/Поглед.инфо/ Изказвайки се на ежеседмична пресконференция на 16 април, прессекретарят на МВнР на Иран Баграм Касеми изрази съжаление във връзка с неотдавнашното нападение на израелската авиация срещу сирийската авиобаза, в резултат на което загинаха седем ирански военни съветници и предупреди, че „рано или късно“ Израел ще бъде наказан. Касеми имаше предвид нападението на летище „Тияс“ (Т-4) в Хомс, извършено на 8 април от два израелски самолета Ф-15 от ливанското въздушно пространство.
В израелското издание „Хаарец“, което с цялата си сериозност възприе това заявление на иранската страна, се твърди, че сред загиналите при израелския удар е полковник Мехди Мехкан, който оглавява подразделението безпилотни летателни апарати, действащи от летище Т-4. Особено се подчертава, че това е първият успешен удар на израелтяните непосредствено по ирански обект в Сирия и това, че Русия за първи път осъжда Тел Авив.
Така или иначе, Израел и Иран започнаха да обменят преки удари, а не през пълномощници (проксита). Израелско-иранската конфронтация се премества на бойните полета на сирийската война. Техеран този път не замълча за загубите си от израелските удари, съобщи за това в местните медии и обеща отмъщение. Става дума за нанасянето на ответни удари по израелските цели. В този случай „тихата“ фаза на сирийската война е приключила за израелците. Нанесеният на 14 април от САЩ, а също така от присъединилите се към тях англичани и французи масиран ракетен удар по Сирия не подобри стратегическата ситуация за Израел. Дори напротив.
В Израел признават това, а редица политици там не скриват разочарованието си от ограничения характер на американската военна акция. Действително, след американско-британско-френските удари положението на президента Башар Асад изобщо не отслабна. Междувременно това, че Тръмп следва лъжливата версия за употребата на химическото оръжие в Източна Гута и нежеланието му да вземе предвид възраженията на Москва по този повод, единствено засилва стремежа на Русия да подкрепя сирийското правителство. И ако става дума за снабдяването на Сирия със съвременни средства за ПВО руско производство, това значително ще намали потенциалните възможности на Израел да нанася авиационни и ракетни удари по Сирия.
В Израел днес може да се чуе разочарование от това, че Тръмп не е поискал да промени ситуацията и да нанесе непоправима вреда на сирийския режим, създавайки условия за изтласкването на иранците от Сирия. Желание, въпреки всичко, по-скоро има, само че САЩ, привикнали на подчинението на съюзниците, сега трябва да се сблъскват с тяхното нежелание да играят на международната арена американската игра във всичко, включително и в употребата на военна сила.
Не убеждава и изобретеният от американците предлог с химическите оръжия, жертвите на чиято употреба са станали 30-40 души, когато за седемте години от Сирийската война са загинали и продължават да гинат хиляди души. След ракетните удари Тръмп, както обикновено написа в „Туитър“, че е възхитен, че по-добър резултат не е бил и очакван, че мисията е изпълнена, но мнозина в Израел смятат, че „мисията“ далеч не е изпълнена.
В коментара на The Times of Israel се прокрадва паника: Израел се опасява, че Тръмп, надценявайки резултатите, постигнати от ракетните удари и като цяло „работата“ свършена от САЩ в Сирия може да остави Израел сам. Лондон и Париж няма да окажат съществена подкрепа на Израел: има мнение, че участието на Великобритания и Франция в ракетната атака в Сирия е принудително: нито Тереза Мей, нито Еманюел Макрон не са посмели да кажат на Доналд Тръмп „не“, както го прави Ангела Меркел.
Министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху, подкрепил ракетния удар на САЩ, разчиташе на друг сценарий за по-нататъшното развитие на събитията, предполагайки, че тази операция ще стане начало на съвместната американско-израелска борба за изтласкване на Русия и Иран от Сирия. Но той прецени погрешно.
Тръмп отново се върна към своето намерение да изведе американските войски от Сирия. И в Израел са обезпокоени от възможността, че ако това се случи, по-нататъшните събития в Сирия ще започнат да се развиват според условията, предлагани от Русия и Иран.
Причина за разочарованието на израелтяните за ракетната атака по Сирия е също така ниската ефективност на ракетното въоръжение, използвано от тройната коалиция. Военните в Израел задават въпроса как система за ПВО, изготвена още в Съветския съюз, е успяла да прехване повече от 70% от изстреляните ракети. Израел настоява, че ударите по „обектите на химическото оръжие“ на Сирия при цялата им необходимост, не решават сирийския въпрос. Предлаганите от израелтяните варианти за определяне на целите не са приети във Вашингтон и въпреки това, макар и без пуск на израелски ракети, фактически това е съвместна операция на Израел с тройната коалиция.
Да, от есента на 2015 г. военно-политическата обстановка в Сирия се е изменила много сериозно. И в Тел Авив си задават въпроса доколко на сирийския театър Америка може да бъде помощник на Израел. Още повече, че днешна Америка, която загуби сделката от 2013 г., сключена между Вашингтон и Москва за пълното ликвидиране на оръжието за масово поразяване в Сирия, сега използваща измислиците за използването на химическо оръжие от страна на правителството на Сирия за демонстрация на собствената мощ. Тогавашният президент на САЩ Барак Обама имаше достатъчно решимост публично да начертае червена линия за въоръжената ненамеса в сирийската война. Доналд Тръмп, разсъждават в Тел Авив, няма достатъчно решимост, за да поддържа репутацията на „най-произраелския президент“ в историята на САЩ. На фона на това, че Белият дом все пак може да предпочете пълно военно изтегляне от Сирия, предишните претенции на израелските евреи към Обама имат шанс да се пренасочат към Тръмп.
Какво следва?
Едва ли Израел ще промени своята стратегически линия. Тел Авив ще продължи да се опитва да отдалечи Москва и Дамаск, ще се стреми да отслаби законното правителство на Сирия и с все сили ще възпрепятства затвърждаването на Иран в ролята на регионален лидер. Дали Вашингтон ще помогне на Тел Авив при осъществяването на тези планове? Въпросът е отворен.
Превод: Поглед.инфо