/Поглед.инфо/ Русия е задължена за своите успехи на това, че Владимир Путин добре познава географията. Така поне смята един френски учен. Традиционно за майстори на геополитиката се смятат англосаксонците, които сега, оказва се, се отказват от превъзходството си. Как Путин успя да изпревари англосаксонците на техен терен?

Публикацията във „Фигаро” озаглавена така, че да привлече вниманието: „Къде е силата на Путин? В географските му знания”. Макар и авторът да е френският географ Лоран Шалар и в статията да присъстват позовавания колко малко внимание обръща Западът на географията, то не трябва да се нарече възмущението на кабинетен учен. Защото повдигнатата тема е наистина важни и дори по-значима, отколкото му се струва на автора.

ЗАЩ Русия, въпреки че отстъпва на политическата, военната и икономическата мощ на Запада в последните десет години е победител в повечето геополитически конфликти, в които участва (Украйна, Сирия, Брекзит, американските избори – списъкът е смешен, но за него после)? Шалар задава тези въпроси и сам им отговаря:

„Съществува един рядко споменаван фактор, който при това играе най-важна роля в международната геополитика. Става дума за качеството на лидера и в частност неговите познания в толкова важна дисциплина като географията (както някога казва Ив Лакост именно тя на първо място служи за повод за войните). Всъщност успехите на международната стратегия на Русия в много отношения са свързани с прекрасното разбиране на географията от Владимир Путин, който е добре запознат с политическата карта на планетата и с основните черти на всяка страна. Поразителен е примерът, който видяхме през октомври 2017 г., когато президентът прекъсна министърът на селското стопанско Александър Ткачев, който говори за доставката на свинско от Индонезия. Путин с усмивка му обясни, че бърка, защото става дума за предимно мюсюлманска страна (87% от населението на страната проповядва ислям).

Поради високото равнище на съветското образование и на школовката на КГБ, а също така и несъмнения личен интерес към географската тематика (той влиза в съвета на Руското географско общество и периодично участва на заседанията му) Путин се отличава с ясна представа за света и манталитета на основните държави на нашата планета. За разлика от западните колеги той осъзнава свързаната с културата разлика в образованието и мирогледа. Благодарение на пръснатата по целия свят мрежа от шпиони (може би най-голямата на света) той постоянно получава преимущество в международната политическа игра.

По-нататък Шалар преминава към критика към тези, които противостоят на „умелия стратег” Путин „нищо не разбиращи от география западни лидери”, причината за чиято некомпетентност той нарича лошото образование (географията не е част от задължителната училищна програма в САЩ, а във Франция е в сянка в заведенията, където учи елитът) и пълното отсъствие на интерес у мнозина западни лидери, които „се вълнуват само от икономическите и финансови въпроси или дори от още по-безполезни теми.

„Слабото познаване от страна на западното ръководство на географията го води до пълно неразбиране на основните геостратегически въпроси и неспособност да противостои на присъстващото във всяко министерство икономическо лоби (петролно, ядрено…), което защитава своите краткосрочни интереси, а не дългосрочните интереси на нацията.

Рядко става така, че интересите на първите и на вторите си противоречат взаимно, още повече че те варират според регионите на света. Така Западът няма ясна дългосрочна стратегия, която да говори кой е приятел и кой е враг, кои страни не трябва да се изкарват от равновесие, за да се запази мира по целия свят и какво е реалното (а не въображаемо) съотношение между държавите

Всичко това води до множество геополитически грешки, за които ни се налага да плащаме”.

Путин навярно се забавлява от глупостта на конкурентите си, пише Шалар. Той дава примери с това как американските и френските президенти бъркат страни и не знаят елементарни неща като разликата между сунити и шиити, което в крайна сметка води до катастрофални последствия.

Много от оценките и примерите на Шалар са наивни или лъжливи, като например руския успех в случая на Брекзит или избора на Тръмп. Смешно е да се смята, че Русия е повлияла на резултатите от гласуванията в англосаксонските страни, друг е въпроса, че това отговаря на нашите интереси и Путин прави всичко възможно, за да се възползва от наложилата се ситуация. Но причините за тях са дълбоко вътрешни. И отново правилното им разбиране дава на Путин и на Русия сила и преимущество в конфликта със Запада – знаем какво става вътре в тях, виждаме това, което не искат да си признават и дори да забелязват немалки части от западните елити.

