/Поглед.инфо/ В хилядолетната си история Виетнам има различни ръководители – вождове, крале, народни водачи. Но сред цялото това съзвездие несъмнено като лидер не просто от национална, но определено световна величина може да се посочи фигурата на виетнамския комунист и революционер Хо Ши Мин. Това е човекът, който е издигнат от народните маси като лидер на страната в периоди на най-страшни изпитания за народ и страна. Той започва своята борба срещу френския колониализъм, по-късно е начело на съпротивата срещу японския милитаризъм. С това заслужава правото да стане както министър-председател, така и президент на новосъздадената държава – Демократична република Виетнам(ДРВ). Но непосредствено след провъзгласяването на ДРВ трябва да се продължи войната срещу завърналата се метрополия Франция.

Но след блистателната победа над бившите колониални владетели страната отново е разделена. Застава въпросът за обединението на страната в момент, когато светът е в разгара на „Студената война“.Това определя до голяма степен следващия исторически период и борбата на виетнамския народ срещу американския империализъм и неговите сайгонски марионетки. В тази борба, даже след кончината на Хо Ши Мин през 1969 г., той остава знаме и вдъхновение на виетнамския народ.

„Чичо Хо“, както наричат с топлота виетнамските трудещи се Хо Ши Мин, през живота си носи различни имена. При ражднето си е кръстен Нгуен Шин Кунг, а също Нгуен Тат Тхан. По-късно той приема псевдонима «Нгуен Ай Куок»(Нгуен Патриот).

След време има и други песвдоними - «Ли Цюй», «другарят Въйонг» и «Тхау Тин». Но ако искаме да изразим чрез името същността на този „Човек с голяма буква“, то нявярно трябва да бъде „Човекът-Дело“. Казано по друг начин, човекът, посветил себе си изцяло на делото на своя живот – борбата за независимостта и свободата на Виетнам.

Но трябва веднага да кажем, че неговото дело не се ограничава само с народа на Виетнам и даже на народите на Индокитайския полуостров. Примерът на борбата на виетнамския народ за свобода, независимост, социална справедливост, срещу колониализма, империализма и хегемонизма под ръководството на Хо Ши Мин вдъхновява борците за свобода и социална справедливост по целия свят в продължение на десетилетия. Именно затова името на „Чичо Хо“ е близко и любимо на десетки и стотици народи по целия свят. В смисъла на всичко гореказано трябва да подчертаем, че всяка докосване до личността на „Чичо Хо“, до осъщественото от него и неговите другари, е актуално и важно, особено днес в България, където за съжаление, особено младите хора знаят твърде малко или нищо за Хо Ши Мин.

Именно това е и целта на дадения материал – да се представи делото и личността на Хо Ши Мин в най-съдбоносни периоди от развитието на Виетнам и виетнамския народ през ХХ век.

1. Ранни години и първи стъпки като Нгуен Ай Куок по пътя на революцията

Хо Ши Мин е роден през 1890 г. с рождено (млечно) име Нгуен Шин Кунг в семейство на виетнамски патриот – баща му Нгуен Шин Шак е член на конфуцианска патриотическа партия. Младият Нгуен Шин Кунг отрано възприема идеите за национална независимост близко до сърцето си. Когато тръгва на училище получава книжното си име Нгуен Тат Тан (на виетнамски ез. Nguyễn Tất Thành).

През 1911 г. като моряк той тръгва да пътува по света като се връща в родната страна едва 30 години по-късно. Посещава САЩ, Великобритания и Франция. Още в младите си години той тръгва по пътя на съпротивата срещу колониализма. През 1919 г. се обръща към ръководителите на страните, подписали Версайлския договор, с призив да дадат независимост на индокитайските народи.

