/Поглед.инфо/ Международните експерти по цял свят не могат да достигнат до единно мнение защо САЩ смятат Иран за заплаха и съответно едва ли ще се откажат от стремежа си да попречат на Иран да получи ядрено оръжие.

Многочислените дискусии за това, че реакцията на САЩ като една от страните в Договора за неразпространяване на ядрено оръжие (ЯО), спрямо опитите на Иран да разработи такова, напълно се различават от подхода им към други притежатели на ЯО, в частност Пакистан. На 28 май 1998 г. подземните изпитания на Пакистан на едновременно пет ядрени заряда внесоха нов елемент на нестабилност в региона. Но, въпреки скромната критика и кратките санкции, въведени от САЩ , появата в Пакистан на ЯО бе признато почти повсеместно. Усилията на Иран за разработване на ядрено оръжие предизвикват огромна тревога и безпрецедентни усилия у Вашингтон програмата да се прекрати.

По време на провежданите във Вашингтон дебати се разглежда въпросът за това, достатъчно ли са рационални такива страни като Иран, за да им се повери ЯО.

На свой ред Пакистан никога не е смятан за „ирационална“ и „апокалиптична“ държава като Иран. За разлика от пакистанския случай, много западни анализатори и политици поставят под съмнение рационалността на Иран, а също така възможността за влияние върху иранското ръководство. Те твърдят, че действащият в страната „режим“ не съответства на принципите на рационалността, лежащи въз основата на ядреното сдържане, на което се ръководят лидерите на САЩ и на Съветския съюз по време на Студената война, което правеше доктрината за взаимногарантирано унищожение недействителна.

Според тези аналитици, иранците са „апокалиптически“, „умопомрачени“ или „месиански режим“ и не трябва „да се залага върху тяхната рационалност“. Следователно, ядреното оръжие в ръцете на „ирационалните“ ирански лидери, би представлявало сериозна заплаха за интересите на САЩ и на техните съюзници, включващи Израел. Ядрен Иран, твърдят те, ще бъде опасен, дори и ако ръководството му изведнъж стане напълно рационално.

Не по-важна е дискусията за последствията от разпространението на ЯО. Съседните страни, чувстващи заплаха от „ядрен“ съсед, започват разработката на собствен ядрен арсенал, което увеличава вероятността за планиран или непланиран обмен на ядрени удари.

Американските политици смятат, че, ако Иран получи ядрено оръжие, то ще започне надпревара на ядреното въоръжение в Близкия изток – най-взривоопасния регион на света. Това е логично, след като, например, саудитците вече пряко заявиха, че ще разгледат военен ядрен вариант, ако Иран престъпи ядрения праг, че няма да изтърпят ситуация, в която Иран има ядрено оръжие, а те не. Това бе потвърдено от принц Турки ал Фейсал, бивш началник на разузнаването на Саудитска Арабия, който отбеляза, че заради дълбокото си недоверие и пряка конкуренция с Иран, страната му разглежда съвременния ядрен потенциал на Техеран като заплаха за сигурността си.

Междувременно Египет е още една регионална страна, която често се смята за способна да реагира по този начин, ако в Иран се появи ЯО. Макар и Кайро да не е толкова категоричен по въпроса за рисковете от съществуването на ядрена програма на Иран, както Саудитска Арабия и Израел. Както отбеляза Набил Фахми, високопоставен египетски дипломат, „ако Египет се почувства заплашен, той е по право задължен да предприеме мерки за осигуряването на националната си сигурност“.

Фактически САЩ създадоха за своите съюзници в региона противоядрен чадър, отчитайки важността на петрола им за световната икономика. Разбира се, тези страни са получили неофициални гаранции за сигурността. Впрочем, предвид скоростта на развитието на иранското въоръжение, много страни в региона имат съмнения в надеждността на американските гаранции.

Предвид горепосоченото, възможно, мнението на американските политици, наричащи Иран заплаха, за разлика от Пакистан изглежда най-„рационално“. Малко е вероятно САЩ в крайна сметка да се откажат от своите опити да попречат на Иран да получи ядрено оръжие. При това в САЩ рязко отричат провежданата политика на двойни стандарти както в Иран, така и в други страни.

На ум идва метафората на британския писател и публицист Джордж Оруел: „Всички животни са равни, но някои животни са по-равни от другите“.

Превод: Поглед.инфо


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели