/Поглед.инфо/ Елитни иракски сили за сигурност завзеха сградите на кюрдското правителство в центъра на Киркук, а иракският премиер Хайдер ал-Абади е наредил да бъде издигнато иракското знаме над Киркук и други спорни територии. Служител на иракското министерство на петрола заяви, че "много скоро" иракската армия ще установи контрол върху всички нефтени находища в провинция Киркук.

Съществуващото от век движение за кюрдска независимост претърпя катастрофално поражение, тъй като иракските военни сили отново си върнаха провинцията Киркук, досега срещащи малка съпротива от бойците на пешмерга. Кюрдски официални лица обвиняват част от силите, принадлежащи към Патриотичния съюз на Кюрдистан (ПСК), една от двете основни кюрдски партии, в "предателство" затова, че не се противопоставят на иракската атака.

Мечтите на иракските кюрди за постигане на истинска независимост зависят от контрола върху нефтеното богатство на Киркук, което сега те загубиха, вероятно завинаги. Такава автономия, каквато те биха имали, ще бъде орязана, тъй като Турция обяви, че ще предаде контрола върху граничната порта между Турция и иракския Кюрдистан на централното правителство в Багдад.

Операцията на иракското правителство започна рано сутринта в понеделник и войските бързо завзеха две големи нефтени находища и главната квартира на North Oil Company. Конвой от бронирани коли на добре обучените и натрупали голям опит сили за борба с тероризма на Багдад, които водеха атаката в битката за Мосул, се придвижваха безпрепятствено до квартала на Киркук, в който се намират правителствената служба и други административни сгради.

Иракските петролни представители в Багдад казват, че кюрдските власти на регионалното правителство на Кюрдистан (РПК) са се опитали да прекратят производството на петрол чрез евакуация на нефтените работници, но това производство скоро ще бъде възобновено. Кюрдите завзеха град Киркук през 2003 г. по време на американското нашествие и разшириха контрола си през 2014 г., когато иракската армия в северната част на страната бе победена от „Ислямска държава”(ИД).

Улиците в град Киркук бяха опразнени сутринта, тъй като хората си останаха в къщите или избягаха на територията на РПК на север. Досега е имало малко стрелба, тъй като пешмерга изоставиха позициите си в обстановка, изглеждаща като предварително уговорено изтегляне. Градът има население от един милион, съставено от кюрди, араби и туркмени, последните две общности са враждебни към кюрдското управление. Един жител на Киркук каза, че етническите туркмени са стреляли с оръжия във въздуха, за да отпразнуват превземането от правителствените сили.

Абади се обърна към неговите сили за сигурност в изявление, прочетено по държавната телевизия, „да наложат сигурност в Киркук в сътрудничество с населението на града и пешмерга“. Той призова пешмерга да се подчинят на федералните власти. След извоюването обратно от ИД на контрола върху Мосул през юли след деветмесечна обсада, Абади ще засили политическите си позиции с победата над кюрдите, чиито командири бяха обещали да бранят Киркук до края.

Тази реч и успехът на иракското военно настъпване срещу незначителна съпротива е удар срещу президента Масуд Барзани, който подпали сегашната криза. Той направи това с провеждането на референдум за кюрдската независимост на 254 септември, който беше посрещнат с ентусиазъм от иракските кюрди. Но на него решително се противопоставиха централното иракско правителство, Иран, Турция , както и традиционни кюрдски съюзници като САЩ и европейците, оставяйки Барзани изолиран пред лицето на превъзхождащи го сили.

Референдумът е оценяван, дори от тези, които всъщност го подкрепяха, като катастрофална грешка на Барзани. Камран Кардахи, кюрдски коментатор и бивш шеф на кабинета на иракския президент Джалал Талабани, който почина миналата седмица, каза, че „кюрдското ръководство никога не е очаквало, че ще има такива последици от референдума“. Омар Шейхмус, кюрдски лидер ветеран, предупреди преди референдума, че той може да се превърне в една от класическите грешни преценки в историята на Ирак, сравнявайки го с решението на Саддам Хюсеин да нахлуе в Иран през 1980 г. и в Кувейт през 1990 г. Той е обезпокоен, че референдумът, гарантиращ отчуждаването на всички кюрдски съюзници, ще се превърне в политическа грешка с катастрофални последици.

Изтеглянето на част от кюрдските войски без съмнение е израз на дълбокото разделение между кюрдските лидери и техните партии, чиято враждебност винаги е била сериозна. Двете основни политически партии, Кюрдската демократическа партия (КДП), оглавявана от Масуд Барзани, и Патриотичният съюз на Кюрдистан (ПСК), основан и ръководен от Джалал Талабани, винаги са имали отделни въоръжени сили, разузнаване и политическо ръководство. КДП, най-силна в западен Кюрдистан, води през 90-те години на миналия век ожесточена гражданска война с базирания в източните райони ПСК. Киркук винаги е бил приеман за територия на ПСК, въпреки че губернаторът на ПСК Наджмалдин Карим, напоследък промени позициите си към подкрепа на политиката на Барзани.

Част от ПСК, който е много разединен откакто техният лидер Джалал Талабани получи инсулт и изпадна в кома, се съпротивляваше на референдума за независимост като маневра на Барзани да представи себе си като велик кюрдски националистически лидер. Ала Талабани, лидер на парламентарната делегация на ПСК в Багдад, беше шокиран на погребението на чичо си, бившия иракски президент Джалал Талабани миналия петък, когато откри, че иракският флаг е отстранен от ковчега и там има само кюрдски флаг.

Американците бяха близки съюзници на кюрдите в Сирия и Ирак, но са силно против референдума за независимост, на когото гледат като на провокативен и будещ разногласия. Вашингтон призова „всички страни към незабавно прекратяване на военните действия и възстановяване на спокойствието“, допълвайки, че ИД остава истинския враг на всички страни в Ирак и че те трябва да се фокусират върху нейното унищожаване.

Осъждането на Иран от страна на президента Тръмп, след като той десертифицира сделката за ядрената програма на Техеран миналия петък, може да стимулира Иран, който е традиционно поддръжник на РСК, да подкрепи една иракска правителствена офанзива срещу Киркук. Иранците винаги са се притеснявали от това да не би Иракски Кюрдистан да се превърне в база на американски сили, които могат да бъдат използвани срещу Техеран.

Просто обяснение на това, което стана, е, че кюрдското ръководство беше по-разделено, отколкото се очакваше, и иракските въоръжени сили по-силни, а Барзани се отчужди от своите съюзници. Среща на кюрдските лидери в неделя призова към посредничество и невоенно решение на кризата, но тогава вече беше твърде късно.

----------

„Индипендънт“

Лондон / Великобритания