/Поглед.инфо/ В мрежата броди една версия. Няма да кажа, че съм съвършено съгласен с нея, но тя заслужава размисъл. И така:
Русия не иска ръст на влиянието на Иран нито в Сирия, нито като възможен регионален лидер. На Русия ѝ е по-изгодно да има страните от региона като свои клиенти, за да не издигат искания, основавайки се на своето влияние, а да идват с молби към нея като към арбитър при разрешаване на конфликти.
Същото е положението в Сирия. Русия не иска да дели влиянието в Дамаск между всички заинтересовани. А Иран теоретично може да засили своето влияние дори повече от руското, използвайки своята близост, своето влияние в Ирак, религиозните мотиви. Русия би желала иранските сили да напуснат Сирия и да престанат да претендират за нещо. За дял в икономиката, за дял в политиката, за военно присъствие.
Последното може да стане опасно предвид взаимната неприязън (и това е меко казано) в отношенията между Иран и Израел. Все пак целта на Русия е стабилност в региона. А иранските войски на сирийска територия на границата с Израел е като буре с барут. Може всеки момент една от двете страни или провокация на трета да го взриви.
Това, което след всичките усилия по прекратяването на войната в Сирия и стабилизацията на правителството на Асад е най-малко нужно на Русия е пълномащабната война на Израел срещу Иран и Сирия.
Заради това Русия разсъдливо и цинично използва ситуационния съюз с Израел.
Израел също има маса причини да се съпротивява на иранското присъствие и влияние в Сирия. Дали Израел е прав или не в претенциите си към Ислямска република Иран или не – това не е важно. Конфликтът между тях го има. И Израел също не би искал в момента да допуска прехода му в гореща фаза с риск за пряк военен сблъсък с руските войски.
Така ситуационните интереси и на Русия, и на Израел съвпадат с желанието Иран да бъде изтласкан от Сирия. Мавърът свърши делото си.
Разбира се, Русия не може със собствени сили да въздейства на Иран. Тя дори не може да намекне меко на добрите си ирански съюзници, че тук повече не се нуждаят от услугите им.
Затова пък Израел изобщо няма приятели близо до своите граници, не е свикнал да се стеснява, неговата репутация няма накъде повече да се развали. Едно ракетно нападение повече, едно по-малко? Кой ще се учуди и особено възмути? А и противодействието им е сложно за партньорите по политическия процес под формата на бомбардировки.
Израел може пряко да атакува иранските сили на територията на Сирия, принуждавайки ги да отстъпят. А Русия може да затваря очите си пред тези действия. Изразявайки, разбира се, загриженост, тревога и дори понякога негодуване. И дори предявявайки за пресата на трети лично почти ултиматуми. И отново и отново да обещава да забранява подобни удари.
Версията е, че са се договорили. Цинична игра си истински самолети и бомбардировки. А нали Русия трябва да защитава регионалните интереси на Иран? Нали те са ни братя? По близки от украинците. А ако не, то какво е лошото на тези игри?
Ето това е версията.
Послепис. А сега да помислим над следното. Ако всичко гореописано се приеме за истина, то какво положение в тази партия заема Асад?
Асад вече никога няма да стане самостоятелна фигура. Да той ще бъде благодарен, напълно искрено на всеки, който му е оказал помощ – Русия, Иран и „Хизбулла“. Но ще има ли реална следвоенна политика и негови собствени интереси като сирийски лидер?
Той ще бъде принуден да се подчинява на своите благодетели, да се съобразява с техните интереси в разрез със себе си. Такова нещо на никому не се иска, колкото и да е задължен морално.
И кому ще бъде по-лесно? Ако Русия започне да му диктува еднолично условия. Или в страната ще възникне сложна система от спирачки и противотежести между няколко страни? Русия, Иран, Турция, Израел, „Хизбулла“. Тогава Асад ще има възможност да лавира между тях, да се пазари, получава подкупи и преференции от всички страни.
Изхождайки от тази логика , на Асад ще му бъде неизгодно изваждането на Иран от играта. И той ще бъде противник на тази съвместна руско-израелска антииранска конспирация.
А как Асад би могъл да наруши със свои сили наложилата се практика на ударите на Израел по иранците при неутралитет на Русия? Би се опитал да изправи едни срещу други Русия и Израел. Например със „случайно“ сваляне на руски военен самолет по време на израелска атака. Вината за която общественото мнение ще наложи върху Израел и ще иска прекратяване на израелските операции.
После-послепис. Това е просто версия. Предположение, основано на друго предположение, което стои зад трето предположение. Въздушна кула, начертана върху вода. Просто версия.
Превод: Поглед.инфо