/Поглед.инфо/ Можете ли да си представите ситуация, при която във висшата руска експертна общност се формира въпросът примерно със следното съдържание: Има ли Русия правото на изпреварващ удар по САЩ? Например, подобен въпрос ще бъде поставен пред РСМД или РИСИ и на него някой експерт отговори утвърдително. Не мога да си го представя това. Затова пък това е напълно уместно в САЩ, когато става дума за „сигурността“ на Израел и за агресия срещу еврейската държава.

Джеймс Карафано, от аналитичния център Фонд „Наследство“:

Трябва ли САЩ да забраняват на Израел да атакува Иран, ако той чувства, че екстремисткия режим на Техеран планира да го унищожи. Разбира се че не… освен това нито една страна няма право да ограничава неотменимото право на Израел на самоотбрана. Въпреки това, че изпреварващата атака срещу противника не се разглежда като акт на справедлива война, ако страната усети непосредствена заплаха, то превантивният удар по врата е без съмнение оправдан“.

При цялата откровеност на въпросния цитат той също така позволява да се развенчае устойчивият мит за това, че Израел е регионална държава. Всъщност Израел е световна държава. Друг е въпросът, че интересите на Израел са регионални, но, отново, осъществяването им влече към глобални последствия – достигащи до локален ядрен конфликт или направо към военен сблъсък между САЩ и Русия, заплашващ да прерасне в Трета световна война. Това е то какво може да се случи. Какво се случи в резултат на осъществяването на интересите на „сигурността“ на Израел се вижда добре в Ирак. Американско-британското нахлуване в Ирак през 2003 г. доведе до около един милион загинали, а инвалидите просто не може да се преброят, разделяне на страната на две части, появата на световната терористична мрежа „Ислямска държава“, появата на големи регионални яда на „Ал Кайда“, милиони бежанци, в това число стотици хиляди отправили се към Европейския съюз и в края на края се слага кръст на бъдещето на Ирак и на Иракчаните, страната и обикновените хора няма да могат да се измъкнат от мизерията и разрухата на война.

Израел е световна държава защото зад него стои цялата мощност на САЩ и световното еврейство. Израел може да прави абсолютно всичко – завоевателни войни, окупация и анексия на палестински и сирийски територии, грабеж, кражба, геноцид, апартейд, постоянни удари по Сирия, унищожаване на ядрените реактори на Ирак и Сирия, нагли заплахи за превантивен удар по ядрените обекти на Иран, политически убийства зад граница и много друго.

Ако трезво се погледне на действията и на техните последствия, то Русия отстъпва пред Израел в своята глобалност. Русия се наказва за всяка кихавица, дори и за несъществуващата, а на израелтяните им е позволено немислимото. Ето и в случая с Фонда „Наследство“ на Израел му разрешават да започне война против Иран, дори и на основанието на „чувството за непосредствена заплаха“. Карафано преднамерено използва думата „чувство“ – така на Израел се издава универсална индулгенция. А нали чувствата биват болезнени. Хората заели властта в САЩ, Великобритания и Израел демонстрират пред света симптоми на психическа несъстоятелност. Какво могат да „чувстват“, когато дават заповеди за убийствата на деца, старци и жени? Какво чувстват те, когато разоряват цели страни.

През последната седмица бурно се обсъжда възможният масов удар на страните от Запада по Сирия и руския отговор. Ако се излезе от „патриотическия“ дискурс, който по-скоро предизвиква мъгла, а не яснота, то сега Сирия изглежда изключително като бойно поле между Израел и Иран, където Иран е сам, ако не броим недържавните военни формирования, а зад Израел играят САЩ и световното еврейство. Русия е постигнала всичките си цели в Сирия и дори повече. Изхождайки от днешното положение лично не виждам причини за намесата на Русия в иранско-израелския конфликт. Какво, ще нанесат САЩ, Израел и Франция удари по цели в Сирия – ирански и сирийски бази, военни обекти, и какво от това? Това се случи преди и Русия реагира относително спокойно, а Башар Асад продължи борбата с терористите. Освен това в последно време „сирийското“ ПВО показва чудесни успехи и тя следва да се развива. Това е изгодно за всички с изключение за агресора, разбира се.

САЩ и Израел се занимават със сдържането на Дамаск и Техеран. В първия случай се забранява възстановяването на суверенитета над собствената територия, тук е и освобождаването от терористите на Източна Гута и плановете на Асад за излизане на северните „граници на Израел“. Във втория ние виждаме опит за сдържането на военното закрепване на Иран и „Хизбулла“. Ако израелското или американското разузнаване сметнат за нужно да атакуват някой „ирански“ обект в Сирия или Ливан, то ракетите ще полетят много бързо.

