/Поглед.инфо/ Налагайки санкции върху Русия и забранявайки доставката в страната на нови технологии, САЩ се надяват да ни отслабят, да разрушат икономиката и да не ни позволят да създадем авангардна военна техника. Видите ли, не можем да се разминем без американски технологии! А всъщност, напротив, Русия стои зад много от най-сензационните постижения на Америка, в това число и във военната област.

Ето последен пример. Както съобщи преди дни в интервю за ТАСС заслужилият военен летец на Русия, генерал-майор Владимир Попов, част от разработките от напоръчания за серийно производство от Русия съветски самолет с вертикално (кратко) излитане и кацане Як-141 се използват при създаването на слабозабележимия изтребител пето поколение Lockheed Martin F-35B Lightning II.

„Не искам да назовавам фамилия, това са конструктори, ръководители на направления. Тогава ние се срещахме, трябваше да общувам с тях, те много се оплакваха, че това, че самолетът е сметнат за ненужен се дължи на различните икономически затруднения. Политическото решение не можеше да се приеме, а то бе основното. Самолетите ги има, проектите съществуваха, бе нужна единствено команда“, разказа експертът.

Според него „за пари нашите специалисти си тръгваха и работеха там“. „Нали това вече бяха потенциални наши партньори, а не врагове или противници“, отбеляза летецът. Според него „тогава наистина част от работата отиде там“. „И ние днес виждаме това в проекта за Ф-35. Виждате как е адаптиран  и за сухопът (кратко излитане и кацане) и на морски (вертикално кацане и излитане). Всичко им се получи на практика. Дори по конфигурация леко си приличат руския и американския самолети: опашната част, зоната на управление на системите на соплата. Има нещо подобно, долавя се“, заяви генерал-майорът. При това той допълни, че лицевата част на самолета и фенерите на F-35B Lightning II са различни, което се обяснява с употребата на „стелт“-технологии. „Ние нямахме тази задача“, заяви Попов.

Пилотът отбеляза, че на Русия наистина ѝ е нужен изтребител с вертикално (кратко) излитане и кацане, защото това са „естествени процеси“, които са „продиктувани от оперативно –стратегическите задачи“. През август вицепремиерът Юрий Борисов заяви, че министерството на отбраната е започнало разработката на нов самолет с вертикално излитане и кацане. В периода 1991-1997 г. (според други данни 1885-1997 г.) когато Lockheed Martin (или до 1995 г — само Lockheed и ОКБ „Яковлев“, разработчика на ЯК-141 си сътрудничат активно, американската компания получава достъп до техническите документи и опитни образци на Як-141, пише през април списание Task & Purpose.

По този начин най-новият американски изтребител е създаден в голяма степен благодарение на руските технологии. Уви, това се случва в условията на  разпадането на СССР през 90-те години, рязкото съкращаване на научните и военните разработки, а също така на нашата наивна вярва, че военното противостоене е приключило и САЩ повече няма да са ни противник, а „партньор“.

Руската „стелт“ технология

И такива примери на заимстване на САЩ на нашите високи технологии са множество. През 1970 г. американците създават така наричаният „невидим самолет“ SR-71, построен с участието на „стелт“-технологии. Той е рекламират като „техническо постижение“. Но по-късно става известно, че е направено с използването на откритието на съветския физик Пьотр Уфимцев. През 1966 г. американски специалист по радари, работещ на завода на „Локхийд“ се натъква на статия на Уфимцев в популярно съветско научно-техническо списание. В статията се говори, че летателните апарати от определен вид, направени от определени материали, с определен тип ъгли и окраска, стават на практика невидими за радарите. Статията силно заинтересува американските военни специалисти и в САЩ, използвайки нашата находка, решават да построят и изпитат такъв летателен апарат.

В резултат на това в началото на 90-те години САЩ изготвят изтребителя-бомбардировач Ф-117 и тежкият стратегически бомбардировач Б-2. Освен това в създаването на последния участва самият Пьотр Уфимцев. Когато през 80-те години работата по съветския „стелт“ по неговите идеи са прекратени в Русия, обиденият конструктор емигрира в САЩ…

Но има и версия, че тази технология всъщност е подхвърлена на американците нарочно, защото в СССР са я изпитали и са се отказали от нея. Минимум две съветски конструкторски бюра създават и изпитват самолети-невидимки от различни типове. Авторитетните комисии достигат до изводи не в полза на „невидимите“ технологии. На първо място самолетът, изготвен по идеите на Уфимцев, заради своята форма имат малка скорост и маневреност, не са добре приспособени за бойни маневри. На второ място, самолетът може да се открие визуално, както и с високочестотни радари. Освен това, при откриването на бомбените люкове и в някои режими на полет той се вижда от обикновените радари и след засичането може лесно да се свали.

За това се досетиха през 1999 г. сръбските специалисти по ПВО, когато югославски МиГ-29 съветско производство свали американски Ф-117А в небето над Белград. Днес експертите в областта на отбраната отбелязват, че дори скъпоструващият самолет-невидимка Ф-35 не е „тайна“ за китайските и руските радари.

На трето място стойността на тези самолети е много висока. Бомбардировачът Б-2 със стойността си от 1,157 милиарда долара е най-скъпият самолет в историята на авиацията. Така че, заимствайки от СССР идеята на съветския инженер, американците се прецакаха. Но самият факт показва, че в САЩ много е правено не от самите тях, а е заимствано от руски изобретения.

Полет към луната по „трасето на Кондратюк“

Известно е, че дори за най-грандиозния си технически проект „Аполо“ – полетът и кацането на луната САЩ използват идеите на руския инженер Юрий Кондратюк. Неговото истинско име е Александър Шаргей, който той, царският офицер, е принуден да смени след революцията, а след това изчезва безследно в годините на Великата отечествена война. Още в училището за подофицери Шаргей написва ръкописа „Това, което ще се чете, за да се строи“. В него той, независимо от Константин Циолковски, извежда по свой метод основните уравнения на реактивното движение, дава схема на четиристепенна ракета на кислородно-водородно гориво, окислител на гориво, електростатичен ракетен двигател и много друго.  Именно Шаргей първи предлага използването на съпротивата на атмосферата за забавянето на ракетата при кацане, използването на слънчевата енергия за захранването на бордовите системи на космическите апарати. Негова е идеята при полети към други планети корабът да се привежда на орбитата на изкуствен спътник. А за изпращането на човек на тях и завръщането на земята да се използва малък космически кораб. В учебниците влиза т.нар. „трасе на Кондратюк“ – траекторията на полета на космическия кораб при завръщане на земята.

По време на едно от пътуванията си до столицата инженерът се запознава със Сергей Королев, който оглавява тогава Групата за изучаване на реактивните двигатели (ГИРД) и му предлага да премине на работа при него. Но Шаргей-Кондратюк отказва. Прочитайки въпросите от анкетата, която трябва да попълни за постъпване в ГИРД, бившият белогвардеец разбира, че след щателна проверка на НКДВ на всичките му данни го заплашват разобличение и разстрел.

„Ние разгледахме малка книжчица, издадена в Русия веднага след революцията“, призна д-р Лоу, участващ в „Лунната програма“ на САЩ веднага след успешното ѝ завършване. Авторът ѝ, Юрий Кондратюк обосновава и разчита енергийната изгода на кацането на луната по схемата: полет до орбитата на луната, старт към луната от орбита, завръщане на орбита и прикрепването към основния кораб – завръщане на земята“. Получава се че така той косвено фактически признава, че полетът на американските астронавти на луната е изпълнен по „трасето на Кондратюк“.

Още по-убедително признаване на заслугите на руския учен изглежда съвършено необичайната постъпка на „първия човек на луната“  Нийл Армстронг. След своя знаменит полет американецът пристига в Новосибирск, където събира пръст от градината на дома, където живее Контратюк-Шаргей, занася я  в САЩ и я изсипва на нос Канаверал, мястото на старта на ракетата към луната…

Кой създава американската авиация

Но ние сме „помогнали“ на американците не само в областта на полета на луната и ракетната техника. Таланти от Русия фактически създават американската авиация. На всички днес е известен Игор Сикорский, випускник на Петербургския политехнически институт, построил в САЩ първия хеликоптер на света. На хеликоптерите, на които и днес летят президентите на САЩ и досега пише „Сикорский“. Но има и други наше сънародници Михаил Струков, Александър Картвели, Александър Прокофиев-Северский, които фактически създават американската военна авиация. Дълги години ги смятат у нас за „бели мигранти“, „предатели“ и затова за техния технически гений в нашата страна дълго време е малко известно.

Оказал се в САЩ Северский създава самолетостроителна компания „Северский еъркрафт корпорейшън“. Основният ѝ продукт става разработеният от него самолет-амфибия СЕВ-3, който показва отлични полетни качества. На този самолет Северский установява световен рекорд за скорост на амфибия – 290 км/ч, който дълги години не може да бъде разбит.

Когато ВВС на САЩ обявяват конкурс за замяна на изтребителя „Бойнг“-26, фирмата на Северский представя изтребителя П-35 и получава от правителството поръчка за 77 самолета, ставайки една от най-големите самолетостроителни компании в САЩ. След това създава още редица успешни модели на самолети, внедрява множество изобретения.

Друг създател на американската военна авиация, Михаил Струков, се ражда в Екатеринослав в дворянско семейство. Той също не приема революцията и скоро става емигрант в Ню Йорк. В САЩ успява да защити дипломата на инженер-строител в Колумбийския университет и да започне да работи по специалността си. Скоро той създава своя фирма. Когато войната започва, Струков успява да получи поръчка за строителството на транспортни планери. Така възниква компания „Чейс Еъркрафт Къмпани“. Неин президент и главен конструктор става Струков, а негов заместник – другият емигрант от Русия М. Грегор (Григорашвили).

