/Поглед.инфо/ Жанрът християнска апологетика е съвсем слабо застъпен у нас, и доколкото изобщо го има, е представен главно от чуждестранни автори и заглавия, и то в съвсем незначително количество. И в тази връзка – колко радостно е, когато се появяват смели хора, въоръжени с необходимите знания, научна подготовка и интелект, които ни протягат ръка в безизходицата и са готови да разкъсат омагьосания ѝ кръг! Един от тях е и Валентин Велчев, чиято нова книга “Великият Дизайнер: Задочен дебат със Стивън Хокинг” беше издадена тези дни от Университетското издателство на Софийския университет “Св. Климент Охридски” и вече може да бъде намерена в книжарниците. Казвам това с особено задоволство, защото г-н Велчев е добре познат на нашите читатели, а и неговият предишен труд “Вяра и наука”, който излезе през 2010 г. в издателство “Омофор”, се радва на заслужено голяма популярност.

Повествованието е изградено на базата на множество факти, на огромна събрана информация, включваща открития, направени през последните години и дори месеци и неизвестни на повечето хора; книгата борави с най-последните, най-свежите постижения на науката. Ерудицията на автора е огромна, впечатляваща. И целия този огромен материал той успява да поднесе с лекота и майсторство, без да преуморява читателя, водейки го сякаш за ръка през лъкатушещите лабиринти на безбройните научни хипотези, идеи, теории и очаровайки го със своята ведрина и хумор.

Заглавието “Великият Дизайнер” отпраща към известната книга на покойния Стивън Хокинг “Великият Дизайн”, която излезе и у нас преди няколко години. С атеистическите си убеждения и голямата си научна слава Хокинг стана нещо като знаме на съвременните атеисти, заедно с други известни “апостоли на атеизма” като Даниъл Денет, Ричард Докинс, Сам Харис, Кристофър Хитчънс. Както казва Хокинг в края на книгата си: “Защото има закон, като този за гравитацията, според който Вселената може и ще създаде себе си от нищото. Спонтанно създаване е причината да има нещо вместо нищо и отговаря на въпроса защо съществува Вселената и защо съществуваме самите ние. Не е необходимо да прибягваме до услугите на Бог, който да разгърне плановете и да задвижи Вселената”. Друг физик-атеист ни съветва: “Забравете за Иисус! Звездите са умрели, за да се родите вие”.

Трудът на Валентин Велчев е изграден като полемика с тези автори и техните възгледи, но той развива и собствена, добре обоснована философия на всемира, нахвърля – според мен доста успешно – насоките за създаване на един библейски модел на Вселената и нейната история, който да води до съвсем конкретни научни предвиждания и да може да бъде проверен емпирично и експериментално.

Уводът, озаглавен Философия на науката, съдържа остроумна критика на традиционната натуралистично-редукционистка методология на науката, според която всичко, което съществува в света, е породено от естествени причини; този подход, който доминира в съвременната научна общност, не оставя, разбира се, никакво място за творческа намеса и интелигентен Създател. Авторът отправя смело предизвикателство към идолите, които господстват днес в умовете на хората – натурализма, редукционизма, еволюционизма.

Първата част Толкова изящна Вселена е посветена на безбройното количество свидетелства от микрокосмоса и макрокосмоса, които разкриват красотата и мъдростта на творческия Замисъл. Обикновено християнските апологети и полемисти се съсредоточават върху критика на Дарвиновата еволюция, забравяйки за науки като физиката и космологията, които в действителност са най-мощни съюзници на библейското учение. От чудесната, художествено изваяна постройка на атома до съдбата на галактиките и звездите – всичко носи печата на всевечния разум, всичко “възвестява славата Божия”(Пс. 18:2). Авторът работи с най-последните изследвания и открития. Голямата интрига в съвременната космология е в това, че тъй като светлината от най-далечните космически обекти идва при нас най-късно, с милиарди години закъснение, то свръхмодерните средства за наблюдение на дълбокия космос – като орбиталния телескоп WMAP и други – ни връщат в най-дълбокото минало на Вселената и ни позволяват да гледаме като на филм разгръщащата се пред очите ни картина на Сътворението.

