/Поглед.инфо/ Дълбоката държава на САЩ, както е известно, се нахвърли върху Доналд Тръмп в навечерието на междинните ноемврийски избори в Конгреса, не му оставяйки шанс да избегне удара с Русия в Сирия. Американските глобалистки елити буквално вкараха Тръмп в конфликт с Владимир Путин. По въпроса за отношенията между Путин и Тръмп към американския елит техните интереси съвпадат. Те се нуждаят от диалог, но за диалог е необходим мир, докато елитите на дълбоката държава се нуждаят от война. Ако Тръмп започне войната, той ще бъде обвиняван за началото ѝ, ако я избегне, ще бъдат обвинен в избягването ѝ. Ямата е изкопана и неоконсерваторите тласкат Тръмп в нея, подобно на диваци - мамут.

Дълбочинните саботьори от Вашингтон вече са уверени, че са конструирали ситуация, от която Тръмп няма да се измъкне. С усилията на Лондон и Вашингтон е подготвена безотказна ситуация с химическата атака в Идлиб. Никакви превантивни мерки на Русия не могат да я отменят. Дори огласяването на всички подробности около провокацията от трибуната на ООН не помогнаха да се отмени замисленото – контролът над основните световни медии позволяваше на заговорниците да наложат на целия свят своята гледна точка за химическата атака, задушавайки аргументите на Русия.

В Сирия всичко отиваше към неизбежността на военен конфликт, измъкнал се от контрол, който Тръмп не можеше да избегне на прага на изборите. Но цялата отговорност за този сблъсък падна върху него. Тръмп се оказа безупречно окачен на куката на неоконсерваторите. Всяко движение, което направи, им дава възможност да намерят много причини за обвинение и/или импийчмънт.

Тръмп вървеше като бик на заколение, обречено и необратимо. Химическата атака бе отговорът на САЩ за подготвените вече войски на Сирия и Русия за щурм на Идлиб. Русия не отмени атаката, САЩ щяха да извършат химическата си атака. Тръмп преди изборите щеше просто да е задължен да атакува, а Русия да отговори. По-нататък у неоконсерваторите се откриваше такъв спектър възможни ходове, че дъхът да ти спре. Както се казваше: „Танковете нахлуха в оперативното пространство“.

Цялата игра, както обикновено, беше провалена от Путин. Русия и Турция се съгласиха да отложат нападението над Идлиб, Иран подкрепи тази идея. Тоест, те решиха да не се отказват от прочистването, а да променят схемата му. Вместо да нахлуят, те се съгласиха да разширят демилитаризираната зона и да извършат по-нататъшна работа, за да отделят „примиримите“ от „непримиримите“ - тоест, на Турция бе дадена възможност да запази своята клиентела и същевременно да избегне разделянето на тройната коалиция.

Но най-важното е, че Тръмп сега има всички възможности да си запази реномето и да се обяви за победител пред американската вътрешна аудитория, защото е предотвратил в Идлиб масово унищожение на цивилното население. На това основание има повод химическата провокация да се отмени.

Фактът, че Тръмп незабавно е оценил „подаването“ на Путин и побърза да консолидира резултатите му, се потвърждава от следното: американският президент заяви, че в отговор на отказа на Русия да щурмува Идлиб, той няма да наложи санкции срещу „Северен поток-2“. Размерът на благодарността е просто огромен.

Путин показа трезвост и гъвкавост в подхода на проблема с щурма на Идлиб. Имаше твърде много съпътстващ риск за решението да се стигне до щурм. Всъщност, Идлиб е препълнен с цивилното население. Наистина и за Путин, и да Ердоган, и за Тръмп, огромните съпътстващи цивилни жертви са проблем. При това проблем, който води до задънена улица. След като войната е гражданска война, за терористи са обявени всички, които по някакви причини са враждебни към Асад. С децата и домакинствата това са няколко милиона души.

