/Поглед.инфо/ През последните дни цяла купчина сведения дойде от Сирия. Най-свежите: сирийската ПВО е ударила военен самолет, който е атакувал авиобаза Тифор в провинция Хомс, за това съобщава САНА: „Системите на ПВО отразиха агресията на Израел, сваляйки известно количество ракети и удряйки един от атакуващите самолети, принуждавайки останалите да напуснат въздушното пространство“. Тук се обръща внимание, че за ракетите се пише „сваляйки“, а за самолета „удряйки“. Тоест, видимо той не е унищожен, а само повреден.

Всичко това се случва на фона на успехите на държавната армия на Сирия – съответно и на руските военни. В провинция Дераа лидерите на въоръжените формирования са се съгласили да прекратят бойните действия. Това се съобщава от министерството на отбраната на Русия в своя бюлетин. Договореностите са постигнати в резултат на преговорите при посредничеството на руския Център по примирие.Това се случва, естествено не по добра воля на бойците на т.нар. „сирийска свободна армия“ и другите бандитски формирания, а заради това, че армията на Асад наистина има редица много големи успехи на границата с Йордания и Израел за последните няколко седмици. Така, например, преди дни под контрол бе взет граничен пункт „Насиб“ при Йордания.

Естествено Израел (и САЩ, които стоят зад тях) безрадостно гледат на засилването на държавността в Югозападна Сирия в районите, които граничат с Израел. Затова и видимо ние узнахме още през май, че в Конгреса на САЩ е внесен законопроект за признаване на Голанските възвишения (това е окупирана територия, която принадлежи на Сирия, но вече дълги десетилетия се държави от израелтяните) за неотменима част от Израел.

Още на 1 юли евреите прехвърлиха допълнителни бронирани и артилерийски масти на границата със Сирия, както те съобщават „на фона на подновените действия в близките райони на съседната държава". Цахаловците твърдят, че „засилването на групировката на Голанските възвишения е предпазна мярка и не променя политиката на ненамеса в ситуацията в съседната държава". Да, добра ненамеса - разбира се от там редовно се изстрелват ракети и самолети...

Е, накрая, информация от 6 юли: хиляди сирийци през последните дни и седмици са избягали от бойните действия, които избухнаха в южните райони на страната, до границата с Израел, разчитайки да намерят там сигурност и помощ. Разбира се, евреите не ги пускат, но прехвърлят в палатковите лагери на другата страна десетки тонове хуманитарна помощ. Тук разбира се, възниква въпросът: що за бежанци са това и що за хуманитарна помощ – не трябва ли да се в кавички?

Първо. Ще подчертая, че на сирийско пространство, на сирийски фронт са се сблъскали две стратегии, които имат съвършено различни цели и задачи. Никакви стихии не са се случвали в сирийския процес: планирана е операция, а инициатори на тази операция са именно САЩ, Израел и Турция. Техните цели са очевидни Сирия да бъде „издълбана“, да се разруши стабилността на сирийската държава и тя да се превърне в нещо подобно на Ирак и Либия – в територия, където постоянно да се водят бойни действия. И не само вътре в самата държава, а чрез формирането на въоръжени организации като „Ислямска държава“, „Джебхат ан Нусра“ и други, подхранвайки ги, провокирайки ги, тласкайки ги към военни действия, за да кипи сирийският котел.

Повече от всеки от това се интересува, разбира се, Тел Авив. Защото когато арабите воюват срещу араби, а мюсюлманите срещу мюсюлмани това е най-добрата ситуация за Израел. „Вие си воювайте, ние ще подхвърляме дръвца в този пожар, в процеса ще помагат американците и туй то. Сражавайте се до последен мюсюлманин, до последен арабин“. Израел в такава ситуация се чувства в безопасност. Може да се спори кой е основният поръчител на тази операция – Израел или САЩ? – но преди всичко това е единно цяло. Турция решава своите частни задачи – да завземе територии – петролни, плодородни територии. И Катар, Саудитска Арабия – те също са спомагателни елементи.

Но сирийската държава първоначално устоя, а в критичния момент активно се намесиха Русия и Иран. Някъде далеч Китай се колебаеше, но и той в крайна сметка също оказа подкрепа на сирийците, значи косвено и на нас. Налице е сблъсъкът между две мощни сили. И днес виждаме, че ситуацията все пак се разгръща в полза на законната власт на Башар Асад в полза на Русия. Освен това триъгълникът, който е стартиран от нас – Москва-Техеран-Анкара започва да действа против Израел и САЩ.