Под въздействието на своя другар Марсел Кашен(Марсел Кашен/род. 1869 г./ през 1891 г. встъпва в редовете на Работническата партия, ръководена от Жюл Гед и Пол Лафарг. В началото на ХХ век е активист на Втория Интернационал. От 1912 г. е редактор на в. Юманите/L’Humanité/, а от 1918 г. директор на вестника до самата си кончина. Активно съдейства за създаването на Френската комунистическа партия, чийто член остава до края на живота си.От 1924 г. до разпускането на Коминтерна през 1943 г. е първоначално член на Изпълкома, а след това и на Президиума на Изпълкома на Комнитерна. По време на окупацията на Франция от хитлеристка Германия е нелегален и активно участва в Движението на Съпротивата(на френски ез. Résistance). След завършването на Втората световна война се бори срещу встъпването на Франция във военния блок НАТО. Умира през 1958 г. Погребан е в гробището Пер-Лашез) става симпатизант на социалистическите идеи и е въвлечен в социалистическото движение на Франция.

През 1920 г. Хо Ши Мин встъпва в редовете на Френската комунистическа партия, а от началото на 20-те години става активист на Коминтерна(Комунистическият Интернациона́л/Коминте́рн, 3-и Интернациона́л/ е международна организация, създадена по инициатива на В.И.Ленин, вожда на Великата Октомврийска социалистическа революция през 1919 г. Коминтернът обединява комунистическите партии от различните страни в периода 1919 - 1943 г., когато е радпуснат).

През 1924 г. участва в V конгрес на Коминтерна. В СССР завършва Комунистическия университет на трудещите се от Изтока. Там в Съветския съюз той се оформя като комунистически лидер. През декември 1924 г. Нгуен Ай Куок заминава в Кантон, Китай по линия на Коминтерна. Там получава псевдонима «Ли Цюй». Работи с революционно настроени емигранти от Виетнам. Като наемен «китаец» започва работа като преводач при Главния политически съветник на Централния изпълнителен комитет (ЦИК) на Гоминдана и представител на Коминтерна в Китай Михаил Маркович Бородин.

По това време Сун Ят Сен, един от идейните лидери на Синхайската революция в Китай, довела до падането на Цинската династия и ръководител на Гоминдана, т.е.Националистическата партия на Китай, активно работи както с китайските комунисти, така и със СССР.

В Китай «другарят Въйонг», както става известен там Хо Ши Мин, организира младежка революционна организация, издава вестник, инициира и други организации. След преврата на Чан Кай Ши в Китай под риска от това да бъде арестуван Хо Ши Мин заминава за СССР. Там по време на обучението си пише първата комунистическа виетнамска брошура „Пътят на революцията“. От СССР през 1927 г. заминава за Европа – Белгия, Франция и други страни. В Брюксел участва в работата на току-що създадената международна «Антиимпериалистическа лига». По-късно през Италия заминава на кораб в Сиам(днешен Тайланд).

2.Хо Ши Мин – лидер на комунистическото движение на Индокитайския полустров и начело на движението за независимост

От Сиам Хо Ши Мин се прехвърля в Хонконг. Именно там, в Хонконг на 3 февруари 1930 г. заедно със свои другари основава като филиал на Френската комунистическа партия (ФКП) Виетнамската комунистическа партия(ВКП). Не бива да се забравя, че от 1857 г. стъпка след стъпка Франция установява своето колониално владичество в целия Индокитайски полуостров. Т.нар. «Френски Индокитай» обхваща територията на днешните Виетнам, Лаос и Камбоджа.

При това Виетнам е разделен на Кохинхина(южната част на Виетнам, намираща се под прякото управление на френската колониална администрация. Но също така съществува и Анам – централната част на страната, както и Тонкин – северния край на Виетнам. Последните две части са в отношения на «непряко управление» от страна на Франция.

С подкрепата на ФКП и лично на лидера на същата Морис Торез към края на същата година на 1-я пленум на ВКП партията се преименува на Индокитайска комунистическа партия. ИКП приема програма, която предполага съединение на национално-освободителната борба с буржоазно-демократическа революция, като заедно с това последната да прерастне в социалистическа революция.

