/Поглед.инфо/ На 4 ноември първата линия от газопровода „Турски поток“ навлезе в турски териториални води. Събитието обстойно е отразено в турските медии и особено фактът, че поставянето на тръбите се извършва от „Pioneering spirit“, най-големият в света за такава цел кораб. Не е пропуснато и че на тръбата, която фактически е първата от този тръбопровод на турска територия, е имало знамена на двете страни, Русия и Турция.

Отдавна е известно, че „Турски поток“ ще се състои от две тръби, всяка с капацитет от 15.75млрд куб.м. и че първата тръба ще захранва турския пазар, а втората- Европа. Газопроводът от Русия влиза в Черно море при гр.Анапа, а излиза в Турция в района на Къякьой. Дължината му е 930 км. Информациите за това събитие някак засенчват публикуването на данните от турския статистически институт, който обяви, че годишната инфлация е 11.9%, че индексът на потребителските цени за м. октомври се е увеличил с 2.8% , че най-много през същия месец са се увеличили разходите за облекла и обувки - с 11.51%. Оказва се, че в сравнение с 2016 г, цените на храните и безалкохолните напитки са се увеличили с 12.74%, на здравните услуги са нараснали с 12.21%, домашните потреби – с 11.65%, а други различни стоки и услуги- с 12.63%. Според данните банките в Турция са раздали само през м.септември 1 трилион и 993млрд лири кредити. Външният дълг на банките в края на август е бил близо 104 млрд дол. Малкото коментари по темата не пропускат да предупредят, че данните са тревожни и налагат започване на незабавни реформи. Защото начините за справяне с такава ситуация не са много-или трябва отвън да влязат нови парични средства, казват турски икономисти, или вътре в страната трябва да се извършат структурни промени. Никой не е забравил, че при създаването на управляващата вече 15 години ПСР е имало наистина реформи, които са осигурили такъв тласък на турската икономика, че някои наричаха случилото се „турско чудо“. Сега обаче, подчертават редица анализатори, „много се приказва, а за реформи се обявяват мерки, които са спасяване ден за ден“. Звучи познато, но за турските икономисти това е истинския проблем за страната. Те са обезпокоени, че икономическите показатели бързо „се развалят“. Всичко расте - като се започне от инфлацията, през валутния курс, лихвите, безработицата, степента на задлъжнялост и т.н. Инфлацията е стигнала най-високото си ниво в цялата турска икономическа история.Расте броят на чековете без покритие, расте броят на фалиралите или ликвидирани фирми. Само данните за износа са окуражителни - расте, макар и с малко. Горчивият извод е „да казваш, че такава икономика просперира не означава ли, че се занасяш с гражданите?“. На фона на възторжени слова в официалните турски медии, които твърдят, че „всички ни завиждат“, някак мрачно изглеждат констатации, че „няма на какво да ни завиждат“. Защото и доклад на Световната банка твърди, че в сравнение с 2016г Турция е отстъпила 4 места назад и вече е на 55-то място сред 138 наблюдавани по 12 показатели държави.

На политическата сцена в Турция също има известно напрежение. На практика повечето турски наблюдатели се обединяват около становище, че кампанията за изборите през 2019г вече е започнала. Тогава ще има и местни, и президентски, и парламентарни избори. Парламентарните и президентските всъщност са „2 в 1“, защото такива се вече условията в новоприетата турска конституция. Затова и партиите стягат редиците. В Ердогановата ПСР /партия на справедливостта и развитието/ вече 6 кметове подават оставки, които са поискани от президента и председател на партията, сменят се министри, а обяснението е „износване на метала“. И докато по света погледите са насочени преди всичко към процеса на „антитерористични прочиствания“, както се назовават чистките след т.н. опит за преврат от 15 юли м.г., към арестите на интелектуалци, научни работници, служители, военни и т.н., към нарушаването на човешки права и липса на свобода на словото, спазването на споразумението с ЕС за спиране на мигрантите, турската преса е съсредоточена в действията на основните партии, управляващи/ПСР/ и опозиция/НРП/, но и гадае за съдбата на новообразуваната „Iyi parti“ /добра партия/, която създаде Мерал Акшенер. След многомесечна подготовка г-жа Акшенер, напуснала националистическата ПНД поради несъгласие с колаборацията й с управляващата ПСР, официално е регистрирала новата си партия. Логото на партията е върху син фон с 8 жълти лъча, които символизирали слънцето. Дълго се коментираше защо след като е положила венец в мавзолея на Ататюрк в Анкара, тя е отишла покрита с черна забрадка на „тюрбето“ на Хаджи Байрам Вели, което не се връзва с облика й на „съвременна републиканска жена“. Ако екипът й е искал по този начин да покаже, че „добрата партия“ е за всички турски граждани, и светски настроени, и консервативни мюсюлмани, явно не е уцелил ваксата. Повечето анализатори са на мнение, че светските хора няма да приемат подобни действия, ще се отдръпнат и няма да я подкрепят, защото мечтите им не са в такава посока. Няма обаче спор по въпроса с кого ще си сътрудничи новата партия. Определено това е основната опозиционна НРП /народно-републиканска партия, кемалисти/ с лидер Калъчдароолу. Нормално е на този ранен етап Мерал Акшенер да не го потвърждава открито, но и не го отрича при зададен въпрос за сътрудничество с НРП. За местните избори се предполага, че партията на Акшенер няма да участва в много от избирателните райони, за да не отнема гласове от НРП и така ще подкрепи представителите на Калъчдароолу. Още повече, че по този начин ще спечели симпатиите на привържениците на кемалистите и ще разчита, че техните гласове ще я подкрепят в битката за президентството. Тънки сметки, които са правят далеч от самата дата на изборите. Някои дори иронизират дали с толкова амбиции Акшенер няма да поиска извънредни избори точно на 15 юли 2018година? Никой не се съмнява откъде идват подобни внушения.

Както се казва, при югоизточните ни съседи никак не е скучно, напротив, интересни времена имат. Между другото доста са впечатлени от връчването преди дни от руския президент Путин на орден „Дружба между народите“ на Джавит Чаалар, председател на управителния съвет на „Нергис холдинг“, бивш министър . Отличието се дава на игралия важна роля за преодоляване на кризата в отношенията между Русия и Турция след свалянето на руския С-24 на турско-сирийската граница. Това е първият турчин, на който се връчва такава награда. Събитието се отбелязва по достойнство, така, както се коментира и решението на Ердоган Турция да произвежда собствени, турски автомобили, защото е крайно време за собствено производство,а не само чужди марки да се правят в страната. Получилите права за това производство 5 турски фирми ще имат сериозни облекчения и привилегии, включително безплатни терени, но дори официалните медии не крият собствениците на кои фирми ще бъдат предпочетени при определяне на производител. Избори не се печелят само с огнени слова. Въпреки, че президентът Ердоган им е майстор. 15 години е на власт, нали? В тази връзка зачестяват и статии в проправителствените медии, които в прав текст казват, че „това, което трябва да се направи е съдбата на Ердоган да стане съдба на Турция“, защото „проектът е ясен - да се създаде в страната хаос и противопоставяне на основата на вярата в една Турция, която десетки години не е била етнически разделена“. Изреждат се факти, че „първо обявиха Садам за дявол, окупираха Ирак и го убиха. Взеха на прицел Кадафи, убиха го и си поделиха петрола на Либия. След това обявиха Асад за тиранин и подпалиха Сирия. Сега правят същото с Ердоган. Днес целият Запад поставя имиджа на Ердоган сред тези имена“. Нито дума за това, че Турция само за Ирак запази „статут на неучастник“, но активно работеше с Барзани, лидера на Иракски Кюрдистан, а днес е в сътрудничество с Багдад срещу него заради проведения референдум за независимост. Как ли ще се разберат за Мосул и Киркук, където са едни от най-големите кладенци на нефт в този район? Още повече, че Анкара ги счита за „част от наследството на Османската империя“. Сложни времена, интересни. Но дрънченето на оръжия не спира, напротив, засилва се. Не е сигурно, че в Турция имат отговори на въпросите кой ще спечели, кой ще оцелее, кой ще остави диря в историята като Ататюрк или какво ще „определи турската нация“, както пишат в Анкара. Едно нещо е ясно, прогнозите не винаги се сбъдват. Особено в последно време. Доказано по целия свят.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели