Как САЩ могат да постигнат мир в Украйна

/Поглед.инфо/ Според сведенията, които имаме, администрацията на президента Тръмп има намерение да изпрати в Украйна мироопазващи сили. Тази инициатива щеше да има по-големи шансове за успех, ако Вашингтон беше предложил комплекс от мерки, съобразно с които Украйна да остане неутрална страна, а САЩ да се откажат от действия, водещи до по-нататъшното разширяване на НАТО.

Вашингтонските политици обаче изглежда не могат да си представят живота без врагове. Но въпреки това, предполагаемата заплаха от страна на Русия не изглежда убедителна. Владимир Путин е авторитарен лидер, който не им харесва, но неговото „царство“ е много по-свободно, отколкото държавите, съюзници на САЩ. Такива като Египет, Саудитска Арабия и Турция. На тях Вашингтон не им отказва внимание, а щедро им подарява пари и оръжие. Но намесата на Москва в изборите, която съдейки по всичко е оказала незначително влияние, според Вашингтон е възмутителна. Въпреки че в това отношение САЩ не би трябвало да имат особени основания за недоволство. Според някои оценки в миналото Америка се е намесвала в изборите на 81 страни, а администрацията на Клинтън през 1996 г. направи всичко възможно, за да осигури преизбирането на Борис Елцин, което по ирония на съдбата доведе до избирането на Путин. Руската Федерация не е идеологически конкурент на САЩ. Путинизмът може да не изглежда привлекателен за никой, с изключение на самия Путин и неговото обкръжение, но още от началото на управлението си руският президент не е идеолог на комунизма. По-скоро, той се възмущава от отношението на Запада към Русия, а във всичко останало няма нищо против Америка. Путин прилича на бившите руски царе, изискващи уважение към Русия и придаващи особено значение на нейната сигурност. С това може да се обясни и външната политика на Русия. Така например Путин счита, че трябва да се вземат предвид интересите на Москва в Сирия, която географски е много по-близо до Русия, отколкото до Америка и освен това, в продължение на много години е била военен съюзник на Москва. И нещо още по-важно, Русия има твърдото намерение да не допусне влизането на Грузия и Украйна в НАТО.

Не трябва да се учудваме, че Москва е против разширяването на исторически враждебния и западен алианс до своите граници. Тя няма да допусне страни, които преди са били част от Руската империя, а след това от СССР, да бъдат приети в алианса. Това ще бъде жалко за Грузия и Украйна, но Вашингтон рядко допуска понятието „справедливост“ да пречи на неговите интереси. Без да взимаме предвид непрекъснатите жалби и злобни реакции на Европа относно действията на Москва, няма никакви други доказателства за някакви агресивни военни планове от страна на Путин. Той по-скоро усъвършенства изкуството да дестабилизира обстановката в страните, решили да прехвърлят тежкия „военен ангажимент“ на САЩ. За Русия, която все още не е укрепнала след разпада на СССР, уязвима може да е само такава Европа, която вече е безнадеждно зависима от Америка. В сравнение с Русия, Европейският съюз е примерно 12 пъти по-силен икономически, има три пъти по-голямо население и повече от два пъти по-големи военни разходи. Преди 25 години Русия загуби качеството си на свръхдържава. Днес тя е сериозна регионална военна сила със слаб икономически и неопределен политически фундамент. Нейната сериозна международна тежест се дължи на ядреното оръжие, което притежава. Америка обаче също притежава предостатъчно такова оръжие, а даже и в Европа има известно количество ядрени арсенали. Въпреки това Вашингтон и съюзниците му продължават да налагат санкции на Русия, от които практически няма резултат. Русия няма намерение да върне Крим „без бой“. Провокирайки и подхранвайки непрекъснат хаос в Източна Украйна, Москва практически не допуска приемането на Украйна в НАТО. Американският Конгрес е на мнение, че САЩ може да влияе на международната обстановка като използва икономическата си мощ. Обаче санкциите рядко заставят правителствата на националистите да се откажат от своите интереси, които според тях са жизненоважни. Това не учудва американците, защото те ако бяха на мястото на Русия, едва ли биха направили отстъпки.

