/Поглед.инфо/ За това, че Асад „всеки момент” ще устрои геноцид над разбойниците, разпръснати в Идлиб, чета от април насам. „Телеграм” и „Туитър”, които се водят от екстремистите, постоянно предупреждават, че „според наличните сведения, още по-вдругиден режимът ще устрои химическа атака и всичкишаомрем”.

Освен това, още в края на май ОЗХО заяви, че образците, събрани от експертите от организацията в районите с употреба на химическо оръжие в Сирия, свидетелстват, че режимът на Башар Асад притежава необявен арсенал подобно оръжие. Във връзка с което ОЗХО очаква от режима разяснения по този повод.

Изминаха три месеца, в течение на които правителствените войски свиват пръстена около Идлиб, във връзка с което САЩ са принудени да евакуират част от своите подчинени от „Белите каски”. Но кой казва, че американците са готови да се предадат?

И ето, че буквално преди дни съветникът на президента на САЩ по национална сигурност Джон Болтън заяви по време на срещата си със секретаря на руския Съвет за безопасност Николай Патрушев, че Вашингтон е готов да нанесе по сирийските правителствени сили нов, още по-мощен удар, ако Дамаск употреби химическо оръжие.

На свой ред официалният представител на министерството на отбраната на Русия генерал-майор Игор Конашенков заяви, че терористите от „Хаят Тахрир аш Шам” готвят провокация, за да обвинят Дамаск в употребата на химическо оръжие против мирното население на провинция Идлиб в Сирия.

Тоест всички знаят, че се готви химическа атака Но няма никаква вероятност да се изясни и изобличи нейният организатор. Разбира се, винаги има възможности. Има желание. Което у американската страна отсъства съвсем.

Най-простото решение на този въпрос може да бъде изпращането на експерти от ОЗХО в Сирия с цел проверка на наличието на заявеното химическо оръжие. Инспекция на военните и въздушните бази, мониторинг на излитанията на бойните самолети и прочее „следствени действия”. Разбира се под зоркия поглед от страна на Русия и Сирия. За да не се подхвърли нещо.

Още по-очевиден вариант за ОЗХО и САЩ е десант в Идлиб. С напълно конкретна цел: ако „химическата атака” се случи, то тези, които толкова преживяват за съдбата на своите подопечни разбойници, ще имат железни доказателства, че Асад използва химия.

Но това не е възможно. Никой не иска да ходи в неблагополучния Идлиб. Значително по-просто ще бъде веднага да се повдигнат обвинения, позовавайки се на своите собствени аферисти от Белингкет и „Сирийската обсерватория за правата на човека”, базираща се в Лондон.

Освен това, разполагането на наблюдатели в Сирия на контролираната от сирийското правителство територия не само лишава разбойниците от шанс за успех на новата провокация, а ще принуди наблюдателите да признаят, че Асад не само, че не разполага с нищо забранено (а значи, „химическите атаки” в Хан Шейхун и в Дума, след които Тръмп замеря с томахавки, също са били постановъчни), но и да се констатира, че настоящата ситуация в страната е значително по-благоприятна за населението на тази страна, отколкото се опитват да я представят западните медии и всякаквите му там Никихейлита.

И последно. Предвид това, че „анонсът” за химическите атаки така се забави, има вероятност САЩ вече да не могат в пълен обем да осигуряват разбойниците в Идлиб с всичко необходимо за отразяването на настъплението на правителствените войски. Затова и страшните истории за това,че всеки момент ще се случи най-страшното, са опит да се спечели време, за което нашите партньори планират да заставят Асад да се откаже от плановете за настъпление срещу Идлиб. Грубо казано, това е шантаж. Това е нашият пясъчник, ние я контролираме. И само се пробвайте да влезете в нея, отново ще направим от вас чудовища. Още томахавки ще ви пратим. Нужно ли си е?

Не знам какво е отговорил Патрушев на Болтън, но съдейки по отсъствието на обобщителен документ по резултатите от срещата – отговорът не се е харесал на американската страна. Затова заплахата бе озвучена вече публично.

По този начин пред нас стои поредният опит да се запази терористичният анклав на територията на Сирия без ликвидацията на който пълната и безусловна победа на правителството над „умерената опозиция” е невъзможна. Което на свой ред ще позволи на САЩ да запазят имиджа си и статуквото, без да признават своето окончателно поражение в Сирия.

Закриването на този въпрос веднъж и завинаги, според мен, е възможно по един-единствен начин. Да се удари масирано по гнездото на плъховете в Идлиб с нещо много ефективно и нехимическо. Нека пореват американците. Може дори стотина томахавки да изстрелят отново. Така на първо място всички ще разберат защо се прави и няма да бъде толкова обидно. На второ място темата с шантажа, заплахите и провокациите около Идлиб ще бъде изчерпана.

А нека американците да си блъскат главите, да търсят повод и да инвестират пари в нещо ново. Например в темата за „сирийските гейовете“ и за техния геноцид. За нарушаване на права, за които е възможно не само да се въведат следващи санкции, но и да се даде възможност отново да се бомбардират правителствени обекти. В крайна сметка, това ще бъде достатъчно, за да се каже по СиЕнЕн, че нещастните там ги мъчат и унижават всячески. Ники Хейли ще покаже няколко снимки и ще пусне някоя и друга сълза в Съвета за сигурност на ООН, Държавният департамент ще издаде декларация и готово може отново, както и преди да се обявяват сирийските власти за „кървав режим“ и да се пускат нови флашмобове под лозунга „Асад трябва да си ходи“.

Превод: Поглед.инфо