Друг е въпросът, ако в резултат на агресията на САЩ и Израел загинат руски военни или бъде нанесена вреда на военните обекти. Цялата сложност на настоящия етап на сирийския конфликт е войната на Израел и САЩ срещу Иран при условие на съблюдаване на интересите на Русия. В противен случай, а щети по руските обекти може да бъде нанесен единствено преднамерено, въпросът, внесем в заглавието на статията трябва да се обсъжда широко и публично. Що се отнася лично за мен, то аз предполагам, че утвърдителният отговор е справедлив. Западът е световно зло, болест, злокачествен тумор… всяка страна има право профилактично да унищожава опасната американска зараза с всички налични средства. Ако Русия не предприеме активни мерки, то не трябва да пречи на другите.

Най-малко Западът трябва да бъде наказан за престъпленията от неотдавнашното минало. Сега е прието особено гръмко да ругаем Великобритания, защото имаме великолепен повод за публична критика.

През 2009 г. тогавашният министър-председател на Великобритания Гордън Браун свика комитет по разследването на страната в иракската война. Оглави го сър Джон Чилкът, резултатът от работата на комисията стана т.нар. „Доклад на Чилкот“, публикуван на 6 юли 2016 г. Съгласно доклада, „решението за участието на Великобритания във войната с Ирак е прибързано, основано на неверни данни и води до провал на цялата кампания“. С други думи, взелият решението за нахлуването премиер Тони Блеър или е лъгал съзнателно, или лъжат тези, които му дават документите. Кой именно – президентът Буш-младши, ЦРУ, Моссад, Ми-6 или Обединеният комитет по разузнаването и в каква форма са измамени Великобритания и целият свят, може да се установи. Основното на тази история е това, че не е нужно да се търси нищо – просто се взема доклада на комисията, която е учредена от правителството на Великобритания и ежечасно бий по главата британските папуаси.

Сред другото в доклада се посочва, че

  • През март 2003 г. от Саддам Хюсеин не произтича непосредствена заплаха

  • Разпространението на ядрено, химическо и биологическо оръжие и средствата за тяхната доставка, в особеност балистичните ракети, са сериозна заплаха, но от гледна точка на разпространението, Иран, Северна Корея и Либия предизвикват по-голяма загриженост от Ирак.

  • До нахлуването Ирак се разоръжава активност, в частност са унищожени ракетите „Ал Самуд – 2“.

  • МААЕ заключва, че ядрената програма на Ирак няма някакво значение

  • Доказателствата за връзки между Ирак и Осама бин Ладен са „фрагментарни и непотвърдени“, няма доказателства, че тези връзки водят до сътрудничество.

  • Няма доказателство, че организациите, свързани с Бин Ладен са присъствали в Ирак.

  • Нахлуването струва на британците данъкоплатци 11,83 милиарда лири.

Действията на САЩ и Великобритания в Ирак нарушават Нюрнбергския принцип, а са активни участници в Нюрнбергския процес и е трябвало да съблюдават положенията. Така сред тях фигурират:

  • Това обстоятелство, че някое лице, извършило действие, признавано, съгласно международното право, за престъпление, действащо като държавен глава или отговорно длъжностно лице на правителството, не освобождава това лице от отговорност по международното право.

  • Това обстоятелство, че някое лице е действало, изпълнявайки заповедта на своето правителство или началник, не го освобождава това лице от отговорност по международното право, ако съзнателният избор е бил фактически възможен за него.

  • Престъпленията, посочени долу, се наказват като международно-правови престъпления

А) Престъпления против мира:

I. Планиране, подготовка, разгаряне или водене на агресивна война или война в нарушение на международните договори, съглашения или уверения.

II. Участие в общ план или сговор, целящ осъществяването на всяко от действията, споменати по-горе.

Въпросът за спирането на британските и американските престъпници е отделна тема, в която първи етап трябва да бъде съдът. Но, ако например Международният наказателен съд признае вината на британската или американската страна, то виновниците трябва да бъдат жестоко наказание. Не е ясно за какви постъпки обесват Саддам Хюсеин, по Нюрнбергския трибунал обесват 12 нацистки престъпници. Защо по решение на съда не обесят Буш-младши и неговата банда, Блеър и министрите му? Разбира се, подобни събития ни се струват фантастика, но какво пречи на Русия да организира съдебен процес по Ирак на собствена територия и с по-меки присъди?

Превод: Поглед.инфо