/Поглед.инфо/ И Москва, и държавите, които я конкурират, имат сериозни икономически интереси в Либия. Пристанищата там са твърде печеливши и удобни, а петролът е толкова лесен за добив, че няма как да не се бориш за него. Но какво ще стане сега, когато основният съюзник на Русия в Либия – фелдмаршал Хафтар рискува да излезе от голямата политика.

За това, че Либия я очаква нов период кръвопролитна война, и че противостоенето на световните държави за контрол над нея се изостря, се заговори от аналитиците на фона на съобщенията за смъртта на един от малкото живи в момента „фелдмаршали“ – ръководителят на Либийската национална армия Халифа Хафтар. Той се смята за „политик номер едно“ в бившата Джамахирия и съюзник на Москва, на който са дадени сериозни залози.

Впоследствие информацията за смъртта бе опровергана от обкръжението на Хафтар, а специалният представител на генералния секретар на ООН в Либия Хасан Саламе дори проведе телефонен разговор с фелдмаршала. Може би дори нямаше да има паника, ако Хафтар се бе появил пред камерата, но според различни източници 74-годишният политик наистина има сериозни здравословни проблеми. Да, той е по-скоро жив, отколкото мъртъв. Но излизането на харизматичния военен от въпроса ще повлияе лошо на ситуацията в Либия.

Тази година там трябваше да се проведат президентски избори, планира се приемането на нова конституция. При това именно с Хафтар Москва свързваше надеждите, че интересите ѝ в Либия ще бъдат отчетени, а самата Либия ще се възстанови като суверенна държава.

Петрол вместо национална идентичност

Либия е съвкупност от оазиси, обкръжени от безкрайна пустиня. И досега там процъфтява робството, в това число и детското. Но от гледна точка на икономиста (чети – капиталиста) либийската държава е апарат, който трябва да осигурява постъпленията на суров петрол марка „Ес Сидр“ от пустинния юг на север в средиземноморските пристанища. Богатите на енергийни ресурси централни и южни територии на страната са съединени чрез петролопроводи с „морските врати“ Тобрук, Бенгази, Триполи, Сирт и Мисурат. Остава единствено черното злато да се натовари в танкер и не след дълго капитанът на съда ще усети лекия бриз на сицилианския бряг.

В момента се води борба за тази система крайбрежни градове. За самите пристанища тя се води векове.

Територията на Либия се контролира от няколко империи на миналото – римляните, османците, Фашистка Италия. Но нито Рим, нито високата порта, ни то Мусолини не се интересуват от южните части – петролът там е открит едва след Втората световна война. Пустинята остава за племената на берберите-бедуини, които се бият с прииждащите от юг от Чад, Судан и Нигер.

Съществува стереотип, че при Кадафи Либия е богата и цветуща. Това е по-скоро именно стереотип, който се закрепва заради затвореността на страната. Но дори и строгият авторитарен режим на полковника се основава на обществен договор с многочислени племена, чиято лоялност се налага да я купува.

На тези земи векове процъфтява контрабандата. Либия е вратата на Африка към Средиземно море или, както се изразява ръководителя на Центъра по арабски и ислямски изследвания към РАО Василий Кузнецов , един вид стена, отделяща черния континент от Европа.

След убийството на Муамар Кадафи през 2011 г. страната губи своята идентичност. В течение на 40 години тя се асоциира с харизматичния полковник-революционер, който, свалил монархията, измисля теория на свое име и формира нова национална идея. Днес нищо не скрепя истински либийците. И както показва времето, берберът си остава бербер, а бедуинът винаги си остава бедуин.

Като последствие, страната се разпада на три неравнозначни части: Киренайка, Фезан и Триполитания. Фактически се случва легитимиране на състоянието, което е било винаги – дори и при полковника. Либия винаги е съществувала фрагментарно, всеки регион е живял по свой начин, образувайки квазидържавни системи.

Историята на съвременна Либия започва с изкуственото скрепване на трите региона от Фашистка Италия през 30-те години. Жителите на Апенините дори започват процес на италианизация там, който, както лесно може да се сетим, се проваля. Днес в Либия има тривластие. В Киренайка, в пристанищния град Тобрук, откъдето танкерите прибират петрола, властва Халифа Хафтар. На запад, в Триполи заседава официално признатото временно правителство на национално единство начело с Фаиз Сарадж, който също товари петрол. Накрая, в южната част на страната, във Фезан, цари произвола на племената на берберите, съпътстван с редки набези от наемници от Черна Африка.