Във втората част Тайнството на живота се говори вече за произхода и развитието на живота на планетата Земя. И тук авторът е опрян върху огромна и най-свежа информация, като последните открития, за които става дума, са от лятото на текущата 2018 г.!... Търпеливо и внимателно са проследени всички абсурди, в които затъва еволюционизмът, спасяван вече повече от век с всевъзможни нагласени пристройки и надстройки и ad hoc хипотези, които всъщност показват само едно – неговата неспасяемост. А пред загадката на самото възникване на живота материалистическата наука изобщо стои унила и с помръкнал поглед...

Третата част Християнските корени на модерната наука разбива всички лъжи за войната, която уж се е водела в миналото между християнството и науката, и разплита внимателно безбройното количество заблуди в това отношение, с които са омотани хорските умове. Сравнявайки основните черти на библейския мироглед и принципите на научното познание, авторът показва, че между тях има фундаментална връзка, че модерната наука не само е създадена от вярващи християни, но и е органичен плод на християнската цивилизация. Едва ли може да има питане по това доколко важен е този въпрос за полемиката между атеизма и християнството.

Заключението Кой Бог? съдържа философски и богословски изводи от огромния разгледан материал. За разлика от протестантите, развили през втората половина на ХХ в. теорията на т. нар. “научен креационизъм”, и католиците, склонни да приемат дарвинизма в обвивката на т. нар. “теистична еволюция”, Православната църква, за съжаление, не се е произнесла досега по тези въпроси, въпреки огромната им екзистенциална важност за съвременния християнин. Авторът се опитва да формулира една автентично-православна позиция, опряна върху Писанието и отците на Църквата. Представено е качествено ново математико-логическо доказателство за съществуването на юдео-християнския Бог, което се опира и на огромния емпиричен материал, разгледан в този монументален труд.

В края си книгата е снабдена с терминологични речници – физико-космологичен, биологичен и богословски, доста полезни за читателя, а също и с бележки и използвана литература.

Поздравяваме г-н Велчев за огромния му труд и за апостолските му усилия. Това несъмнено е човек с дух на будител и просветител и с една бунтовническа жилка, която толкова липсва на нашето време на всеобщ конформизъм и примирение. Той не се колебае да се изправи срещу мнението на мнозинството, на което слабите хора робуват, дори ако то е напълно противоположно на истината. Ще цитираме и някои от отзивите:

Книгата на Валентин Велчев отстранява вековни заблуди, на първо място сред които е клеветата за несъвместимостта между християнската вяра и науката, както я разбира Новото време. В дебат с налагани натуралистични теории авторът посочва неточности, предвзети интерпретации на факти и произволни спекулации. Но не това е основното. Ударението пада върху изграждането на обосновани хипотези, търсещи отговор на фундаментални въпроси като произхода на вселената, на живота, на мисленето и т.н. Построено едновременно естественонаучно и богословски, изследването се нарежда сред тези, които необходимо трябва да бъдат взимани предвид при подхода към базисните и решаващи теми на съвременната наука.

Проф. дфн Георги Каприев

Книгата Великият Дизайнер на Валентин Велчев си поставя амбициозната задача да интерпретира от библейска гледна точка множество факти от физиката и биологията. Целта е да се подкрепят твърденията, че светът е бил сътворен, че той има Творец и цел, и че пред човека като разумна твар със свободна воля стоят морални отговорности и следсмъртна перспектива. На биологията са посветени около 30% от материала, като тази част, освен че е значителна по обем, е и твърде богата на примери. Тук ще се запознаете с научни данни, подкрепящи разбирането за сътворен свят, което е в противовес с еволюционната теория. Изданието попълва съществена празнина в съвременната българска книжнина, уникално е с многообразието на разглежданите обекти, с изобилните исторически и богословски препратки. Всичко това ме кара да препоръчам този интересен труд, който е призван да подтикне критичния и любознателен читател да изпита собствените си представи по темата.

Проф. д-р Христо Гагов

Официалното представяне на книгата се състоя на 22 ноември в Конферентната зала на Ректората на Софийския университет. Желаем ѝ успех и се надяваме, че тя ще стигне до максимален брой читатели у нас. На добър час!

Предлагаме ви кратък откъс от „Великият Дизайнер. Задочен дебат със Стивън Хокинг“.