Една от главните цели на САЩ трябва да стане подобряването на отношенията с Москва. Западните политици с нетърпение очакват падането на Путин от власт, но той е представител на много сериозни политически сили в Русия. На негово място едва ли ще дойде либерален политик в смисъла, който влагат в това понятие на Запад. Разбира се това няма да бъде представител от близкото му обкръжение. Няма да бъде даже представител на опозицията. Тези, които познават Алексей Навални, водещия опозиционен активист, предупреждават, че той може да се окаже също такъв авторитарен лидер и националист като Путин. Очакването на промени означава очакване на нещо такова, което е възможно никога да не се случи. Обаче всички биха спечелили ако се прекрати конфликта в Донбас и се разсеят мнимите заплахи надвиснали над Европа. Русия може да помогне (или да попречи) на Запада при реализацията на други негови цели в други части на света, включително в Близкия Изток и на първо място в Северна Корея. Също такива важни въпроси са Афганистан и Африка. Дори да се подобрят американо-руските отношения, Москва ще продължи да преследва собствените си интереси, но напълно е възможно да бъде по-заинтересована в решаване на проблемите и на съюзниците си. Вероятно сега най-важно е да не се допусне сближаване на Москва и Китай. Ричард Никсън предприе ловък геополитически ход, развивайки отношенията с Китай, за да балансира отношенията със СССР. Президентите Бил Клинтън, Джордж Буш-младши и особено Барак Обама измениха този курс, което способства за сближаването между Москва и Пекин. Един от малкото интереси, които свързват тези две страни, е да не допуснат хегемонията на САЩ. При това, ако в бъдеще САЩ се сблъскат с военна заплаха, то тя ще бъде по-скоро от Китай, отколкото от Русия. Политиката на американската администрация към Москва се усложнява от обвиненията, отправени по адрес на членовете от изборния щаб на Тръмп за сговор с руснаците. Ясно е, че няма много доказателства потвърждаващи тази версия, но Конгресът наложи волята си и с увеличаване на санкциите, попречи на подобряването на отношенията с Русия. Сега да се разчита на някакви позитивни промени вече е невъзможно. Условията по споразумението от Минск, подписано през 2015 г., и до сега не са изпълнени. За това обаче е виновен и Киев, който не изпълни ангажимента си да направи конституционна реформа. Администрацията на Тръмп планира да разположи 20 000 миротворци в Донбас, където от 2014 г. в бойните действия са загинали около 10 000 души. Крайна цел на инициативата е да бъдат изтласкани руските сили, да се разоръжат сепаратистите и да се реинтегрира региона в Украйна, получавайки по-широка автономия. Много вероятно е Москва да се съгласи с плановете на САЩ, ако Вашингтон се беше отнесъл с по-сериозно внимание към решаване на мащабните въпроси по сигурността, които будят безпокойство у Русия. НАТО официално все още има намерението да включи в състава си Украйна и Грузия. САЩ и техните съюзници са длъжни ясно да кажат на Русия, че нямат намерение да разширяват алианса. САЩ няма да получат подкрепата на Западна Европа да задействат НАТО при евентуална заплаха от Русия и да използват оръжие на територии, които преди това са били централна част от СССР. Ако се свали от дневния ред членството на Украйна в НАТО, Москва няма да има повод да поддържа украинския конфликт. И мирна Украйна няма да бъде повече военна заплаха за съседите си. Тогава Русия ще може да се избави от скъпоструващия конфликт, който безсмислено изтощава ресурсите на страната и води до гибелта на нейни граждани. Украйна би могла да продължи развитието си в икономическо и политическо отношение, следвайки собствените си интереси. Санкциите могат да бъдат свалени, което да способства за създаването на европейска, икономическа интеграция, базирана на общ пазар между Европа, Русия и Украйна. Такъв подход би бил компромис, но напълно възможно е това да бъде най-добрия изход от създалата се ситуация. Разбира се Киев е в правото си да провежда собствена политика, но същото може да се каже и за неговите съюзници. Би било неразумно, ако те поемат грижата за защита на още една уязвима в отбранителен план страна, която плюс това те издържат. За Америка, върху която ще падне основната тежест за защитата на Украйна от Русия, това ще бъде особено нерационална стъпка. Санкциите няма да заставят Москва да напусне Крим без геополитически катаклизъм. Но санкциите неизбежно ще карат Москва активно да подкопава интересите на САЩ в целия свят. Конгресът може би още не е забелязал, но Вашингтон е загубил способността да диктува условията си на другите страни. Продължаващия в Украйна конфликт не е изгоден за никой. За да може предложенията на американската администрация да постигнат своята цел, необходимо е да бъдат отстранени причините за намесата на Русия в Украйна. Западът трябва категорично да заяви, че прекратява разширяването на НАТО.

The National Interest