/Поглед.инфо/ Русия трябва да се избави от етикетите „световна бензиностанция“ и „суровинен придатък на Запада“. В суперуказа на Владимир Путин е поставена крайно амбициозна запада – да удвои несуровинния руски износ на световния пазар. Специалистите признават, че това ще бъде много сложно, но все пак възможно. По какъв начин?

През 2024 г. износът на несуровинни неенергийни стоки трябва да се увеличи до 250 милиарда долара годишно. Президентът Владимир Путин постави тази задача в майския си суперуказ.

През 2017 г. несуровинният износ състава близо 134 милиарда долара. Това значи, че за шест години той трябва да се увеличи близо двойно. В частност в указа се говори, че износът на машиностроенето трябва да достигне до 50 милиарда долара, а агропромишления износ до 45 милиарда. Така износът на машиностроенето трябва да се увеличи от 28,3 милиарда през 2017 г. до 50, а износът на продоволствие повече от двойно от 20,3 до 45 милиарда долара.

При това в структурата на несуровинния износ на първо място стои металната продукция (дял от 27%), машиностроенето (25%) на второ, химическите изделия (18%) на трето. Според оценките на ЦСР износът на метал трябва да се увеличи за шест години от 35,9 до 53 милиарда долара, а износа на химия от 23,8 до 47,6 млрд долара.

На продоволствието се падат 14% от целия несуровинен износ, а на дърводобивната и на хартиената промишленост - 7%, на скъпоценните камъни – 5%. Износът на хартиената и дърводобивната продукция трябва да се увеличи от 10 на 20 милиарда долара, а на скъпоценните камъни и метали от 6,75 до 14,7 млрд долара. Така на практика всички несуровинни пера трябва да удвоят обемите си на износ.

Задачата е нетривиална, предвид, че Русия традиционно печели от износа на енергийни ресурси, а делът на несуровинните доставки зад граница винаги е бил по-незначителен. Но през последните години ситуацията започва бавно, но все пак да се променя. Темповете на ръста на несуровинния износ през миналата година  достигнаха до рекордно равнище – той се увеличи до 23% или до 25 милиарда долара в сравнение с 2016 г. Делът на несуровинния износ, според изчисленията на Руския експортен център (РЕЦ) е 37,4% от общата структура на руския износ.

Миналата година в Русия за първи път от 2013 г. бе отбелязан ръст както на общия, така и на несуровинния износ. Снижаването на износа се смени с ръст, при това във всички ключови отрасли на икономиката. Освен стабилизацията на икономиката след кризата за нарастването на несуровинния износ помогна, разбира се, снижаването на курса на рублата и неговата стабилизация. Девалвацията позволи на много компании да извършат дъмпинг на цените на международния пазар, което доведе до увеличен обем както на суровинния, така и на несуровинния износ, смята директора на Центъра за икономически изследвания на университета „Синергия“ Андрей Коптелов.

Важна роля изиграва засилването на държавната подкрепа към износа, развитието на който става приоритет в държавната икономическа политика. „Инициативите на правителството по опростяването на износните процедури и оказването на помощ за износителите позволиха на средните руски компании да излязат на международните пазари“, отбелязва Коптелов.

Така държавната поддръжка на аграрния сектор заедно с високата реколта на зърно помогна износа на пшеница да се увеличи с 37%. Ръстът на световните цени на металите позволи да се увеличи износа на полуфабрикати до 34%. Сериозни темпове на ръст оказват и пиломатериалите – износът им се е увеличил 23% (основен купувач е Китай).

„Но не ни се отдаде да увеличим износа на технологичните стоки от Русия заради изоставането на по-голямата част от руското производство. Именно затова и се залага на агропромишления комплекс, в който може да се получи бърза печалба. Така, държавната подкрепа към АПК доведе до ръст на износа на зълно, което на практика свали цените на международния пазар и позволи на руските износители да получат нови пазари“, заяви Коптелов.

„Изпълняването на президентския указ изисква максимални усилия“, заяви генералният директор на РЕЦ Андрей Слепньов. „Важно място ще заеме държавната подкрепа за износа, която бе създадена за последните години на практика от нулата . На основание на обратната връзка с бизнеса ние ще проведе качествена пренастройка на действащите механизми за поддръжка“, заяви Слепньов.

Според него за формирането на благоприятна среда за износ трябват „качествена промяна на продуктовата линия, снижаване на административните бариери, оптимизация на логистичните хреми и на митническата администрация“. Развитието на информационната инфраструктура ще позволи на РЕЦ да стане „единен прозорец“ за обслужването и провеждането на всички операции за износ.

„Решенията на министерствата и ведомствата трябва да се приемат предвид реалните изисквания на износителите, да имат ясни KPI и срокове за осъществяване на инициативите“, смята Слепньов. Още една важна задача е повишаването на равнището на „грамотността на износителите“, особено сред представителите на неголемия износ. „Понякога предприемачите просто не знаят къде да се обърнат и какви инструменти за поддръжка вече има в страната. Това е основната сложност в Русия, но тя може да бъде решена, при това скоро“, убеден е той.

Най-простият начин за засилването на износа е поддръжката на агропромишления комплекс, отвоюването на място на международния пазар не само на пазара за зърно, но и за соя и продуктите по нейната преработка, месните продукти и другата продукция, която не изисква високи технологии при производство, казва Коптелов. Може също така да се увеличи дълбочината на преработката, например в чужбина да не се доставя просто необработена дървесина и дъски, а крайната продукция за потребителите – мебели и други стоки с висока добавена стойност, допълва той. Също така е необходимо да се развива и логистичната инфраструктура, за да може доставките в чужбина да не преминават през тясно гърло, както се случва със зърновозите при увеличаването на износа на зърно.

Според експертите от ЦСР, най-перспективни за ръста на износ са химическите стоки и подобрения, дървообработвателната продукция, хартията и скъпоценните метали, за които се очаква удвояване на доставките. В металургията ситуацията не е лесна, предвид попадането на UC Rusal под санкциите на САЩ: потенциалът за ръст на износа към 2024 г. се оценява на 50% от експертите от ЦСР. Доставките на останалите стоки, в това число текстила, кожените изделия и т.н. могат да се увеличат със 75% за следващите шест години.

В най-голяма степен трябва да се увеличи присъствието на пазарите на страните от ЕАИС, Китай и Северна Африка, а също така Турция, страните от Близкия изток, Япония, Южна Корея, смятат експертите от ЦСР. Особено внимание трябва да се отдели на Индия, която потребява все повече и повече. „Именно индийският пазар е добър резерв за нарастването на доставките отвъд плана: ако успеем да увеличим своето присъствие на този пазар, това ще помогне да се компенсира възможният недостиг на целевите значения на обемите на износните доставки на други географски направления“, смятат в ЦСР.

Остават проблемите с износните процедури, които трябва да се опростят. Така на развитието на несуровинния износ пречи наличието на валутен контрол в Русия. „Изискванията за репатриация, ограничаването на чуждестранните сметки – това забавя нашия износ. Тези уникални обстоятелства за руските износители днес не се използват в нито една развита страна. Преди дни Силуанов заяви за смекчаването на някои неща по валутния контрол. Но той трябва да се отмени изцяло“, смята ръководителя на руския център по компетенция и анализ на стандартите на ОЕСР РАНХиГС Антонина Левашенко.

Разбира се, Русия трябва да се избави от тоталните проверки на износителите на границата. „При нас контейнерите стоят с дни, независимо от това накъде тече износа – към Европа или Китай, независимо дали се изнася за първи или втори път – всичко се проверява. Това забавя силно нашите товари на излизане“, заяви Левашенко. Според нея в Русия трябва да се ориентира рисково ориентиран подход при проверките на митниците и да се създаде единна база данни за митническата и данъчната служби.

Например има износители, които не връщат ДДС или изобщо не плащат данъка, други са забелязани да не плащат мита, а трети са заловени да изнасят забранени стоки като наркотици и оръжие. Всички те влизат в черен списък и трябва да се наблюдават обстойно. Но ако износителят няма никакви нарушения, то не трябва да му се устройва пълна проверка.

Превод: Поглед.инфо


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели