/Поглед.инфо/ Наскоро румънският политолог Богдан Дука представи аргументи в полза на това, че съюзът между Румъния и Молдова на равнище Униря (unirea – обединение) няма смисъл. На първо място, сред молдавските граждани има нисък процент унионисти. На второ място, Молдова като „неосъществена държава“ не е нужна нито на ЕС, нито на НАТО. На трето място, на румънците ще им струва твърде скъпо издържането на 3,55-милионното население на „историческите територии. На четвърто място, в случай на обединения, Румъния ще си има проблеми с Приднестровието и Гагаузия. На пето място, в Молдова има твърде много „русофони“ и е силно влиянието на „руската духовност“.

Дука съветва своите съотечественици румънци да бъдат реалисти и да не възраждат илюзиите за Велика Румъния, а „да мислят за това как бесарабските братя и сестри могат да ни помогнат, получавайки румънско гражданство и нова родина“.

Уж всичко е така, но „петте точки“ на Богдан Дука не спират пълзящата румънизация на Молдова. Настоящето положение е изгодно за Румъния, защото процесът си тече сам и осигурява мек сценарий на Унирята, при който молдавската държава ще се управлява от румънци в интерес на Румъния. Докато Румъния няма да има преки задължения пред гражданите на Молдова – хибридната румънизация е значително по-евтина от прякото поглъщане.

Процентът на унионистите при такъв сценарий на „влизането на Молдова в Румъния“ няма да е важен: от една страна, той се увеличава средно с 2,5%, а от друга страна броят на румънските граждани в структурите на централните власти на Молдова осигурява мнозинство и позволява да се вземат всички решения, нужни на Букурещ. И ако сега, според данните на различните социологически кантори, обединението с Румъния се подкрепя от между 23% (Institutul Politici Publice) и 32% (IMAS) от гражданите на Молдова, то всяка поредна година тези цифри ще растат, след като опашката пред румънското посолство не става по-къса.

Ако 45 507 молдавски граждани са получили паспорти на румънски граждани през 2015 г., през 2016 г. броят на „новите румънци“ се увеличи до 61 206 души, а през 2017 г. до 68626 души. За да осмислим това, може да си представим, че на две години в Румъния доброволно заминава цялото население на втория по големина град в Молдова Белици. Или всяка година – Сороки или Орхей (в петицата на третите по големина градове). Общо между 1991 и 2017 г. румънски паспорт са получили 616 хил. молдавски граждани. С отчет на настоящата 2018 г. ще се събере цял Кишинев.

Важното тук дори не е количеството, а динамиката: ако за първото десетилетие от независимостта (1991-2001 г.) собственици на румънски паспорт са повече от 94,6 жители на Молдова, то в периода между 2002 и 2017 г. те вече са 521 хил. „Прогресът“ е налице. През 2003 г. едва 6000 души получават румънски паспорт, пред 2005 те са едва 1317, а заявленията за получаване на гражданство на Румъния са 15567. В официалната справка на Националния орган по въпросите на гражданството на Румъния се казва, че през 2016 г. са подадени 94 461 молби, а пред 2017 г. 78 088. Тоест при такива високи темпове на румънизация в Молдова търсенето на статута на „нов румънец“ превишава предлагането.

Лесно е да се изчисли, че до началото на 2018 г. повече от 17,3% от молдовците са румънски граждани. Също толкова лесно е да се разбере, че към началото на 2019 г.при съществуващото търсене за румънски паспорт те ще бъдат около 20%. Това е една пета от населението, което, подчертаваме, има безпрецедентно представителство в парламента, правителството, Конституционния съд на Молдова. Още през 2012 г., молдавските медии съобщиха, че около 80% от високоплатените молдавски чиновници имат румънско гражданство и работят в полза на втората родина. В настоящия парламент на Молдова около 65% са граждани на Румъния, в правителството - 70%, в Конституционния съд - 85-100 % (в различно време).