IN MEMORIAM Стивън Хокинг

В деня, в който завърших тази книга, медиите разпространиха вестта за смъртта на Стивън Хокинг. Трябва да призная, че изпитах болка! Хокинг бе част от моя свят заедно с Бийтълс, Пърпъл и Ролинг Стоунс. Свят, който все си отива и все отказва да си отиде!

Винаги съм му се възхищавал – само едно мускулче на бузата му работеше, а той непрекъснато формулираше теории, пишеше книги, преподаваше на студенти, участваше във филми и… какво ли още не. Името му се свързваше с най-новите и свежи идеи, които излизаха още топли от лабораториите и кабинетите на изследователите. Животът му бе непрестанно мъченичество в името на науката. Мъченичество, което същевременно го правеше щастлив!

Може би най-силно и точно прозвучаха думите на астрономката Уенди Фридман: "Никой след Айнщайн не е ангажирал по този начин широката общественост. Той се превърна в икона с ум, с какъвто не са надарени обикновените смъртни. Хората невинаги разбират идеите му, но знаят, че той е брилянтен. Човешкият елемент в неговата борба също привлича масовото внимание".[1]

Въпреки чудесните му прозрения, най-вече относно радиацията на черните дупки, където успя да обедини квантовата теория, общата относителност и термодинамиката, Хокинг така и не беше удостоен с Нобелова награда. Както сподели в интервю пред Шведското радио професорът от Стокхолмския университет Едуард Мьортсел: "Главното препятствие се състои в това, че досега никой не е могъл да потвърди с наблюдения истинността на забележителните открития на световноизвестния учен".[2]

Макар да притежава цели дванадесет награди от най-престижните научни общества, лично аз смятам, че Британското кралско дружество без всякакво колебание би могло да учреди званието „Герой на науката“ и да му го присъди посмъртно! Хокинг далеч не е единственият, който трябва да получи такова признание, но със сигурност е един от онези, които са го заслужили в най-голяма степен!

Спомням си, че през 2010 г. бестселърът „Великият дизайн“ силно разбуни духовете. Вярващите бяха скандализирани, защото на пръв поглед авторите като че ли не оставяха място за религиозно обяснение на света, а атеистите ликуваха – най-после Хокинг открито премина в техния лагер! Журналистите, разбира се, веднага се възползваха от надигащата се буря, като допълнително наливаха масло в огъня със заглавия от рода на: „Стивън Хокинг затръшна вратата под носа на Бог”, „И рече Хокинг: няма Бог”, „Космолозите доказаха, че Господ не е създал Вселената” и пр.

Малко преди това и аз бях публикувал книга, която разглеждаше същите проблеми, но от диаметрално противоположна гледна точка… Впрочем, нека разкажа с няколко думи как стигнах до собственото си „просветление”. Възпитаник съм на гимназия с разширено преподаване на математика и физика. Първоначалното ми намерение беше да следвам астрономия, но поради едни или други обстоятелства завърших биология, а по-късно – и теология.

Бях безрезервно убеден в правотата на Дарвиновото учение и дори след като от атеист станах християнин, не смятах да го подлагам на съмнение. За мен не беше важно как точно Бог е създал света, понеже Той има неограничени възможности – дори такива, които не бихме могли и да си представим. Затова реших да изследвам какви са принципите, залегнали в основата на човешката творческа дейност, и да проверя дали те не се откриват аналогично в устройството на Вселената и живите същества.

В хода на работата си обаче попаднах на няколко занимателни научно-популярни четива, описващи твърде значимите проблеми пред космологията. Те бяха написани още по времето на социализма от учени, работещи в бившия Съветски съюз, които никой не би могъл да упрекне в нелоялност към идеите на диалектико-материалистическата философия. Това ме накара да проуча тези въпроси по-обстойно. Изчетох всички книги и учебници, засягащи най-новите постижения и модели във физиката и космологията. (Във връзка с тази тема не съм ползвал креационистка литература, защото не намерих нищо подходящо. Все пак прегледах няколко произведения от такива автори, но те бяха свързани изключително с полемиките около биологичната еволюция.)

