но силите, доминирани от руснаците, отвръщат на удара и в крайна сметка завладяват Берлин през 1945 г. Като наказание Кремъл превзема германски територии, прехвърля земи и на Полша, която е сериозно засегната от сблъсъка на двете велики сили. За да добави елемент на обида към пораженията, през следващите 44 години СССР де факто запазва контрол над около 30 процента от свитата нация чрез своя сателит ГДР.

Времената се менят

През 1989 г. Берлинската стена пада, за което спомагат реформите на Михаил Горбачов, докато самите руснаци постепенно се отричат от комунизма и тоталитаризма. През следващите две години силната съветска империя рухна, Германия е обединена и Москва стана столица на Руската федерация. Въпреки това свитата държава остана най-голямата и най-гъсто населена страна в Европа.

Бившите канцлери Хелмут Кол и Герхард Шрьодер признаха кардиналната роля на Русия на континента и стигнаха до установяване на партньорство. Особено последният, който компенсира своите собствени напрегнати отношения с американския президент Джордж Буш, ухажвайки Путин. Но неговата „източна политика” („Ostpolitik”) загуби своето значение при Ангела Меркел, намерила духовен съюзник в лицето на либералния Барак Обама. Путин се придържа към консервативната политика и след завръщането му в Президентството през 2012 г. ценностите отново разделиха двете столици.

Видяхме последиците от разделението в Сочи – няма видими признаци за стопляне на личните отношения между двамата лидери, дори като вземем под внимание това, че Путин демонстрира по-добри маниери от Тръмп и силно ѝ стисна ръката. Имахме усещането, че това може да бъде последното посещение на Меркел в Русия като канцлер, тъй като според социологически проучвания през септември тя може да бъде изместена от коалиция, ръководена от Мартин Шулц.

Въпреки нелепата истерия около недоказаната руска намеса в американските избори, Меркел изглеждаше невъзмутима, когато бе запитана дали се страхува от подобен абсурд в Германия. Въпреки това, Путин изглеждаше раздразнен. „Вие споменахте един пример, който не е доказан от никого и нищо. Това са само слухове, които се използват в американските прикрити политически борби”, заяви той преди да посочи многобройни случаи, свързани с чужда намеса във вътрешната политика на Русия. От своя страна, Меркел заяви: „Очакваме германските избори да се проведат без намеса, както и да бъдат изразени достатъчно различни позиции, за да можем да се справим с редица проблеми”.

Изтокът е деликатен въпрос

Междувременно и двете страни изглеждаха отегчени от темата за Украйна. Вместо да предложат нови решения, те се позоваха на споразумението от Минск. Което предполага, че темата е в застой. И все пак Путин критикува прозападната администрация в Киев, заявявайки, че влошава ситуацията в източните райони с блокади и прекъсвания на тока. Това, разбира се, противоречи на обичайната позиция на Берлин. Трябва да се отбележи, че според информацията за техния телефонен разговор, Путин и Тръмп също не са обсъждали темата.

Кризата в Украйна от 2013-2014 г. беше тежък удар върху международните отношения. Дали Берлин искрено искаше Киев да се пренасочи към западната сфера на влияние, или просто беше заспал на волана, е спорен въпрос. Ако приемем, че става въпрос за второто, то баналната некадърност на Германия позволи на шведския външен министър Карл Билд и на проамерикански настроеният му полски колега Радослав Сикорски да стъпчат политиката на ЕС в бившето съветско пространство. Докато двамата бяха възнаградени със сериозни позиции, други бяха оставени да събират парчетата от катастрофалната им намеса.

На всеки информиран наблюдател винаги е било ясно как статутът на асоцииран член на ЕС ще бъде удар върху историческите връзки на Украйна с Русия. Резултатът се изразява в разделена нация, която е икономически разрушена. Казусът с Крим разделя също Берлин и Москва. Тук Кремъл обича да припомня как през 2008 г. Германия прие появата на Косово като нова държава, докато официално тя все още беше провинция на Сърбия, но санкционира гражданите на Кримската република заради това, че са упражнили правото си на самоопределение. 

Безредието Украйна повлия и върху търговията между Русия и Германия. Например, през 2012 г. германският износ за Русия беше за около 42 милиарда долара. Но до 2015 г. приходите от него са паднали до 24 милиарда долара. В резултат на това, от известно време насам има недоволство от страна на германските индустриални лидери и от много политици, които изтъкват, че от наложените санкции няма полза.

Новият шампион

Откакто Доналд Тръмп е на власт във Вашингтон, много коментатори наричат Меркел новият „лидер на Запада”. Като наметна либералната мантия на Обама, тя побърза да прояви загриженост за отношението към гейовете в Чечения. „Говорихме за това, че получих много негативни доклади за случилото се с хомосексуалните мъже в Чечения. Помолих президента да упражни влиянието си и да се увери, че правата на малцинствата там се зачитат”, каза тя. Това нейно изказване се отнася до твърденията, че гейове са били измъчвани и дори убивани в преобладаващо мюсюлманската провинция. Чечения е част от Руската федерация, но всъщност до голяма степен се самоуправлява, след серия от брутални войни, проведени в постсъветските години.

Споменаване на Обама ни кара да си припомним неговите странни коментари от 2015 г. за статута на Русия. Една невероятно грешна преценка, която ще украси финалния му некролог: „Днес Америка е силна и обединена с нашите съюзници, а Русия е изолирана, икономиката ѝ е разбита на пух и прах”.

Самата Меркел често демонстрира подобно арогантно високомерие, когато става въпрос за Русия. Твърди се, че веднъж е заявила: „Русия няма нищо – нито успешна политика, нито икономика. Единственото, което имат е агресивно поведение”. Това може да я издига в очите на русофобите, но не е базирано на каквато и да било форма на реалност.

Русия заема централна роля в най-големите проблеми, свързани с Европа. Това е най-голямата държава на континента, най-голямата военна сила и контролира по-голямата част от природни ресурси. Нещо повече, това е най-гъсто населената страна в Европа и може да се похвали с втората най-голяма икономика (след Германия), като се измерва паритета на покупателната способност. И със сигурност е най-голямата, ако включите в изчисленията и необхватната сива икономика.

Освен това, Москва има решаваща роля за разрешаването на ситуацията в Украйна и в Сирия. Да не говорим как, въпреки наложените санкции, руските потребители биха могли да стимулират замиращата икономика на ЕС, като отново развържат кесиите си. Така става ясно как завръщането към принципите на „източната политика” е в полза и на Германия, и на Русия.

Враждебното отношение на Меркел към Кремъл и нейното надменно пренебрежение към руските интереси означава, че тя не може да възстанови връзката между двете държави. В резултат на това, Москва със сигурност ще се надява това да е последното официално посещение на госпожа Nein (бел. прев. – госпожа Не) в Русия. Двете страни могат да възстановят връзките си чрез бъдещо лявоцентристко правителство, ръководено от Шулц в Берлин. Но и това няма да бъде лесно, няма да е като една безгрижна разходка в парка.

Източник: Russia Today

Автор: Брайън Макдоналд, ирландски журналист, който живее и работи в Москва