Фактически оше през 30-те години на ХХ век във Виетнам под ръководството на Индокитайската комунистическа партия(ИКП), начело с Хо Ши Мин, започват да се изграждат идейните основи на национално-освободителната борба срещу френския колониализъм. Времето за практически действа настъпва през 1941 година. Тогава в резултат на нападението на хитлеристка Германия Франция е победена. Значителна част от страната е окупирана от хитлеристите, докато в осталата част е създадена т.нар. Република Виши, начело с маршал Петен.

Въпреки че Вишистка Франция се присъединява и става член на «Тройния съюз» - нацистка Германия, фашистка Италия и милитаристка Япония, последната нахлува и окупира френските колониални владения на Инодиктайския полуостров и в частност Виетнам. Това става импулс за организирането на острана на ИКП на . национално-освободителното организация Виетмин (Viet Minh).Нейната цел е борба срещу японските окупатори и френските колониалисти.

За да установи връзка с китайските комунисти и виетнамски емигранти, намиращи се в «Поднебесната» Хо Ши Мин заминава в Южен Китай. Там е арестуван от гоминдановското правителство и година и половина лежи в затвор.

В края на Втората световна война през 1945 г. под ръководството на Хо Ши Мин във Виетнам се осъществява Августовската революция, насочена против прояпонското правителство. След оттеглянето на Япония Виетмин взема властта в страната. Обявена е независимостта на Виетнам. Хо Ши Мин е провъзгласен за министър-председател на новосъздадената Демократична република Виетнам(ДРВ).

3. „Чичо Хо“ – ръководител на Демократическа република Виетнам и на борбата срещу неоколониализма и американския империализъм

С помощта на САЩ и Великобритания, обаче, френската колониална система е възстановена. Съответно Виетмин продължава съпротивата срещу френския колониализъм. Тя се осъществява в 3 етапа: отбрана, активна съпротива и контранастъпление. Последното завършва с победата при Диенбиенфу през 1954 год.

Въпреки подписаните Женевски споразумения, с които се слага край на войната, страната е разделена.В южната част с помощта на САЩ се формира Република Виетнам със столица Сайгон. На север се създава Демократична република Виетнам(ДРВ) със столица Ханой.

Разделянето на Виетнам на две и създаването на неоколониален антинароден режим в Южен Виетнам поставя като една важна задача пред новата социалистическа страна въпросът за обединението на Виетнам. Скоро в Република Виетнам е изграден Национален фронт за освобождение на Южен Виетнам, който си поставя за цел да се обедини страната. Фронтът започва въоръжена борба, като към 1965 год. той контролира около 30% от територията на Южен Виетнам.

В осъществяването на тази задача след 1965 г. ДРВ се сблъсква с американския империализъм, който започва да води агресивна война срещу Северен Виетнам и въвежда свои войски в Южен Виетнам за борба срещу национално-освободителното движение. САЩ, осъществявайки провокация в Тонкинския залив, получава предлог за изпращане на свои войски в Южен Виетнам и за начало на бомбардировки на ДРВ. Така започва откритата американска агресия срещу ДРВ и т.нар. Виетнамска война, отнела живота на милиони виетнамци.

В крайна сметка след подписването на Женевските споразумения през 1973 год. САЩ са принудени да изтеглят въоръжените си части. След разгрома на южновиетнамската марионетна армия и падането на Сайгон на 30 април 1975 год. се създават условия за обединяването на Виетнам. На 2 юли 1976 год. Северът и Югът се обединяват в Социалистическа република Виетнам(СРВ). Сайгон е преименован в Хошимин.

„Чичо Хо“ умира през 1969 г. на 80-годишна възраст. Тялото му е балсамирано и поставено в мавзолей на площад Бадин в Ханой. Хо Ши Мин не вижда победата на своя народ над американския империализъм, но настъпващите части на освободителната армия в Сайгон носят в сърцата си „Чичо Хо“ като символ на победата.

Заключение

В наше време прогресивните хора по целия свят се покланят пред подвига на Хо Ши Мин, неговата скромност и мъдрост, смелост и решителност! Затова днес и ние изразяваме уважението си към величието на «Чичо Хо», една от най-светлите личности на човечеството през ХХ век!


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели