/Поглед.инфо/ Стремежът на САЩ и определени кръгове в ръководството на Европейския съюз да блокират реализацията на руските енергийни проекти е в състояние не само да остави европейците без надеждни и финансово изгодни доставки на газ, но и предизвиква изостряне на напрежението в района на Източното Средиземноморие.
Като алтернатива на руските проекти ЕК предлага на европейските потребители така наречения „Южен газов коридор“, предвиждащ доставки, в частност на азербайджански и средноазиатски газ, по маршрута „Турция – Гърция – Италия“. Потенциалните участници в него обаче, имат свои собствени интереси и са разделени от отдавнашни противоречия, които превръщат въпросният коридор във военно-политическа мина със закъснител.
Особена роля тук играе Турция, която по традиция не е склонна да се съобразява с правилата, установени от Европейския съюз. Плановете на Анкара да построи газопровод „Израел – Турция“ се основават на стремежа на турския елит да заеме ключова позиция в разработването на шелфови находища на природен газ в източната част на Средиземно море – на първо място, в района на Кипър. Така
възелът от противоречия между Кипър, Гърция и Турция се затяга,
като едновременно с това се засягат интересите на Израел и претендиращите за права над шелфа Египет и Ливан. Собствени икономически цели в региона преследват и водещи световни н нефтогазови компании, сред които най-активни са френската Total и италианската ENI.
Сега в център на противоречията се превърна морският „Блок 11“, разположен в териториалните води на Кипър. Турция, която говори и от името на „Севернокипърската турска република“, вече изпрати в този район фрегатата TCG Gokceada; командирът на кораба има заповед при необходимост да предприеме „всякакви мерки“ за противодействие при „нежелателна“ активност в района на газовия шелф. А
„нежелателни“ могат да се окажат всякакви действия от страна на Никозия и подкрепящата я Атина,
тъй като официалната турска позиция се заключава в това, че газовите ресурси на шелфа на Кипър принадлежат не само на гърците кипърци, но и на турците кипърци. В последния случай се подразбира „Севернокипърската турска република“.
През юли, на Световния петролен конгрес в Истанбул, президентът на Турция Реджеп Таийп Ердоган заяви: „Ние очакваме тези, които участват в събитията в Кипър, да избягват стъпки, водещи до ново напрежение в региона. Бих искал да напомня, че те може да се сблъскат с риска да загубят приятел, какъвто за тях е Турция, не само в региона, но където и да било на друго място в света.“
Анкара вече изпрати своя флотилия в потенциално богатите на газ райони в Източното Средиземноморие – включително изследователски кораби Barbaros Hayrettin Pa, както и няколко военни кораба.
Атина не остана по-назад и официално заяви, че
турските „контрамерки, свързани с разработката на кипърския „Блок 11“,
ще получат отговор от страна на Гърция, която е „готова да защити своите суверенни права“. Във връзка с това е редно да припомним, че още през 1993 година Гърция и Кипър приеха доктрина за обща отбрана на „единния“ регион, предвиждаща обща реакция при проявата на агресия от страна на друга държава.
Все по-ясно изразен интерес към съответните находища проявяват Израел, Ливан и даже Египет – всяка от тези страни ги смята за продължение на собствения си шелф. Този интерес е подплатен с конкретни военни мерки. Така
Министерството на отбраната на Израел подписа контракт за сумата от 420 млн. долара за оборудване
на военно-морските сили на страната със специални системи за защита на газовите находища и плавателните пътища. Целта на сделката е да допълни направената по-рано покупка на четири кораба „Саар-6“, които да бъдат използвани за охрана на икономическите води на Израел в Средиземно море.
Що се отнася до Египет, там се разраства опозицията срещу Турция във връзка с подкрепата на Анкара за Катар, който на свой ред не крие симпатиите си към египетското движение „Мюсюлмански братя“.
Съперничеството около газовите находища в средиземноморския шелф може да сведе до нула перспективите за реализация на проекта за изграждане на един от най-дългите подводни газопроводи в света (над 2 хиляди километра) по маршрута „Израел – Турция – Кипър – Гърция – Италия“. Приблизителната стойност на проекта е повече от 6 млрд. долара, които участниците в него възнамеряват да получат включително от фондовете на Европейската комисия в рамките на прословутата „диверсификация“ на доставките на енергийни ресурси. Според този проект
основните обеми газ трябва постъпват от израелското находище „Левиатан“,
запасите от което са 613 млрд. кубически метра газ и 39,4 милиона барела газов кондензат. „Убедени сме че в бъдеще Европа ще купува газ, добиван в източното Средиземноморие“, заяви израелският министър на националната инфраструктура, енергетиката и водоснабдяването Ювал Щайниц. По думите му в настоящия момент се водят интензивни преговори за строителството на два тръбопровода. „Планираме единият да бъде построен в Турция и по-нататък в Европа. Другият трябва да минава през Южен Кипър и Гърция до Италия“, посочи още Щайниц.
Главният губещ от споровете в акваторията на Източното Средиземноморие е твърде вероятно да се окажат Балканите.
И призивите на Брюксел и Вашингтон за „диверсификация“ на източниците на енергийни ресурси едва ли ще им помогнат. Просто няма да има с какво да се диверсифицират руските доставки – особено в условията на конфронтация между САЩ и ЕС по въпроса за американските санкции срещу руските енергийни проекти. „Въвеждайки санкции срещу Москва, американците ограничават икономическото сътрудничество с Русия с цел да наложат на европейците американски шистов газ. Недоволството по повод този нечестен начин за осъществяване на собствените интереси за сметка на другите расте“, констатира германският вестник Handelsblatt.
Превод от руски: Елена Дюлгерова