И така Израел и САЩ са планирали операция, намерили са спонсори за нея, формирали са огромни маси терористи и изведнъж губят. За първи път от разпада на Съветския съюз те губят! Естествено че просто не могат така да вдигнат бяло знаме и да прекратят операцията заради различни причини. И военно-стратегически, и чисто вътрешнополитически, и дори геополитически. И затова днес се води сблъсък коя все пак линия ще победи в Сирия? Тази на примирието? Мекостта на Дамаск ми се стори опасна, когато се срещнах с Башар Асад, но тази негова мекота, извънредна гъвкавост днес работи. Плюс руският Център за примирие, руската политика на Близкия изток пречупват ситуацията в полза на завръщането на Сирия към стабилно възстановяване на своята държавност, развитие и т.н. И затова днес може да се очаква (и ние наблюдаваме това) опит да се пречупи ситуацията от страна на САЩ и Израел (и Турция в определена степен, макар и тя тук да е втори ешелон, решава частни задачи). И да се разпали нов етап от вътрешносирийската война с последвалото привличане на бойци и пряка агресия – в крайна сметка от страна на Израел.

Тази битка ще бъде ожесточена, още повече в навечерието на срещата между Путин и Тръмп. Разбира се, всяка от страните иска и се опитва (Русия, може би, в по-малка степен) да има силни позиции.

Това, което се е случило с израелския самолет е по-скоро истина, а не елемент от информационната война. Положително отбелязвам действията на сирийското ръководство на информационното поле На фона на западната, турската, израелската информация Сирия действа правдиво.Тук на въоръжение е взета истината. Не се преувеличава много, говори се за това, което се е случило наистина. Да, наистина, по израелските самолети при всеки техен налет сирийците водят войни стрелби, бойни изстрелвания – това е реалност. Тоест Сирия, въпреки сложната ситуация не се предава, демонстрира готовност за съпротива. Това е факт.

Сега за това, което се отнася за Кунейтра и за Голанските възвишения. Разбираемо е, че височините са стратегически важен обект за снабдяване и на Сирия, и н Израел с водни ресурси. Именно там са разположени мощните водохранилища. Този планински масив е важен стратегически обект. Кунейтра лежи в долина, която се обстрелва постоянно. Тук са въвеждали миротворци, в това число и наши, бил съм неведнъж там. Видях в какво бе превърнат градът от израелтяните. Видях, че през цялото време на Голанските възвишения се намира достатъчно мощна групировка евреи. Израелтяните никога не са планирали и не планират да дадат доброволно Голанските възвишения. Сега вече са поканили и Тръмп на помощ, за да обяви това, че тези обекти принадлежат на държавата Израел. Дори на фона на другите крачки – с Ерусалим като „столица“ на Израел – голанската точка на напрежение може да стане главна. Защото именно тук е границата между Израел и Сирия, а също така наричаните „бежанци“ – съзнателно пиша думата с кавички.

Преди всичко основната маса бежанци са истински хора, уморени от военните действия. Но винаги сред бежанците могат да попаднат терористи. Чии ще бъдат, е трудно да се каже. Но това, че там ще има въоръжени лица, противостоящи на сирийското ръководство е еднозначно. Израелтяните, разбира се, няма да ги пуснат от своята страна на границата. Защото част от бежанците може да се солидаризират с палестинците, с „Хизбулла“ и т.н. А за тези поселения, които сега са на сирийска територия, ще се води борба. Американците ще дадат своята помощ, за да създадат там бойни отради и за да може във всеки момента да се провокират сблъсъци между Израел и Сирия. Преди всичко историята с бежанците е измислена именно с тази цел. Всъщност израелтяните ще се опитат да създадат буферна зона между Голанските възвишения, Кунейтра на сирийска територия. За да може винаги да устройват провокации, а след това да обстрелват със своята артилерия сирийските части, както правят и по-рано.

Може ли да се подозира, че под формата на така наричаната хуманитарна помощ се крият не само консерви и брашно, а и цеви? Няма как да не е така, според мен. Както се оказва, че това, което американците пускат за иракските бежанци е оръжие – старичко, но оръжие. Затова и със сигурност ще има и това е вече работа на специалните служби. Мисля, че иранците няма да останат безразлични.

Дали това, че на 1 юли израелтяните прехвърлиха на границата със Сирия допълнителни бронетанкови и артилерийски части е притеснение за собствената им сигурност и целта на прехвърлянето е отбранителна? Или напротив, в определен момента цахаловците ще са способни да преминат към сухопътна настъпателна операция?

Бих казал, че тук има нещо по-мащабно. Много вероятен е опитът за дестабилизация на Иран и в това число с военен удар. От една страна, израелтяните се боят, че частите на „Хизбулла“, сирийската армия няма да предприемат някакви действия по освобождението на Голанските височини. А от друга страна не изключвам, че ако мирният процес не бъде спрян с малки провокации (тип „химическо оръжие“), то израелтяните ще преминат в настъпление на сирийска територия и тогава вече виждам Израел тук като главни. А и в Конгреса на САЩ преобладават еврейските интереси. А сега да си представим: израелтяните преминават в настъпление и американците трябва да се застъпят за своя съюзник. Значи американците или някой друг от НАТО ще получи заповед да атакува в пеши строй, сами ще окажат въздушна подкрепа и такава с „томахавки“, или американците открито ще се намесят в сирийския процес. Защото Сирия днес решава съдбата на Големия Близък изток. Убеден съм, че има план за голяма близкоизточна война, в която ще се нанасят удари и по Иран. Тук еднозначно ще се включи и Саудитска Арабия, и Израел. Ще се опитат да разсърдят Турция и Иран. Това е голяма игра. Малка, но основна част от тази игра е началото на нов етап от войната вече с непосредственото участие на САЩ, на съюзниците на САЩ, Израел срещу Сирия. Този опит за свалянето на режима на Башар Асад и воденето на бойни действия на територията на Сирия няма да оставят Иран и Русия встрани. И ето, голямата война може да започне именно тук.

А сега да се върнем към нас. Помним просто оскърбителното посещение на Нетаняху в деня на победата. От една страна той бе ознаменуван едва ли не с войнски почести от ръководителя на Израел на Червения площад. А от друга страна същият ден (и предишната и следващата нощ) Израел бомбардира Сирия. Два пъти – не се поскъпи. Тогава на мнозина им се струваше, че ние нямаме никаква собствена политика и дори си нямаме национална гордост. Много наблюдатели говориха, че сирийската армия (естествено под ръководството на Русия) никога няма да се насочи към границата с Израел. Югозападна Сирия остава неприкосновена за нашите сили – именно заради това, че Москва толкова зависи от Израел и така се бои от него. И изведнъж виждаме обратната картина. Виждаме успешни бойни и дипломатически действия на границата с Израел. Тоест се получава така, че нашето ръководство в този смисъл е разделено? Олигарсите колективно извършват поклонения на планината Цион и не просто играят за Израел, а са негова важна част. А от друга страна армията би искала да плюе на всички тези евреи и да следва своята линия. Тоест с помощта на едната ръка на властта лобито прави в Русия това, което си поиска. Едновременно с това Русия предприема такива действия, които в Израел, естествено, се приемат като антиизраелски. Какво е разпределението на силите в нашата страна на израелско направление?

Слава богу, в армията влиянието на Тел Авив е минимално. Армията все пак е донякъде самостоятелен (да, под политически контрол, а понякога и под политическо управление) елемент от нашето общество, от нашата държава. Армията днес получи задача. И армията бе оскърбена от действията на Нетаняху по същия начин, по който бе оскърбен и целият наш народ. И освен това може да се каже, че е осезаемо оскърбена. Затова и днес е много опасно и тези олигарси дори и Кремъл да се обявяват против действията на руската армия. Това все пак е въоръжената организация в нашата държава и днес е достатъчно ефективна. Армията може във всеки момент, а това се е случвало в руската история, както и в много страни, да стане и да откъсне нечия глава. Това, без съмнение, се отчита и от олигарсите, и от Кремъл. И дори „нашето“ правителство разбира, че армията вече не е в периода, в който хората, недоволни от случващото се, просто са си пускали оставката. Днес значителна част от офицерския корпус е преминала през бойни действия. Наоколо се въртят елементи от национално предателство, унижения, всичко останало. Но армията засега стои, държи се и влиянието в нея на Израел и на нашето вътрешно хасидско еврейско не е толкова голямо. Някога при Сергей Иванов, когато той бе военен министър изведнъж подписаха директива, че хасидските равини имат достъп до всяка част и могат да водят пропаганда, четейки проповеди и т.н. Сега няма подобно нещо.

Превод: Поглед.инфо