След Втората световна война Струков създава транспортния самолет Ц-123. Организирайки по-късно компанията „Струков еъркрафт корпорейшън“, той стартира производството на транспорти самолети под името „Провайдър“ („Снабдител“), които получават особена известност по време на войната във Виетнам с уникалната си издръжливост и надеждност, ставайки един от „работните коне“ на американските ВВС. В САЩ са произведени няколко стотин такива машини, които се използват след това в Тайланд, Камбоджа и в Южна Корея.

В годините на Първата световна война Александър Картвели служи като офицер-артилерист в руската армия. С авиацията се запознава едва на фронта и така се увлича в полетите, че решава да посвети на това дело живота си. Изпращат го в Пари, за да завърши полетно образование, където постъпва във Висшата авиационна школа. Но от Русия, където свирепства „червеният терор“, идват нерадостни вести. Бившият царски офицер започва да се страхува за живота си, а когато става известно, че властите са завзети от болшевиките, Картвели решава да не се завръща…

В САЩ Картвели е назначен за ръководител на конструкторското бюро, където е създаден най-мощният щурмовик на Втората световна война П-47 „Тъндърболт“. До края на войната в САЩ са произведени повече от 15 хил. такива самолета, при това равнището на загуби сред тях е по-ниско отколкото у другите американски машини.

След това бюрото на Картвели създава един от първите американски реактивни изтребители Ф-84 „Тъндърджет“. Той се използва по време на войната в Корея, но когато на севернокорейска страна се появяват съветските МиГ-15, Картвели провежда спешна модернизация на своя самолет и скоростта му скача до 1150 км/ч. Последният изтребител, създаден от Картвели става свръхзвуковия Ф-105, който се използва широко от американците по време на войната във  Виетнам. Картвели като авиоконструктор получава зад океана всеобщо признание, става член на Националната асоциация по аеронавтика, получава титлата почетен доктор на науките. Освен изтребителите той построява също самолет-амфибия, четиримоторен самолет-разузнавач с огромен обхват на полета.

Заимстват и крадат

Но не само в авиацията и в космонавтиката руските изобретения се използват в САЩ. Известно е, че едно от основните изобретения на ХХ век – телевизорът е създадено в САЩ от руския инженер Владимир Зворкин. Другото чудо на техниката – видеомагнетофонът е изобретено на американска земя от руския инженер Александър Поняков. А благодарение на високооктановия бензин – изобретение на руския химик-емигрант Владимир Ипатиев – американските самолети в годините на Втората световна война летят по-бързо от германските.

В средата на 80-те години младият професор Феликс Белоярцев пристъпва към разработката на невиждат препарат, който може да замени кръвната плазма. Уникалният кръвозаменител получава името „Перфторан“. Производството на препарата започва едва през 2016 г., но той значително превъзхожда със своите характеристики вносните аналози, които се появяват по-късно. Американците още преди 30 години разкриват формулата на съветския кръвозаменител и започват активно да използват „Перфторан“ в своята практика, намеквайки, че именно те създават изкуствената плазма.

Много неща американците просто открадват от нас. Така в началото на 90-те години в Щатите по различни канали започва да постъпва огромно количество информация за секретните съветски разработки,         особено в космическия отрасъл.

Мнозина смятат, че благодарение на това изтичане на информация американците открадват идеята за орбитален кораб. И външният вид на Dream Chaser, и техническите решения напомнят на проект, разработен в СССР още през 60-те години. Оригиналът е орбиталният ракетоплан „БОР“. Впрочем, това не е единственото, което Щатите „заимстват“ от нас в този отрасъл.

В началото на 90-те години делегация от САЩ пристига на руския завод, където се произвеждат катапултиращите кресла за руските военни летци „К-36 ДМ“. Подобни кресла са изобретени в СССР още през 70-те години. Американците купуват неголяма партида от тези уникални конструкции и съвсем скоро започват да произвежда „собствени“, които като две капки вода приличат на нашите. Тогава в нашата страна времената са тежки и затова никой не се грижи за оформянето на патента. Американците не плащат и копейка за открадната технология.

Впрочем, също така първият в света личен компютъра е изобретен не от американската компания „Епъл“  и не през 1975 г., а в СССР през 1968 г. от съветския конструктор от Омск Арсений Горохов. Казват, че и днес в Силиконовата долина в Калифорния работят множество талантливи програмисти и други специалисти от Русия. А ракетните двигатели РД-180 американците и досега си ги купуват от Русия, защото те все още не са в състояние да произвеждат подобни. САЩ нямат и ядрени ледоразбивачи, които отдавна се произвеждат успешно от Русия. Не могат и до момента да създадат ракета с ядрен двигател, както вече направи нашата страна.

Затова и обявилите ни днес санкции САЩ сами в много отношения, благодарение на руските „мозъци“ и изобретенията на руските гениални инженери и учени, са станали днес предна държава, а и до днес не могат да минат без тях. Съединените щати винаги, като правило, се отличават с това, че успешно внедряват в промишлеността чужди изобретения. Така може би обявените от тях санкции ще създадат условия, при които ние, най-накрая, ще започнем да правим същото?

Превод: В.Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели