/Поглед.инфо/ Президентът на Русия е отстранен от властта в резултат на военен преврат, но в историята се намесва десант на НАТО – четири тюлена и екипажът на една от шпионските подводници на САЩ спасяват и президента от преврат и света от ядрена война. Това е сюжетът на филма „Хънтър Килър”, който забраниха в Украйна и едва не забраниха в Русия. А трябваше ли?

Русия. Арктика. По дъното на Баренцово море бавно пълзи подводница на ВМФ на Русия клас „Акула”. На нея на един ритник разстояние се прокрадва подводница на ВМС на САЩ клас „Ловец-убиец” (от тук и името на филма). Внезапен взрив унищожава руския съд. Докато екипажът на американския се бои, че на тях и на техния шпионаж ще наложат повода за война, втори удар на неизвестен злосторник потопява неканените гости.

САЩ. Пентагонът. Тревога. „Руснаците ни опозориха в Сирия и продължават да ни противостоят в Крим”, а сега се готвят да изпитат оръжие-чудо на Колския полуостров, където вече е излетял президентът на Русия Захарин в компанията на министъра на отбраната Дуров”. Предлага се на полуострова да се хвърли парашутен десант от четири вежливи тюлена, за да наблюдават главата на ядрената държава с бинокъл.

След марш по руските гори с оръжие на рамо тюлените виждат (не през бинокъл, а през мушката) как министърът на отбраната Дуров провежда военен преврат и арестува върховния главнокомандващ. Дадена е заповед: от град Полярний, базата на Северния флот на Русия президентът Захарин да бъде евакуиран с подводницата „Арканзас, която по-рано е изпратена във вътрешните води на Русия да изясни съдбата на шпионската подводница.

Голяма част от лентата е посветена на това героите да се стрелят взаимно, да се мотаят красиво по подводниците и смело да служат на две много различни отечества. Но обикновеният зрител няма да види нищо от това, на което е имал право да разчита – нито национално унижение, нито русофобия.

Отново, никакво русофобия. Освен, разбира се, ако се пропусне обстоятелството, че министърът на отбраната на Русия е адмирал-мегаломан, от когото така и не се разбира какво иска – да вземе властта, за да разпали Третата световна война или да разпали Третата световна война, за да вземе властта. Освен това компютърната графика не предвижда нито птици на небето, нито риби в морето и може да си помислим, че в Мордор няма живот, затова пък има армия и флот, такъв флот от който можем да се гордеем.

Присъства чувството, че северната групировка на ВМФ дори го ласкаят (не от любов към всичко руско, разбира се, а защото геополитическият враг трябва да изглежда впечатляващ) - и корабите в морето и тяхната база на сушата. След разпадането на СССР истинският град Полярний се свива с около една трета и сега се взира в празните очни в малцината, на които им е даден пропуск за влизане. Ако е необходимо да се опише опустошението и тъмнината, те биха могли да ги извлекат от реалностите (макар и класифицирани), но е необходимо нещо съвсем различно - просто сюжет за само действие филм.

Изключвайки всички политически разсъждения, „Хънтър Килър” е обикновен екшън със скромен бюджет и дори по-скромни печалби. Лицето на Гари Олдман върху плакатите не е нищо повече от рекламен трик (класикът на Холивуд играе доста епизодична роля, дори и ако е ръководителят на комитета на началник щабовете, което е американският еквивалент на главата на Генералния щаб). На мястото на Русия може да бъде Венецуела или която и да е друга Никарагуа - както в далечните 80-те години на миналия век, когато е разцветът на екшъните. Но сега американците се интересуват повече от Русия (повече за последния четвърт век), а в случая с Русия основният въпрос е „кой пръв изстрелва ракетата”, така че мястото на действие е Русия, но очакващите мечки, балалайки и КГБ ще останат разочаровани.

При това филмовият екип на „Хънтър Килър” очевидно се опитва да не обиди никого. Това е причината за негърския боцман, азиатския навигатор и факта, че най-интелигентният човек на Пентагона е жена и ако не бяха тя и президентът (също жена), ястребите на Пентагона биха отприщи ядрена война за себе си и за нас. ,

Руското оръжие води до унищожаване и смърт, както на него, на оръжието, му приляга. Руските войници умират, но не се предават. Руската ФСО демонстрира чудесата на героизма и саможертвата. И руският президент Захарин въпреки че играе ролята на девицата в беда, се държи превъзходно – способен е да стреля и да плува под водите на Колския залив, кървящ обилно. Не президент, а цял киборг.

Но министър Медински, чудя се какво ли е имал предвид, като каза, че филмът е „изключително глупав”?