Прочистването на територията, отделянето на терористите от членовете на техните семейства не се получава. Те може да се изтрие и такава маса население. Ще трябва да се пролива кръв. Това не се харесва никому, макар и по различни съображения. Ердоган би получил три милиона бежанци-терористи и членове на техните семейства – трябва ли му това в допълнение към това, което има сега? Путин би получил усложнения в междусирийския диалог и търкания между Турция, Русия и Иран. Поради тази причина Америка се придържаше към нея и не можеше да се реши на нея биха се получили много жертви. Тръмп получава предизвикателство от елитите като предател на демокрацията. Всъщност, при такива условия нападението над Идлиб щеше да създаде повече проблеми, отколкото щеше да реши.

Когато с цел да постигне стратегическо подобряване на ситуацията Путин направи неголяма тактическа крачка назад, всички въздъхнаха с облекчение, защото някой трябваше да я направи първи, и с тази крачка у всички се открива прозорец за възможност за преход на играта в следващ кръг. Тръмп запазва в Сирия позициите на своята клиентела и получава възможност да демонстрира сили преди изборите. При това той избягва риска от пряк сблъсък с Русия.

Ердоган постигна сценария, от който се нуждаеше, без да се скара с Русия и Иран. Асад получи глътка въздух и възможността да продължи да упражнява натиск. Русия помогна на Тръмп и получи отмяна на заплахата от санкции срещу „Северен поток-2“. За Русия това е най-важното нещо, тъй като Русия може да оцелее при всички останали санкции. За щастие, Тръмп ще ги въведе хем не всичките, хем постепенно. Законът на Конгреса не го задължава да ги въвежда веднага, а при необходимост. И Тръмп има ресурс да забавя колкото е възможно тяхното прилагате. На първо място ще се въведат демонстративни санкции тип репресии срещу олигарсите. Що се отнася до финансовите ограничения, тук има шанс тяхната концентрация да се разсее. Важното е, че „Северен поток-2“ ще бъде построен.

Но най-важното е, че в Сирия борбата ще продължи. Русия, Иран и Сирия ще продължат да възпрепятстват терористите в Идлиб. Той ще бъде обграден, блокиран и неговият дестабилизиращ ефект ще бъде нулиран. В същото време Путин запази и дори укрепи тройната коалиция Русия-Турция-Иран. Същевременно значително се намалява риска от химически атаки и се избягва войната със Съединените щати. В същото време той помогна на Тръмп и отстрани риска от санкции срещу „Северен поток-2“. Путин напълно запази контрола над сирийския процес и отслаби Съединените щати и Израел. Как? С брилянтен политически ход - той просто отмени обявената атака. Без да загуби нищо и без да понесе загуби, Русия получи чиста изгода.

Що се отнася до Тръмп, за него подаръкът на Путин е много важен. И не само защото така изглежда силен в САЩ. Освен това той има възможността да избегне засилване на конфронтацията с Германия. В крайна сметка тя никога няма да се откаже от СП-2, а американските санкции за европейците ще отчуждят Европа още повече и сега ще се налага да отстъпва не тя, а Тръмп. Така че Тръмп с помощта на Путин избягва огромно количество проблеми, които не биха засилили САЩ, а биха ги отслабили, следователно усилили техните врагове.

Ердоган е много доволен - той решава нужните му въпроси, оставайки в Сирия без да се скара с ключовите си спътници и запази козовете си в пазарлъка със САЩ. Доволен е и Иран – за него се е разминала много опасната песпектива за пряка война със САЩ и загуба на сирийския плацдарм.

По този начин, върти го, печи го, но Путин отново спаси всички и сам спечели повече от всички за Русия. Неговата позиция по света отново се затвърди, въпреки всичките британски усилия. Именно въпреки , защото скандалите в Солсбъри (следващият отровен ще бъде със сигурност клоунът в местния цирк) не са ти движение на войските в Сирия.

Движението на войските е реална сила. Путин настъпва в Сирия като танк Т-34 и никакви провокации не могат да го отклонят от бойния курс. Скрипаловци, химически атака, въздушни подставяния – това са интриги, които се дължат на безсилие. Дълбочинната държава в САЩ отново загуби. Така изглежда общополитическият баланс след преброяването на всички размени.

Според мен това не е никак зле.

Превод: Поглед.инфо