Трябва ли да се чудим от решенията на молдавския конституционен съд, които не подлежат на обжалване: за прехвърлянето на правомощията на законно избрания президент на друго лице по време на подписването на законите или одобряването на назначенията, с които действащият държавен глава не се съгласява; за премахването на статута на руския език като език за междуетническо общуване, за това, че държавният език на Молдова е румънският?

Дори и ако румънски паспорт се възприема от неговите молдавски получатели единствено като възможност да отидат да работят в Европа, Румъния разглежда увеличаването на дела на своите граждани в Република Молдова от геополитическа гледна точка. След пет години една трета от населението на Молдова ще станат румънски гражданин. А след десет? И в случай на форсиране на този процес? Дори ученик ще изчисли от колко години ще има нужда Румъния, за да получи Молдова на ниво население. Задачата е проста. Необходимо е да се раздадат румънски паспорти на около 1 млн. 1780 хил. молдавски граждани, при това 616 хил. от тях вече имат такива. Може да се зададе всякакъв темп. Ако Румъния не го ускорява стремително, планът по румънизацията на населението на Молдова ще се изпълни към 2029 г. При желание може да се забави, или, напротив, да се ускори, с оглед на процесите, които се случват в региона или под натиска на външни сили. Друго е важно: Молдова в момента няма механизми за сдържане на хибридната румънизация.

За плановете на Румъния способства и административната реформа, с която се променя териториалното деление на страната: 32-та съществуващи района трябва да бъдат премахнати, вместо това те ще имат център, север, юг и останат като отделни единици Гагаузия и Кишиневска община. Вместо 898 кметства ще останат около 110 (преди се говореше за 289). Парламентарните избори, които понастоящем са насрочени за 24 февруари 2019 г., вече ще се проведат в новите административни и териториални условия. Номерът е, че това ще увеличи значително процента на служителите с румънски паспорти сред молдавските местни власти, извън столицата. Тук трябва да си спомним скорошната кампания по подписването от молдавските кметства на „униреи“ – местни декларации – за желанието за обединяване с Румъния. В „символичните“ акции активно участва генералният консул на Румъния в Белици. В началото на май броят на кметствата, желаещи да изтрият Молдова от световната карта, превиши 150 души. Административната реформа ще помогне силно на новите „униреи“: няма да се налага докопването до всяко село.

Теоретично пълзящата румънизация на Молдова се сдържа от автономна Гагаузия и от непризнатото Приднестровие. Но числеността на населението на Гагаузия не е критична за Румъния, а за ПМР румънската държава и не претендира. Затова молдовските власти и не върза да интегрират Приднестровието в Молдова на равнище политическо решение, да кажем под формата на федерация с предоставяне на Приднестровския регион на правото на вето на тези актове, които не съответстват на интересите на неговите жители. Унирята със сигурност не им съответства.

В самата Румъния широко се смята, че Приднестровието никога не е било част от Бесарабия и е абсолютно допустимо тази територия да се разглежда като разменна монета. Само че в Кишинев „замяната“ се предполага не с Русия, а с Украйна – да се обмени Приднестровието срещу част от Одеска и Черновицка област. Сега ПМР не позволява да се форсира процеса на поглъщане на Молдова от Румъния: споразумението за обединението е възможно единствено в границите на държавите, признати от международната общност. Приднестровието няма да може да възпрепятства хибридната румънизация. Освен това приднестровците също получават румънски паспорти, за да ходят на работа в ЕС. Властите на ПМР говорят, че „тенденцията се е появила“ през 2016 г.

Румъния е напълно устройвана от бавното завземане на Молдова: властите на Молдова и така действат в румънски интерес, населението се реди на опашки за паспорти от румънското посолство, за държавен език е обявен румънският, в училищата децата учат „историята на румънците“. И 2029 г. приближава. А ако Унирята стане необходима по-рано Румъния и съюзниците ѝ по НАТО ще упражнят натиск.

Превод: Поглед.инфо