/Поглед.инфо/ Американските експерти признават, че САЩ нямат стратегия в Сирия или най-малкото, че тя е непоследователна, половинчата и провалена. Например ръководителят на Съвета по международни отношения Ричард Хаас Отбеляза, че последните удари на САЩ и съюзниците им по Сирия „не са стратегия“. Та така. САЩ, Великобритания, Франция, Турция и близкоизточните им съюзници Израел, Саудитска Арабия, Катар, Кувейт, водят война срещу Сирия вече седем години, градовете лежат в руини, загинали са половин милион сирийци, около 12 са станали бежанци, а стратегия съвсем няма.

В контекста на сирийския конфликт обамовската епоха може накратко да се опише като хибридна война, подкрепа на тероризма, окупация, дипломатически, икономически натиск, целящи свалянето на законното правителство на Сирия в лицето на Башар Асад. Важното е, че регионалните играчи, а особено израелската страна, много ругаят Обама, че си е „тръгнал“ от Близкия изток и е създал вакуум, който Русия, Иран и ливанската партия „Хизбулла“ са запълнили.

При режима на Тръмп се наблюдава същото. Плюс пряка мащабна военна агресия под формата на два масирани ракетни удара, които справедливо могат да се разглеждат като военно престъпление и акт на държавен тероризъм. Плюс масовото убийство на гражданите на Русия, работещи в Сирия по военни договори.

В средата на януари бившият държавен секретар на САЩ Рекс Тилърсън формулира пет „ключови крайни резултата“ в Сирия, изхождайки от които администрацията на Тръмп „осъществява нова стратегия“. На кратко тези стратегии могат да се опишат така.

  1. Разбиване на международния тероризъм и недопускането „Ислямска държава“ и „Ал Кайда“ да заплашват американските граждани (независимо от мястото, където се намират и съюзниците на САЩ.

Забележка – важно е, че Тилърсън заяви, че „Ислямска държава“ и „Ал Кайда“ търпят дългосрочно поражение“. По отношение на първите това твърдение е справедливо, а по отношение на второто – нагла лъжа или опасно заблуждение. „Ал Кайда“ набира сили в Сирия, за това нееднократно са писали крупните американски експерти по тероризма Брус Хофман и Колин П. Кларк.

Оценка на числеността на терористите на „Ал Кайда“ и нейните клетки

2. Стабилна, единна и независима Сирия без Асад. Слизането на Асад от власт чрез Женевския процес под егидата на ООН ще създаде условия за устойчив мир в Сирия с безопасни граници.

Забележка. Тилърсън постоянно се позовава на резолюция 2254 от Съвета за сигурност на ООН, но там няма и дума за Асад. На свой ред в резолюцията има позоваване към Женевското комюнике от 30 юни 2012 г. (Тилърсън нееднократно споменава Женевския процес), но Асад там също не е споменаван. И в двата документа се говори единствено за „създаването на представителен преходен ръководен орган“ или „формирането на преходен управляващ орган“, а също така, че съдбата на Сирия трябва да се определи от сирийския народ. При това, в Женевското комюнике се отбелязва, че в състава на преходния орган „могат да влязат членове на настоящето правителство“. Президентът на Сирия и главнокомандващият, който назначава министрите „член на правителството“ ли е? По-скоро да. Така какво мрънка Тилърсън?

3. Съкращаване на влиянието на Иран в Сирия

Забележка. Това е искане към САЩ от страна на Израел и неговото лоби.

4. Създаване на условия за безопасно и доброволно завръщане на сирийските бежанци и вътрешно разместените лица.

5. Сирия без оръжия за масово поразяване.

Това е мнението на Тилърсън, но него го изхвърлиха на боклука като стар парцал. Новият държавен секретар Помпео заяви, че ще се придържа към предишните подходи, но, докато е съсредоточен върху решението на „севернокорейския ядрен проблем“. След като той бъде решен (независимо дали срещата между Тръмп и другаря Ким ще се състои) ще бъде принуден да се върне към ревизията или преразглеждането на подхода на предшественика си. А дотогава агентите на влияние и големите експерти предлагат своите „стратегии по Сирия. Долу са представени три кратки обзора на виденията на сирийския хоризонт от влиятелните фабрики за мисли в САЩ.

Центърът за стратегически и международни изследвания, Сет Дж. Джоунс.

Интересите на САЩ в Сирия:

  1. Сдържане на Иран. Предотвратяване на придвижването на иранските сили и съюзниците им към „границата“ на Израел, разрив на иранските комуникации през Сирия (Разрушаване на „моста Иран-Ливан“), отслабване на шиитските военни формирования, недопускане на значителен военен сблъсък между Иран и Израел.

  2. Сдържане на Русия. Предотвратяване на по-нататъшната експанзия на Русия в Близкия изток, повишаване на издръжката на руските действия с Сирия (и политически и санкционен натиск).

  3. Възпрепятстване на възраждането на тероризма. Въздействие върху салафитските джихадисти групировки като „Ислямска държава“ и „Ал Кайда“.

Оценъчен брой на терористите-джихадисти в Сирия (Черната крива е максималното число, розовата е минималното).

Препоръки:

  • Да се запази неголямо военно и разузнавателно присъствие (В момента окупационната групировка на САЩ в Сирия е около 2000 глави, н всъщност може да е няколко пъти повече, преди всичко заради главорезите от частните военни кампании и секретните подразделения)

  • Да се обучават, финансират и снабдяват групировките в източната, северната и южната част на Сирия като Демократичните сили на Сирия (През 2018 г. за въоръжаване и снабдяване на „проверената сирийска опозиция“ САЩ отделиха 500 млн. долара. За 2019 г. са поискали още 300 млн., а още 250 млн. искат да насочат за „сигурността на границата“).

  • За сдържане на Иран, Русия и тероризма трябва да се координират действията на съюзниците в региона, преди всичко с Йордания и Израел.

  • Оказване на натиск върху Турция, Кувейт, Катар, Саудитска Арабия и други страни, за да прекратят подкрепата си към салафистките джихадистки групировки.

Местоположение на терористите и правителствените сили на Сирия.

Брукингски институт, Майкъл О'Ханлън

САЩ и партньорите им трябва повече да помагат за „освободените и автономни региони, които се намират извън контрола на Асад: да се отделят пари, да се възстановяват домовете, да се откриват училища и болници, за де осигури възможността за „самоотбрана“.

Да се помага на съюзниците в Сирия да удържат своите позиции. За това е необходимо разгръщането на неголям контингент в определени райони на страната – с подкрепа от въздуха, ако съюзниците са заплашвани от нещо или за защита на „сътрудниците на хуманитарните организации.

Трябва да се заяви на Асад, че ако силите му или проиранското опълчение атакуват американските цели или съюзници, ще последва възмездие.

Да се пристъпи към кюрдския въпрос така, че да се осигури и сътрудничеството с Турция. Трябва да се заяви, че САЩ не подкрепят независим Кюрдистан, където и да е той, а също така са против единен кюрдски автономен регион в Сирия (Предлага се да се остави статуквото, когато Турция разсече кюрдите на две части).

Да не се иска незабавното напускане на Асад. (С изключение на последното, всички препоръки са пряк път към разчленяването на Сирия, което противоречи на резолюциите на Съвета за сигурност и на Женевския процес).

Чуждестранното присъствие в Сирия

Хувъровият институт, Карим Саджадпур и Емил Хокаем

Да се признае геополитическото значение на хуманитарната трагедия. Да се възложи основната вина за последствията от войната на Асад и на неговите „спонсори“. (Трябва ли да се очаква от такива мерзки създания признание, че ако преди седем години Западът и близкоизточните монархии не бяха създали армия от отпадъци, то Асад би потушил бунта много бързо?).

„Ислямска държава“ да бъде победена докрай и да се предотврати завръщането ѝ.

Разобличаване и противодействие на разрушителната политика на Иран в региона.

Защита и поддръжка на кюрдските съюзници.

Да се обърне внимание на притесненията на Турция, за да се ограничи турската намеса в Сирия.

Постепенно Русия да се застави да се откаже от подкрепата към Асад.

Превод: Поглед.инфо