/Поглед.инфо/ Индия е готова да се откаже от военно-техническите проекти с Москва на сума повече от $ 12 млрд. В частност от програмата FGFA (Fifth Generation Fighter Aircraft), създадена на основата на Су-57 – първият индийски изтребител от пето поколение. Причината за такова решение на Делхи е заплахата от санкции от страна на САЩ. За това на 15 май съобщи вестник Times of India.
Какво стои зад публикациите в Times of India, ще се откаже ли Ню-Делхи от сътрудничеството с Москва?
Индия е наш стратегически партньор от времето на СССР, в това число и във военно-техническата сфера. Но след разпадането на Съюза ние загубихме международните си позиции, удължихме изпълнението на редица договори, някои изобщо не изпълнихме. Чак в края на 1990-те активизирахме сътрудничеството си с Индия.
Голяма роля за това изигра Абдул Калам – президент на Индия от 2002 до 2007 година, убеден привърженик на дружбата с Русия. Ще отбележа, че още тогава Индия се интересуваше на само от закупуване на въоръжения, но и от съвместна с Русия разработка и производство.
В този момент между руските структури възникнаха разногласия. Министерството на отбраната се съгласяваше с това, че редица въоръжения, в това число и изтребителят от пето поколение трябва да създаваме съвместно с индийците. Но „Росвъоръжение“ и редица членове на правителството се придържаха към друга позиция: нека индийците да вземат това въоръжение, което е налично, а ние някога ще вземем предвид техните пожелания.
Заради това, мисля аз, не се получи пробив във военно-техническото сътрудничество с Индия. И като добавка, голям ущърб на нашите отношения нанесе бившият министър на отбраната на РФ Анатолий Сердюков, когато от името на Русия оглавяваше междуправителствената комисия по въпросите на военно-техническото сътрудничество с Индия.
Да, през последните години отношенията с Ню-Делхи малко по малко се уреждаха, но и се появиха много силни конкуренти: САЩ, Франция и Израел влязоха сериозно на индийския пазар на въоръженията.
Какво да прави Русия в сегашната ситуация?
Да работи плътно с индийциите. Трябва да се разбере: Индия не зависи особено от САЩ и не веднъж е демонстрирала това. Да кажем, когато през 2015 година Барак Обама посети Ню-Делхи по случай най-важния индийски празник – Деня на републиката – американците много настояваха по време на празника в небето да няма самолети руско производство. И въпреки всичко, Су-27 в равен строй минаха над главата на Обама и на Вашингтон му се наложи да преглътне това хапче.
Така че с Индия, ще се повторя, трябва да се работи. И не само да се предлага настойчиво руската военна продукция, но и да бъдат въвлечени индийците в съвместни проекти и производства. Плюс, да споделяме технологии. С други думи, трябва да се предоставят такива услуги, от които на индийците ще им бъде трудно да се откажат.
Освен това не трябва да се забравя, че Индия е член на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) и на БРИКС. И в двете организации тя влезе с подкрепата на Русия, а значи Ню-Делхи може да бъде въвлечен и в геополитически проекти.
В същото време не трябва да се повтарят грешките, за които днес ни бият. Ще напомня, обвиненията срещу Москва за удължаване на сроковете и повишаване на цените се отнасят към историята за доставката на тежкия самолетоносач „Александър Горшков“. Преговорите за продажбата му започнаха през 1994 година. Първоначално корабът трябваше да бъде предаден на индийците още през 2008-ма, но го предадоха едва през 2013-та – той влезе в състава на ВМФ на Индия с името «Викрамадития».
Трябва да уверим индийците, че подобна история няма да се повтори. В края на краищата именно договорите с индийците спасиха руската танкова промишленост – считам, че „Армата“ в голяма степен съществува благодарения на индийската поръчка. Индийците спасиха и „Калибър“, поръчвайки си подобни въоръжения, както и нашите авиационни предприятия. За това можем само да им благодарим.
Защо ни е важна геополитически Индия?
Смятам, че Индия е нашият най-важен геополитически съюзник през XXI век – това трябва да се разбере. Ние имаме близък мироглед, плюс общата история, която тясно свързва нашите страни.
Индийците и до сега помнят: ако Съветският съюз не беше поддържал Индия, ако не доставяше за индийски рупии (в онези времена съвсем не световна валута) зърно и технологическо оборудване, ако не беше строил индустриални обекти като Бхилайски металургичен завод – Индия едва ли би се състояла като самостоятелна държава.
Днес този позитив трябва да се увеличава и да се развива.