Има ли и друга Турция?

/Поглед.инфо/ Ако нещо постигна турският президент Ердоган през последните седмици, това несъмнено е факта, че името му се класира сред най-споменаваните не само в Европа. Едва ли обаче е повод за голяма гордост в условията на усложнените отношения с ЕС, в т.ч. с България, сигнали за търговски търкания с Москва след постигнати особено трудно споразумения за общи проекти и взаимноизгодно сътрудничество в областта на енергетиката, обтегнати връзки с повечето съседи, дълбоко хлътване в сирийското блато, гражданска война на собствена територия с ПКК, провалени амбиции за главна роля в региона на Близкия изток и арабския свят като цяло и т.н.

Играта „ва банк“ за въвеждане на президентска система за управление в Турция сигурно си заслужава усилия, гъвкави политики по ръба на замразяване/стопяване на леда в двустранни отношения, гневни непрецизирани реплики към лидери на съюзни държави, неприкрита намеса във вътрешни дела, но в дългосрочен план това едва ли ще донесе позитиви. Сериозни наблюдатели по цял свят са убедени, че от ниво „непредсказуемост като държава“, Турция може да изпадне в ситуация на изолация, която трудно се преодолява за кратък период. Независимо от подобни коментари, дневният ред на държавата е насочен преди всичко към гласуването на 16 април на референдума, който ще потвърди или отхвърли решението на Меджлиса за промяна на конституцията в раздела за системата на управление и ще съсредоточи в ръцете на президента повече правомощия. Държавната машина е впрегната, за да се получи „да“ на референдума и действията вътре и извън страната са следствие от целенасочена политика за постигане на искания резултат.

Изненадващо в случая е, че някак трудно си пробиват път информации за „другия глас“ на Турция, т.е. на онези, които са убедени, че „не“ на този референдум е правилният отговор, за да остане Турция в редиците на демократичните държави. Опозицията, достатъчно смачкана след опита за преврат от 15 юли, е толкова разединена, светските хора са толкова обезсърчени, претъпканите затвори с интелектуалци, военни, журналисти всяват толкова страх, че не е за вярване как редица социологически агенции предсказват резултат „на кантар“. Но думите на лидера на основната опозиционна НРП, кемалисти, Калъчдароолу, казани в Диарбекир на среща с представители на граждански организации, дават основание за изводи, че наистина малко се знае за причините, поради които в Турция има хора, които ще гласуват с „не“ на този прословут вече референдум.

Мислещите турци трудно биха приели мнение, че причина за незадоволителната ситуация в областта на икономиката, например, в страната се дължи на съществуващата парламентарна система на управление. Да се повярва, че ако се въведе система на президентско управление, ще потекат реки от мед и масло, е онзи аргумент, който използва Калъчдароолу, за да призове съгражданите си да гласуват с „не“ на референдума. Убедено твърди, че за високата безработица, особено сред завършващите студенти, за растящия курс на долара, който „се задържа да не хвръкне още по-нагоре благодарение на влизащите черни пари“, за инфлацията, която е вече 10%, за факта, че „половин Турция е с изпълнителни листове и гражданите не могат да си изплащат кредитите“ не е виновна парламентарната система на управление. Тя е доказала качествата си през годините след Ататюрк, когато от „земеделско общество минахме към промишлено и то в система на демокрация“. Независимо от недостатъците и проблемите.

„Сега ни казват да дадем съдбата на нацията в ръцете на един човек, сякаш 80 млн турци нямат акъл, нямат мисъл“, казва лидерът на НРП /народно-републиканска партия/ и остава верен на идеите си, че само „различните възгледи могат да допринесат за развитието на страната“. „Не може един човек да решава“ е мото на цялата кампания на неговата партия в периода преди референдума на 16 април. Дадените от него примери как таксиджиите в Турция „са стигнали дотам, че не намират клиенти и не успяват да си платят осигуровките“, че „затворите са претъпкани и там задържаните спят на смени от по 3 часа, без значение на възраст и здравословно състояние“, че намиращите се на територията на Турция 4 млн сирийци получават работа, „която не се осигурява на собствените младежи“ са само част от доказателствата му, че причината за тези проблеми не е парламентарната система на управление, а лошото управление.

Трудно може да му се опонира, когато казва, че при 15 години управление на ПСР и Ердоган те правят всичко, което искат, прокарват решения, които искат, „вкарват закони, които искат“, а сега „защо безработицата расте, доларът расте, защо уважението към Турция е нулево, защо с всички държави се караме?“. И конкретно сочи Сирия, Ирак, Русия, България като държави, с които Турция е скарана. От дълго време отношенията с Египет също са нулеви, а „ сега дойде ред и на ЕС“.

„Парламентарната система ли направи тези кавги“? пита при изявите си Калъчдароолу. Обръща внимание върху промените в конституцията, които дават права на 18-годишни турци да бъдат избирани за депутати и тогава няма да ходят войници, осигурява увеличаване броя на депутатите в Меджлиса от 550 на 600, което автоматично увеличава разходите за тази институция, която всъщност на практика при еднолично управление ще бъде обезличена.

Според него въвеждането на новата възрастова граница за избиране на депутат, 18 години, което дава право да се избегне военна служба, се прави за децата на „онези в Анкара“, а трябва всички младежи в страната да са равни с права и задължения. Не само децата на бедните да служат и да бъдат изпращани да се бият с терористи. Смущаващо за него звучат обещания, че след „да“ на референдума 4-те млн сирийци ще получат турско гражданство и ще им бъде осигурена работа. В Диарбекир Калъчдалоолу завършва речта си с „ако кажем „не“ ще си имаме уважението по света към Турция“ и на повечето европейци това би прозвучало логично, защото на този етап настроенията в Европа съвсем не са в полза на политики, които ограничават демократични права и имат привкус на еднолична власт. Дали ще си кажат, както твърди лидерът на НРП, че „80 млн турци не се отказват от демокрацията“ не е сигурно. Сигурното е, че Ердоганова Турция до 16 април има проблем и с Брюксел, но след тази дата ситуацията ще е различна. Няма да е изненада, ако спечелил заветното „да“ Ердоган да обърне усмихнатото си лице към Европа и да остави маската на гнева за други времена и други амбиции.

Но ако Калъчдароолу е успял да вдъхне увереност на светска Турция, че може да постигне успех като гласува с „не“, тогава ще бъде любопитно какъв ще е следващият ход на опитния политик Ердоган. Засега НРП и представители на крайно дясната ПНД, без лидера й Бахчели, призовават за единство. Няма съмнение и че привържениците на HDP, кюрди, ще гласуват с „не“, независимо, че лидерите им са в затвор. В Адана, предаване „Халк аренасъ“/ Народна арена/ в местна телевизия представители на тези опозиционни партии са декларирали единство за „не“ на референдума, а депутатката Акшанер в прав текст посочила ЦРУ като автор на промените в конституцията с цел въвеждане на президентска република в Турция, защото „при еднолична власт по-лесно се убеждава един човек“. Нормално при кампании и трудно доказуемо като истина, защото живеем в странен свят. Много думи, много гняв, много конфликти, премного кризи, много умора сред гражданите и никакво доверие сред лидерите. Светът е различен, а е възможно и Турция да е различна след 16 април. Този път и ние я гледаме с други очи. Надяваме се на добро, както винаги. Но определено и нашата вяра се пречупи. Имаме основание, в което българското общество отдавна бе убедено. Чакат се ходовете, защото сигналите се подадоха.