Така че в основата Шалар е прав – Путин наистина цени географията. Усвояването на новото, изучаването на чуждите страни, желанието да се пътува – това е природна руска черта, иначе руснаците не биха усвоили пространството от 10 хил. км. между Карелия до Калифорния. И нямаше да заселят по-голямата част от него, нямаше да създадат най-голямата страна на света – не империя с колонии, а именно единно пространство.

Но нали не само руснаците са такива. Англичаните завземат половината свят, заселниците от островите създават САЩ, германците изучават всички световни цивилизации, съвременни и древни. Дори геополитиката е измислена от англичани. Ката че как се получава, че Путин сега се нарича „най-главен географ”, тоест най-големия геополитик на света? Къде се дяна англосаксонското, германското, френското познание на географията и умения да се използва за собствени цели?

Не, Западът има достатъчно знания – има научни школи, и основни научни изследвания, в това число и нови. Няма умение те да се прилагат на практика – във външната политика и във геополитическата борба. Страните от Запада са загубили своя суверенитет – европейците в полза на „атлантическото единство”, тоест НАТО и САЩ с Великобритания, а сега вече мислят как да заменят управлението с ЕС. А без суверенитет никакво знание по география няма да им помогне. Как да се използва в геополитическата борба, ако не си субект в нея?

Геополитическата визия се запазва във Великобритания и отчасти в САЩ. Но и там майсторите на играта са се сблъскали с непреодолими препятствия: на върховете на властта са дошли примитивни и необразовани „глобалисти”. Тоест такива, които сериозно са повярвали в глупостта за „края на историята” и окончателната победа на Западната цивилизация в световен мащаб.

А Русия в съответствие с толкова любимия на Путин джудо-стил само използва енергията на противника против самия него и побеждава, бивайки видимо по-слаба физически. Например един от най-забележителните успехи на Русия в последните години е възстановяването на нейното влияние в Близкия изток, което стана възможно благодарение на катастрофалните резултати от западното нахлуване първо в Ирак, а след това в Либия (разпалването на „Арабската пролет”).

Но, разбира се, не само умелото възползване от чужди грешки може да обясни геополитическите успехи на Путин. Но и с това, че неговата геополитика се различава принципно от англосаксонската.

Англичаните и американците залагат да баналното „разделяй и владей”. Залагат на противоречията, заплашват, стремят се в крайна сметка да поставят под свой контрол всички страни от конфликта. Но това работи само със слабите или неосъзнали се обекти – силните и мъдрите като Иран не могат да се пречупят така. Русия се опитва да работи с всички едновременно, но залага не на слабостите на партньорите си, а на техните интереси и особености.

Путин гради отношения и с левите, и с десните, и с шиитите, и със сунитите, и с китайците, и с японците, защото влиза в тяхното положение, взима предвид кръгозора им, позицията и интересите. И най-важното – общия интерес да изградят нов световен ред, постатлантически и постамерикански. Путин „залага” на това.

Тук успешно се комбинират както неговите професионални навици като разузнавач, така и огромния опит, придобит след почти две десетилетия ръководство на страната. Едва ли в училищата и в университетите, а и в школата на КГБ географията е била неговият любим предмет. Но след като на неговите плещи ляга отговорността за външната политика, той се потопява в политическата география с главата напред.

При това никакви дълбоки знания по политическа география сами по себе си не биха довели по появата на геополитиката на Путин, ако не бе неговото потапяне в руската и световната история. Слабото място на Русия в последните няколко стотин години е периодичното забравяне на уроците от собствената ѝ история, особено отнасящи се до отношенията ѝ със Запада – и всеки път ние плащаме за това с война или дори с разпад на държавата. Геополитиката на Путин е залог, че ние не само, че няма да повторим грешките, не само, че ще получим своето, но и ще изградим нужния ни световен ред.

Превод: В.Сергеев