Вакуумът на властта никога не може да съществува дълго – той се запълва от терористи, екстремисти или бандити. При това интересите на световните държави и регионалните сили никога не съвпадат напълно в Либия. Предвид географията, а също така и петролните ресурси, чиято себестойност е по-ниска, отколкото в Саудитска Арабия (около долар за барел), тази страна е твърде важна, за да се игнорира. Твърде много фактори едновременно – черното злато не трябва да се превозва през половината континент, за износа му не са нужни скъпи тръби, доставката му в Европа може да се организира и от еднорък дилетант.

Военните са ни по-близки

Мнозина наблюдатели, особено в арабския свят, очакваха, че Москва ще се включи активно в либийската игра. Нали успехът в Сирия ѝ дава всички шансове да укрепи своите позиции в богатата на ресурси страна.

Русия наистина има икономически интереси в Либия. Още през февруари 2017 г. в Лондон директорът на „Роснефт“ Игор Сечин и председателят на Националната корпорация на Либия Мустафа Сенала подписаха споразумение за сътрудничество в проучването и добива. А в средата на годината руската компания започна да товари евтин петрол за по-нататъшната ме препродажба.

Защитата на нашите интереси е изцяло и напълно свързана с нормализацията на ситуацията и появата в страната на единно правителство. Идеално ще е, ако петролните ресурси се национализират и строго се контролират от едно място.

Създаването на централизиран държавен апарат в Либия е осъзната необходимост – тук са насочени всички усилия на международната общност, на първо място на ООН. Едновременно с това Либия никога няма да бъде, а и никога не е била централизирана държава. Там трябва да се установи мека форма на федерация или дори на конфедерация, а NOC, армията и финансовите институции да се намират в ръцете на коалиционното правителство, където са представени всички политически, етнически и регионални сили. Всяко нарушение на баланса ще доведе до нови граждански сблъсъци, което рано или късно ще доведе до афганизация на страната и последвали кланета.

Предвид това Русия се държи в Либия достатъчно прогресивно, не слага всички яйца в една кошница и има контакти с всички страни от конфликта, дори и с умерените ислямисти (по всяка вероятност в новата конституция на Либия ще се включи принципът на шериата или най-малко някои негови постулати). Халифа Хафтар неведнъж е ходил в Москва, при това е приеман на високо равнище, включително и от външния министър. Тук са идвали и представител на правителството на националното единство, Фаиз Сарадж.

Но-най силна подкрепа Русия оказва все пак на Хафтар. Говори се дори за доставка на оръжие, наистина, по-точно през Египет, където също управляват военните. В медиите в страната на пирамидите дори се появиха данни за предложенията на Хафтар да построи военна база в източната част на страната.

Наистина, в далечната 2008 г. Москва официално обсъжда с Кадафи подобни варианти. Говори се дори за възможно строителство на военна база в Бенгази. Но днес, предвид ситуацията в региона, разпръскването на силите на Русия и натиска на обединения Запад тези планове не изглеждат съвсем логични.

Така Москва се нуждае от едно: стабилизация и поява на правила на играта на пазара за енергийни ресурси в Либия. Фактът, че Русия поддържа контакти с всички страни от либийската игра ни позволява да се надяваме, че все някога, след появата на нова конституция и провеждане на избори (шансовете на Хафтар“ засега изглеждат добри), интересите на Москва все пак да бъдат отчетени.

Директорът на контактната група по Либия (създадена при Думата, координира работата си с МВнР и другите ведомства) Лев Денгов смята, че е рано да се говори за яснота, докато събитията около Хафтар се развиват: „Трябва да разберем доколко е сериозно случващото се там“.

В това време, уверен е той, ако информацията за излизането на Хафтар от политиката се потвърди, „това няма да създаде препятствия за развитието на отношенията между страните ни“. „Както вече нееднократно отбелязва Сергей Лавров, имаме установен доверителен контакт с всички страни от конфликта в Либия. Наскоро ни посетиха няколко делегации от Триполи. Към нас ще пристигнат и другари от юга, затова и работата ни продължава“, заяви той по време на събиране на Съвета за външна и отбранителна политика.

Шансът за постигане на компромис между различните сили в Либия, според Денгов се запазва в случай на всякакво развитие на събитията около фигурата на фелдмаршала.

Превод: Поглед.инфо