/Поглед.инфо/ Журналистът от най-стария израелски ежедневник Haaretz Гидеон Леви изрази увереност в това, че през последните години Тел Авив е „излязъл от контрол“. Кореспондентът добави, че това се е изразявало в безпрепятственото патрулиране на ливанското въздушно пространство и бомбардировките на обекти на територията на САР.

Според израелския журналист, това, че Русия „установява рамки на позволеното за Израел“ е лъч надежда.

„За пръв път от много години друга държава ясно дава на Израел да разбере, че и неговото влияние има граници, че е ненормално да прави всичко, което му дойде на ум, че той не участва сам в тази игра, че Америка не може винаги да го прикрива и че не може да причинява вреда безкрайно“ - пише той.

Кореспондентът счита, че на Тел Авив са му крайно необходими такива ограничения за да се намали израелската горделивост. При това Гидеон Леви отбелязва, че властите на Израел сега започнаха да си позволяват патрулиране на териториите на Ливан, и авиационни удари по Сирия. Журналистът напомня също как властите на неговата страна се отнасят към Газа: „безкрайна обсада“ на територията и „окупация“ на йорданския Западен бряг.

„Внезапно някой стана и заяви: „Прекрати. Поне в Сирия, край, стига!“ Благодаря, майчице-Русия, че ограничаваш детето, което отдавна никой не е усмирявал“ - се казва в статията.

Леви е уверен, че руският отговор на инцидента с Ил-20 – реализацията на решението за изпращане в Сирия на комплексите С-300 – предизвика у Тел Авив „вцепенение“, показвайки острата нужда на Израел от „отговорен възрастен“.

Журналистът подчерта: още през пролетта Bloomberg цитира бивши и действащи израелски чиновници, заплашващи да бомбардират руските С-300 в случай на предаване на такива на Сирия, а днес всички те поутихнаха.

Според израелеца, всяка суверенна държава има право на ПВО и никой не трябва със сила да я лиши от такава възможност. И въпреки всичко, за Тел Авив подобни очевидни неща звучаха като някаква безсмислица, тъй като той е свикнал нормално да се отнася само към своята независимост, принизявайки другите страни. Това се превърна в „безнаказана“ намеса в работите на държавите-съседи. Като резултат Израел се натъкна на ясното и отрезвяващо руско не.

Авторът на материала искрено се надява, че сега ще бъде проведено балансиране на „интоксикацията чрез властта“, която е завладяла Тел Авив и че действията на РФ ще се окажат за него „по-добри от цялата тази безумна и разлагаща подкрепа, която получава от действащата американска администрация и нейните предшественици.

Превод: М.Желязкова