/Поглед.инфо/ „САЩ имат желание да отслабят всичко проруско и да засилят всичко проамериканско. Фактически това е крачка към разкола на православния свят с надежда, че ще възникне алтернативен център на славянското източно православие в лицето на Киев“, разказа пред вестник „Взгляд“ политологът Борис Межуев. Той обясни защо му е на Вашингтон автокефална църква в Украйна и защо там отиват антируски настроени екзарси от Константинопол.

Обявявайки посещението на своя представител по свободата на вероизповеданията Сам Браунбек в Украйна, Полша и Узбекистан между 10 и 19 септември, държавният департамент заяви, че чиновникът ще обсъди с представителите на украинското правителство и духовенство „усилията по защитата и прокарването на религиозните свободи“.

И това се случи точно след решението на Константинополския патриарх Вартоломей да назначи „в рамките на подготовката на предоставяне на автокефалия на православната църква на Украйна“ като свои екзарси в Киев архиепископ Даниил Памфилонски от САЩ и епископ Иларион от канадския град Едмонтън.

Членът на Синодалната библейско-богословска комисия на РПЦ протойерей Андрей Новиков в беседа с вестник „Взгляд“ назова двамата екзарси отровени „бандеровци-ЦРУшници, идващи от Лвов и от Иванофранковск“. Това показва, че Вартоломей под въздействието на САЩ е взел решение да разпали с нова сила гражданската война в Украйна, допълни той.

Наистина, епископ Иларион (Рудник) е известен с радикалните си русофобски възгледи. Също го наричат „чеченски въстаник“ заради симпатиите му към кавказките сепаратисти. Той се е учил в Киевската духовна семинария, от която преминава в Гърция където приема монашество,  а след това служи в различни страни, където е представена Вселенската патриаршия. Лятото на 2005 г. Рудник е задържан от турската полиция след срещата между Константинополския патриарх Вартоломей с президента на Украйна Виктор Юшченко, на която е преводач. Повод за задържането стават подправени документи.

Биографията на архиепископ Даниил (Зелински) е по-малко наситена. Роден е в Иванофрансковск, където учи в униатска семинария, а след това в Католическия университет на САЩ. След това преминава към Украинската православна църква на САЩ, която влиза в състава на Вселенската патриаршия

Напомняме, че в петък Светият синод на РПЦ официално осъди решението за назначаването на екзарсите без съгласуване с Московската патриаршия. Своето възмущение изразиха и в Руската православна църква зад границата. Освен това РПЦ заплаши Константинопол с крайно категоричен отговор по Украйна.

Затова защо американците така живо са се заинтересували от „религиозната свобода“ в Украйна и защо им е нужен разкол в православната църква, вестник „Взгляд“ поговори с професора от Института по философия на РАН, политолога-американист Борис Межуев.

„Взгляд“: Борис Вадимович, защо Държавният департамент изпраща своя представител в Украйна? Толкова ли им е нужна на американците нова автокефална украинска църква?

Борис Межуев: Разбира се, че им е нужна.САЩ искат да държат православния свят под свой контрол. Ясно е, че руската православна църква е сериозен политически играч не само заради руската държава, но и заради своите възможности. Присъства и атонския фактор. Атон е третата сила в гръцкото православие и е значително по-независима от влиянието на евроатлантическия елит. Съответно САЩ имат желание да отслабят всичко проруско и да засилят всичко проамериканско. Фактически това води до разкол на православния свят с надежда, че ще възникне алтернативен център на славянското източно православие в лицето на Киев. Ясно е, че Държавният департамент се опитва да удари по всички болезнени за Русия точки, включително и тази.

„Взгляд“: Каква функция, според замисъла на Държавния департамент е наложена на украинската автокефалия?

Б.М.: Тук се откроява проблемът с идентичността. Разбираемо е, че, ако украинската църква получи автокефалия, това ще означава по-нататъшно разделение на православните църкви. Това значи несъмнено отчуждение между руската православна църква от Константинопол, от Вселенската патриаршия, опит  РПЦ да се представи като изолирана от православния свят. Тоест ще се създава нещо като алтернативно православие, в чиито рамки руската версия ще се изобразява като оставена встрани от общия процес. И това ще способства отслабването на православните връзки.

Но от друга страна следствие от това ще бъде засилване на руското православие. В руското православие винаги е бил много силен елементът на това, че „Москва е третият Рим“. Именно руската църква не иска компромиси със западните вероизповедания, както се случва по време на Флорентинската уния. И съответно, тя е изключителен екзархат, съхранил чистота пред лицето на неприятелските съюзи.

„Взгляд“: Какви са възможните последствия за Украйна в случай на създаване на автокефална украинска църква.

Б.М.: За Украйна това ще има чудовищни последствия, достигащи до междурелигиозни сблъсъци. Естествено, възниква въпросът за имуществото, възниква въпросът за тези хора, които няма да поискат да влизат в тази автокефална църква. Украйна ще се раздели между създаваната автокефална църква и Московската патриаршия.

Освен това, ако нещо подобно се появи, че ще възникнат три църкви. Вече съществуващата разколническа църква, която няма да бъде призната. След това ще бъде автокефалията, дарена от Константинопол, а третата църква е УРЦ на Московската патриаршия, която няма да поиска да отиде под автокефалия. Не говоря за Украинската гръцко-католическа църква, която присъства в западните региони. Тоест фактически се получава разделена в религиозно отношение страна, което още повече ще способства за нейната дезинтеграция, защото всички тези църкви ще се борят помежду си.;

„Взгляд“: При това официално в Държавния департамент говорят, че искат „придвижване в религиозната свобода“ на Украйна.

Б.М.: Едва ли това е приоритетната задача за САЩ. Сегашната им задача е да отслабят Русия. А централната задача за тях е иранският проблем. Понеже Русия не се отказва от съюза си  с Иран, не се отрича от него и не е готова да постига сделки с Вашингтон, то САЩ с всички сили оказват натиска върху нея – с помощта на санкции, религиозни разколи.

„Взгляд“: Какво място разколът на православието заема в антируската стратегия на САЩ?

Б.М.: Значително и сериозно.

Какво може да се постигне с това? В частност ще се опитат да нивелират фактора на православния подем, за да не може Русия да използва православните лостове, тоест фактора на близостта на православието като инструмент във външната политика.

За това на Русия се противопоставя Вселенската патриаршия, която застава на страната на Украйна.

Разбираемо е, че ще бъде представена позицията на руското православие като позиция на църква, която поставя държавните интереси над религиозните. Това са отдавнашни обвинения срещу руското православие в държавопоклоничество. В Украйна сред православните има силни представи, че руското православие е такъв държавен отдел, а украинското православие е чисто и велико, посветено на паметта на Киевска Рус. В момента този мит се развива, защо американците да не се възползват от него?

Превод: Поглед.инфо