По някое време стигнах до изводи, които като че ли сами изкристализираха от съвременната научна картина на света и бяха твърде изненадващи дори за самия мен. Внимателно ги доразвих, обобщих и систематизирах в книгата „Вяра и наука”, излязла в средата на юни 2010 г., т.е. само няколко месеца преди „Великият дизайн”. Но след като се запознах с произведението на Хокинг и Млодинов, реших да преработя съдържанието ѝ, така че да се превърне в дебат с тезите, които защитаваха двамата автори. За целта се наложи да съкратя някои части от книгата, а други да редактирам, както и да я допълня с няколко нови глави, поради което „Великият Дизайнер. Задочен дебат със Стивън Хокинг“ съвсем основателно може да се счита за капитално нов труд.

Ето накратко основните проблеми, на които съм се спрял:

1. Валиден ли е аргументът за Мултивселена като обяснение на антропния принцип?

2. Трябва ли науката да търси единствено материални причини или нейната задача е да намери обективната истина за феномените в природата?

3. Извел съм три принципа като антитеза на Дарвиновата теория, които забраняват еволюцията в мъртвата и живата природа.

4. Потърсен е отговор на въпроса, измъчвал още Айнщайн: „Имал ли е Бог избор при създаването на Вселената?”.

5. Разгледал съм до какви емпирични следствия водят библейският и еволюционният модели, за да може по-нататък да се проследи кой от тях в действителност се потвърждава от най-новите открития във физиката, космологията и биологията.

6. Пречило ли е християнството на прогреса на човешкото познание? Или защо модерната наука се е развила в християнска Европа, а не в някоя от древните цивилизации – Египет, Вавилон, Индия, Китай, Гърция?

7. Възможно ли е да се докаже съществуването на юдео-християнския Бог?

Когато започнах да изучавам богословието на Православната църква, ми направи впечатление, че светите отци са поддържали добре балансиран модел на учението за Сътворението, при който са избегнати крайностите, които наблюдаваме днес: от една страна, протестантския научен креационизъм, а от друга – т. нар. теистична еволюция, възприета напоследък от римокатолицизма. Поради тази причина мога убедено да заявя, че съм градил тезите си изключително върху основата, положена през вековете от най-видните учители и апологети на християнската Църква!

Хокинг винаги е бил загрижен за съдбините на човечеството – непрестанно издигаше гласа си да защитим планетата от климатичните промени, пренаселеността, епидемичните болести и изчезването на биологичните видове, предупреждаваше за опасността от изкуствения интелект и хилядите предизвикателства, които бъдещето ще постави пред нас. Според християнството, ако някой истински обича хората, то това означава, че той обича и Бога, защото ние сме създадени по Негов образ и подобие (I Йоан.4:20).

Никой не е безгрешен, но любовта ни проправя пътя към небето!

Известно е, че Г. Лайбниц пише отговор на Джон Лок, който се е противопоставял на спекулативния философски рационализъм (най-вече този на Декарт). В труда си „Нови опити върху човешкия разум” Лайбниц критикува Лок за това, че не разбира добре геометризирания рационалистичен метод на Бенедикт Спиноза. Книгата е завършена през 1704 г., когато Джон Лок умира, и Лайбниц отказва да я публикува. Явно е смятал, че няма кой да защити идеите на Лок и спорът няма как да се осъществи.

Въпреки че случаят е твърде подобен, аз съм далеч от мисълта, че Хокинг е лишен от съмишленици, които енергично да се противопоставят на всяка критика на неговия натурализъм. Затова без всякакво колебание дадох за печат настоящата книга. Битката още не е приключила!

Както пееха Queen, „The Show Must Go On“!

[1] Стивън Хокинг – кратката история на един гений

https://dariknews.bg/novini/komentar/stivyn-hoking-kratkata-istoriia-na-edin-genij-2084460

[2] Защо Хокинг така и не е получил Нобелова награда?

https://dariknews.bg/novini/sviat/zashto-hoking-taka-i-ne-e-poluchil-nobelova-nagrada-2084631

[3] Поради възникнали технически затруднения отпечатването на книгата бе отложено във времето, което позволи допълнително да бъдат включени публикации, които проследяват последните открития, най-вече от сферата на природните науки, до към средата на месец септември 2018 г.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели