/Поглед.инфо/ В края на своята реч на церемонията, провела се на 19 ноември, във връзка с това, че до Турция достигна втория газопровод, положен по дъното на Черно море, руският лидер Владимир Путин, давайки оценка на постигнатия резултат, отбелязва следното: „Това лежи на основата на доверието, за което моя турски колега спомена преди пет минути.Без подобно доверие подобни проекти не се осъществяват”.

Самият факт, че президентите на Турция и Русия, осъществявайки на практика огромният съвместен проект, поставят толкова силно ударение върху доверието в своите речи представлява важен елемент от гледна точка на разбирането на климата, преобладаващ в отношенията между двете страни.

Ние няма да сбъркаме, ако днес поставим Русия начело на страните, с които Турция е в най-добри отношения.

Сега ние преминаваме през период, когато отношенията между Анкара и Москва набират значителна интензивност във всички сфери.

Ако вземем политическите отношения, основната сфера, в която се проявява тази интензивност е Сирия. Турция и Русия са основните играчи, които сега застават на преден план в сирийското уравнение благодарение на тясното сътрудничество в рамките на астанинския процес, започнал през 2017 г. съвместно с Иран. Едно от отраженията на тази ситуация е срещата на високо равнище в Истанбул, проведена между двете страни с привличането на Франция и Германия.

Тази представа се подкрепя особено от това, че предотвратяването в момента на мащабния конфликт и вълната миграция благодарение на постигнатото двустранно споразумение по Идлиб, въпреки всичките проблеми, възникнали по време на прилагането, позволява на цялата международна общност да си поеме дълбоко въздух на облекчение.

Без съмнение в този импулс, който придобиха отношенията между Русия и Турция , критично важна роля изиграва решението на Турция да придобие система за ПВО С-400 от Русия. Не трябва да не се взема предвид влиянието на позитивната атмосфера, която в Кремъл прави следния сигнал на Анкара: „С теб влизам в сътрудничество в сферата на отбраната с цената на разбиването на моите отношения със САЩ и НАТО”.

Още един фактор, който засилва полето на взаимното привличане е военният съюз, изграден от САЩ на изток от Ефрат със силите на Отрядите за народна самоотбрана/ партия „Демократически съюз” (YPG / PYD) – сирийското разклонение на ПКК. Не може да се отрече, че общото притеснение, изпитвано както в Москва, така и в Анкара относно създаването от САЩ на инфраструктурата за някакво независимо кюрдско образование в Североизточна Сирия с открита дата за прерастване в държава, подтикна тези две страни една към друга на политическо равнище.

Растящо паралелно е и стопленото покрай политическата сфера икономическо сътрудничество, както показва последният проект за строителството на тръбопровод. Той ще стане знакът, под който ще се формират бъдещите отношения. Въвеждането в експлоатация на атомната електроцентрала през 2023 г.ще укрепи още повече сътрудничеството в тази сфера.

Въпреки това търговското измерение на отношенията, очевидно, не работи в полза на Турция. Заради покупките на руски природен газ Русия става трета сред страните, от които Турция внася най-много продукция (През 2017 г. 19,5 милиарда долара). Но що се отнася до износа на Турция, Русия дори не е в челната десетка. През 2017 г. Русия е 18-тата в класирането на вносителите на турска продукция (2,7 милиарда долара).

Фактор, който отчасти компенсира тази непропорционална картина са конкурсите, печелени от турските изпълнители в Русия. В момента обемът на поръчките, изпълнени в Русия е в размер на 67 милиарда долара. Общата стойност на проектите, чието осъществяване продължава, се приближава до десет милиарда долара. Бумът в сферата на туризма е още едно положително събитие. Количеството руски туристи, посетили Турция в първите девет месеца на 2018 г. е рекордно – 5,1 милиона души.

Под влиянието на всички тези тенденции в случай на непрекъснатостта им, в близките години Турция е Русия неизбежно ще се окажат в по-близки орбити една от друга. Един от критичните въпроси на предстоящия период е каква ситуация от гледна точка на отношенията на Русия със Запада ще създаде това сближаване.

Може да се каже, че общественото мнение в Турция еволюира към подкрепа на това сближаване. От тази гледна точка се забелязва, че по време на допитване, проведено през октомври 2017 г. на изследователска компания „Метропол” на въпроса „подкрепяте ли военен съюз между Турция и Русия” от респондентите 53,9% отговарят положително.

Според данните на същата компания, ако през февруари 2016 г. Русия се смята за „приятел” от 6,6% от допитаните, то през септември 2018 г. броят им достига до 24,2%. При това процентът на тези, които смятат Русия за „враг” в този период се снижава от 79,6 до 61,1%. Междувременно броят на тези, които смятат САЩ за „приятел” да от 13,2% до 2,9%, а броят на тези, които смятат САЩ за „враг” скара от 66,7% до 89,2%.

Запазването на обществените настроения в руслото на тази тенденция се проявява като въпрос, над който отново трябва да се замислим в контекста на отношенията между Турция и Запада.

Превод: В.Сергеев