/Поглед.инфо/ Много сирийски въстаници, вместо да заминат в Идлиб и да продължат да воюват избраха алтернативата и подписаха „споразумение за примирие“ в съответствие с което те трябва да предадат оръжие и да се върнат към цивилния живот в техните разрушени села, пише The Times. За това решение, както отбелязва изданието, въстаниците са подтиквани от чувството на разочарованост от войната.

Да водят безнадеждна война, да избягат от страната или да се присъединят към ненавистния режим? Сирийските въстаници нямаха друг избор, пише The Times.

Мухамед ел Мокдад вече служи в армията на президента на Сирия Башар Асад вече няколко седмици. Неговата лична сигурност зависи от руските военни, които по-рано го обстрелваха, а сега обещават, че наказание няма да последва. „Това бе единственият начин да избегнем кръвопролития и по-нататъшни разрушения. Ако бяхме отказали, районът щеше да бъде унищожен“, разказва той.

Бившият въстаник не може да повлияе на събитията. „Решението за края на сирийския конфликт е прието на международно равнище“, отбелязва той, позовавайки се на решението на Вашингтон.

Когато Асад върна страната под свой контрол, десетки хиляди въстаници напуснаха своите позиции и се отправиха към Идлиб, където се намира по-голямата част от опозиционните сили. Другите десетки хиляди души като Мухамед ел Мокдад избраха алтернатива – „споразумение за примирие“ в съответствие с което предадоха оръжието и се върнаха към нормалния живот в разрушението им села, твърди изданието.

Хитростта се заключва в това, че мъжете от призивна възраст трябва да дадат съгласие за призива в армията. В много случаи им се дава шестмесечна отсрочка, макар това не винаги да се съблюдава. Иначе цели въстанически подразделения се съгласяват да се присъединят към безчисленото количество войнски формирования на правителствения режим. При това те в крайна сметка се сражават заедно с тези, които в течение на седем години са се опитвали да ги убият.

В едно от тези подразделения се сражава и Мокдад. Няколко седмици, след като неговите съратници се предават, те са зачислени в сирийската армия, пише The Times.

Мухамед ел Мокдад отбеляза, че са му обещали, че той може да остане в Дераа и няма да му се налага да се сражава с бившите си съратници в Идлиб. Няколко бивши въстаници подчертаха важността на участието на Русия.

Руските военнослужещи наблюдават прилагането на мерките по „укрепването на доверието“, в които въстаническите и правителствените сили съвместно управляват охранителни постове. Те са издали на бившите въстаници документи, гарантиращи тяхната сигурност и са поискали от силите на режима да съблюдават положенията в тези документи. „Честно казано, начинът, по който сега с нас се обръщат правителствените сили, се отличава от това, което бе по-рано. Никакви арести. Никакво насилие – и това е хубаво! Ние се надяваме така да е и занапред“, твърди един от командирите на въстаниците Абу Моханад.

Както разказва британското издание, бившият въстаник от Източна Гута Мухамед ел Димашки е трябвало да проведе четири месеца в лагер за задържани под стража, докато силите на режима разследват възможното извършване на престъпления от тях. В края на краищата го пускат, но на другите не им провървява толкова силно: тези, които са обвинени в извършване на престъпления, повече не са видени. Когато се достига до призива в армията, според думите на Ел Димашки, с него отново се отнасят справедливо. Отчетът на лекаря, който потвърждава това, че бившият въстаник е сериозно ранен в крака, е достатъчно, за да се получи освобождаване от служба. „Общо взето режимът направи всичко правилно“, отбеляза той.

Още един факт, повлияващ на решението да не се заминава за Идлиб и да не се продължава с воюването е чувството на разочарование. След като през април е отвоювана Източна Гута, мнозина въстаници усещат безсмислеността на войната, особено при вида на нормалния живот в Дамаск, жителите на който не се сблъскват с глада, както те. „Революция? Забрави. Неочаквано разбрах, че тук е удобно да се живее. Защо ми е да си ходя?“.

Но някои, както пише The Times, все още твърдят, че нищо не е приключило. „Революцията ще продължи, докато не постигне целите си: освобождението на затворниците, свалянето на Асад и създаването на независима демократическа Сирия“, заяви Мухамед ел Мокдад. Един от командирите на въстаниците в Идлиб Абдулсалам Абделразак въпреки това не смята, че неговите хора са „елитни войни на революцията, които отказват обединение с престъпници“. Според него такива като Мокдад „винаги са били предатели“.

Превод: Поглед.инфо