Сериозно, експертите във военната наука и технологии със сигурност ще намерят много грешки, фантазии и нарушения на законите на физиката - и дори ще могат да опишат всичко това по смешен начин. Образът на Русия е изграден по-усърдно от обикновено. И горите във филма са подозрително руски и обкръжението бетон, ниски тавани, светли дървени панели – някак си са разпознаваеми и където е необходимо - свои собствени. Филмът е поканил онези руснаци, които живеят в Холивуд, мечтали за нещо голямо, но достигнали до това. Вярно е, че най-важната роля – тази на руския капитан Андропов е дадена на шведа Ролф Нюквюст, който уви в момента е покойник.

Най-добрият комплимент за филма е забраната за излъчване в Украйна, тъй като той е (и това е официално) „показващ силата на руската армия и тайни служби”, а местната пропаганда бдително съхранява у жителите убеждението, че героичното казашко рицарството не само, че Донбас и Крим лесно може да върне, но и след това за четири дни ще достигне до Москва. И задължително щеше да стигне до там, ако не бе вековното украинско миролюбие

Слухове за възможна забрана на „Хънтър Килър” се въртят и в Русия. Тези слухове (заедно с теориите за конспирация) са може би най-голямата причина за повишеното внимание към посредствения екшън

„На фирма „Хънтър Хилър” не е дадено удостоверение за излъчване по кината във връзка с отсъствие на отметка, че филмът е предаден за постоянно съхраняване в Държавния фонд за филми на Русия. Според нашите данни компанията е предава диск с филма във Фонда на 24 септември, но копието не е с добро качество”, пише в пресслужбата на министерството на културата.

Това може да е вярно, но в крайна сметка филм за военен преврат в дълбините на руските власти бе пуснат за излъчване седмица по-късно от планираното и никой не вярва в съвпадения. За някои това вече е история за това как никой не е искал да поеме отговорност, така че е искано разрешени от някъде по-високо. За други - трик на дистрибуторите, които са се опитали да направят допълнителна реклама на продукта, чрез фокусът с копие с лошо качество. Във всеки случай няма обективни причини за някакво ограничаване на правото на руснаците да погледнат министъра на отбраната Дуров – адмирал, носещ камуфлаж.

Но има субективни такива. Екшънът не се отдава на потомците на Пушкин. Уж науката за това е известно: взривовете трябва да са красиви, а да ти става тревожно, когато и музиката е тревожна. Затова пък умеем да правим ракети и да стреляме от точно оръжие в условията на реален бой, но не можем да снимаме за това. А ако понякога в руски условия се получи нещо прилично, то това вече престава да е екшън, а военна драма или „филм за Великата отечествена война”, което си е вече отделен жанр.

За режисьора от Южна Африка Донован Марш, „Хънтър Килър” е изпит и входен билет за американската мечта. Снимайки среднобюджетно жанрово кино (обичайно фантастика или екшън и по-рядко филм на ужасите) гастарбайтерите преминават през Холивуд нещо като задължителна служба, докато не им дадат право на собствено мнение. Затова и Марш се старае. От гледна точка на жанра той успява.

Тъй като разказът е разделен на три паралелни части (подводницата „Арканзас”, десанта на тюлените и истерията в пентагона), филмът запазва високо ниво на динамика и напрежение почти до финалните надписи, не е скучно да се гледа какво става. Но с всички скокове в сюжетите Марш все пак успява да запази елемента на главния герой, който е задължителен за всеки екшън филм. Капитанът на „Арканзас” (Джерард Бътлър) се разхожда по рубката като цар Леонид, но вече не крещи, а кънти и не е смешен в свръхположителността си, а у убедителен, макар и възможността актьорът Бътлър да служи в подводница е съмнителна – такъв бабанка трудно може да мине през всеки люк.

Отказвайки контакт с интелекта, „Хънтър Килър” незабавно грабва зрителя за емоциите и го държи здраво, принуждавайки го да играе със неговите правила. Когато звучи тревожна музика - наистина се тревожим, когато куршумът на снайпера отнася главата на лошия си мислиш „Уау!”, а когато снайперистът бива убит в отговор, ти става тъжно.

Пагоните в жанра на екшъна съществуват само за да се разграничи „нашият” от „чуждия” освен това „нашият” винаги е добър, въпреки паспорта.

Другарят Суслов нямаше да позволи подобно политическо късогледство, но другарят вече го няма, а въоръженият контингент на Русия го има в Сирия и Крим си е нас, и макар и теоретически, но все пак ядрената война между Русия и САЩ се обсъжда в медиите поне веднъж месечно.

Не всички ще харесат, че руснаците и американците в киносалоните крещят и скърбят на едни и същи места в сценария, защото загиващият благороден герой е войник на агресивното НАТО и главата му е отнесена от куршума на руски войник..

Превод: В.Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели