/Поглед.инфо/ Ръководството на „Ислямска държава“ отдавна не е напомняло за себе си, но миналата неделя пое отговорност едновременно за два терористични акта – в Париж и в индонезийския град Сурабая. Това стана локален „успех“ за ислямистите на фона на пораженията по всички фронтове. Сега терористичните актове в Европа за тях изобщо не са приоритет – групировката принципно променя своите стратегия и тактика.

През юни 2017 г. ръководството на „Ислямска държава“ обнародва призив за съсредоточаване върху организацията на терористични актове в Европа, САЩ и Русия. При това се подчертава, че следва да се използват вълци-единаци сред мюсюлманите, живеещи в диаспорите. Клането в Париж напълно съответства с тази тактика. Френските власти вече потвърдиха наличието на връзки между „Ислямска държава“ и „вълка единак“ – чеченеца Хамзат Азимов.

Друго е интересно: след това главатарите на групировката замълчаха за почти година, докато в края на април 2018 г. не бе обнародван 49-минутен аудиозапис на прессекретарят на „Ислямска държава“ Абу ал Хасан Мухаджир под название „Следвайки указанията“. В него се подчертава, че борбата с немюсюлманите и отстъпниците от вярата едва сега започва, а принципиалното ноу-хау стана призива вниманието да се фокусира върху арабските държави от Близкия изток, а не върху самотните терористични актове на Запад.

Така лидерите на терористите все едно са „премислили“ и са обявили за началото на „нова фаза на джихада“. Според Мухаджир „няма никаква разлика“ между борбата срещу „властите на Саудитска Арабия, Египет, Иран и палестинците и техните съюзници на Запад, американските и руските кръстоносци“. Освен това „властите на страните в региона заслужават по-жестоко отношение, защото отношението им към исляма е по-нечовешко“.

Тоест Париж си е Париж, но като цяло „Ислямска държава“ сменя подходите и методите на борбата. Възниква въпросът защо?

Общият отговор е очевиден: групировката претърпя пълно поражение както в Сирия, така и в Ирак, губейки контрол над двете си „столици“ – Ракка и Мосул, такива важни градове като Рамади, Синджар, Фалуджа, Палмира, а също така и либийския Сирт.

Освен това, благодарение на дейността на руските ВКС, бе нанесен съществен удар по логистичните пътища, благодарение на които терористите си попълваха хазната с износ на суров петрол през Турция.

Като следствие, в редиците на „Ислямска държава“ започна „разбягване на плъховете“. Те се разотидоха „по домовете“, други бяха унищожени, трети отидоха в редиците на многочислените организации, близки до „Братята мюсюлмани“, защото последните все още имат някакво бъдеще – против тях не са насочени армиите на САЩ и на Русия, не ги бомбардират денонощно, продължават да ги спонсорират от Лондон и от арабските страни в Персийския залив.

На този фон лидерите на „Ислямска държава“ започнаха да търсят начини да продължат живота на умиращата групировка. Акцентирането върху арабските държави в този смисъл е почти изключва загуба: арабската „улица“ подкрепя въпросната стъпка. Освен това от техническа гледна точка организирането на терористични актове в страните от региона е значително по-лесно отколкото в далечна Европа, нежели в Русия.

В призивите съседите да се атакуват има и още един мотив, за който почти не се говори. Много терористични групировки съществуват благодарение на пожертвованията на частни лица от арабските страни. Такава система има своето име „хавала“. Сега тези постъпления значително са намалели и лидерите на „Ислямска държава“ отправят един вид „сигнал“ в арабските столици от Близкия изток, надявайки се на „разбиране“.

При всеки случай става дума за „лебедовата песен“ на някога могъщата организация. Нали тя претърпя не просто военно, но и идеологическо поражение.

За „Ислямска държава“ физическият контрол над някои земи и формирането на някакви държавни институции стана фикс идея. В това се заключваше отличителната черта на групировката и нейното конкурентно преимущество пред другите екстремистки движения от ислямския свят- наличието на собствена „държава“ даваше възможност да се претендира за основна роля в йерархията на терористите.

В своето списание „Дабик“ (по-късно „Румия“) идеолозите на „Ислямска държава“ много разсъждават за необходимостта от контрол над териториите, без който, според тях, не са възможни „салафията“ (тоест подражаването на „праведните предци“) и „халифата“. Нали праведните халифи от средновековието също са контролирали територия, което им е позволявало да установяват реда, по който трябва да живее ислямския свят“.

„Преди „Ал Кайда“ спечели победата от 11 септември, но тя не може да установи праведна ислямска практика, защото няма земя“, това е пряк цитат от списание „Дабик“.

Според лидера на „Ал Кайда“ Айман ал Зауахири, трябва да се атакува „далечният враг“ – страните от Запада (към които той причислява и Русия). Но иракската „Ал Кайда“ пое по друг път и започна да атакува „близкия). Основаната им мишена станаха местните мюсюлмани, които не поддържат радикалната идеология и особено шиитите. По-късно от това разклонение се роди „Ислямска държава“.

Така настоящето положение, при което терористите са загубили около 96% от териториите, които преди са контролирали, е крах на самата същност на „Ислямска държава“. Групировката, която преди три години бе квазидържава, сечеше собствени монети и управляваше чрез „губернатори“, се превърна в класическа терористична организация, като хилядите други по света. И подготовката на традиционни терористични актове (в Париж, Индонезия, арабските държави) е единственото, което и остава.

Превод: Поглед.инфо