Как ще отиграем случващото се около нас?

/Поглед.инфо/ Толкова много думи се изляха във връзка с нашето председателство, толкова много хвалби относно сполучливо избрания приоритет за насочване политиката на Брюксел към ускоряване на приобщаването на Западните Балкани към ЕС, че сега трудно се говори за факта, че страната ни се оказва уж внезапно между две кризи. От една страна Балканите за пореден път са поставени в ситуация да бъдат „зона на геополитически сблъсък“, явно приличала с новата конфронтация между Сърбия и Косово, а от друга - политиката на Ердоган в Турция и региона, заявките, че без „Анкара не могат да се решават проблемите“.

Случващото се около нас е само една от причините да се припомнят стари поговорки като „три пъти мери, преди да режеш“ или „не бързай да поставяш каруцата пред коня“. Да не говорим за Сирия, Близкия изток като цяло или срещата Путин-Ердоган-Рохани /3-4 април/, която без съмнение ще бистри въпроси, които имат за нас жизнено важно значение. Мнения, че „в края на българското председателство Западните Балкани няма да са по-близко до прием в Европа“, „Великобритания се включва в битката за влияние на Балканите“ или „Излизането от процеса на евроинтеграция ще се отрази негативно на Сърбия“ заливат медийното ни пространство. Няма съмнение, че тези дни Белград и Прищина „се движат по тънка линия“ и така усложняват обстановката помежду си, че всички наблюдатели са на мнение, че този път не става дума само за риторика. Първо беше убийството на лидер на сръбските общности в Северно Косово, Оливер Иванович, после се случи онази непрецизирана, меко казано, операция на косовските служби в Косовска Митровица, при която бе насилствено арестуван при участие на кръгла маса в населена със сърби община ръководителя на Службата за Косово и Метохия Марко Джурич. На всичкото отгоре протестиращите в тази връзка местни сърби са заливани със сълзотворен газ, а коли на EULEX /мисия на ЕС/ са придружавали джиповете на спецчастите на Косово. Това при положение, че ЕС е посредник в диалога Белград/Прищина който цели поне нормализиране на отношенията, ако Сърбия не се поддаде на западния натиск да признае независимо Косово. За такъв натиск открито признава, че съществува като факт президентът Александър Вучич. Разбира се, че е срещу по-бързо приемане в ЕС и отказ от „историческото приятелство и стратегически връзки с Русия“. Не е за вярване, че ЕС не си дава сметка, че ако има такива действия, това е доказателство, че взима страна и губи авторитет като неутрален посредник т.е. загрижен наистина да омиротвори региона и да насърчава европейската ориентация чрез „цивилизационен избор и ценности“. Зрелищната операция в Косовска Митровица със задържането и екстрадирането зад граница на Джурич с обвивение за „административно нарушение“, насилието върху местните сърби, доведе очаквано до реакция на Москва. Свикването на Съвета за национална сигурност от президента Вучич, на която той бесен е заплашвал Прищина с „военна операция“ е само част от последствията на този нецелесъобразен акт, който някои окачествиха като гаф на управляващите в Прищина. Дачич, външен министър на Сърбия, го нарича „автогол на Прищина“. Путин не се поколеба да заяви при телефонен разговор с Вучич първо на него се обадил/, че Москва с всички средства ще защити своя „най-важен партньор и съюзник в Европа“ , но никой не посмя да определи слова като „за 2 часа ще долетят руските самолети до Прищина“ за абсолютна истина. Е, самочувствието, че при такава операция „румънците, българите или унгарците няма да се решат да свалят руските самолети“ е „обоснована вероятност“, както свикнахме да казваме. Прищина се оказа в сложна политическа обстановка, но тя ескалира след последвалото експулсиране на 6-ма турски граждани, които години наред са работили в изградената от Фетулла Гюлен система от училища в страни по целия свят, където има мюсюлмани. След опита за преврат от 15 юли 2016г в Турция, Гюлен е посочен за организатор и е основен враг на Ердоган. Информациите, че при операцията по изгонването с качулки на главите на 6-мата гюленисти са участвали представители на турски специални служби, МИТ, и че те са в дъното на тези действия, коства поста на вътрешния министър в Косово и на шефа на разузнаването. Премиерът Харадинай се разграничи от решението и заяви, че не е знаел и не е давал съгласие за тази операция. Лъснаха отдавна подозираните противоречия между президента Тачи и премиера Харадинай, за които в Прищина се говори само под сурдинка. Задкулисието твърди, че Тачи е бил наясно с екстрадицията и не се е противопоставил. Преди това той побърза да заяви, че „операцията по задържането на Марко Джурич няма да се отрази на диалога Белград-Прищина“, но сега побърза да отиде за час до Тирана /без предварително обявена визита/ за разговор с Еди Рама.Защото турският президент Ердоган реагира остро на критиките на Харадинай, че „никой не може да се меси във вътрешните работи на Косово, така както Прищина не се меси на никого“ и се закани с „дните са му преброени“. Тачи ще търси съдействие от Еди Рама за изход от възникналото напрежение, тъй като е близък приятел с Ердоган. Интересно защо не се обърна към София, предвид нашите „топли отношения“ и председателство? Още повече, че Еди Рама в момента е под силен натиск от опозиция, общество и самото Косово, които не приемат таксите за магистралата „Пътят на нацията“. Протестите са масови, разрушени са кабините за събиране на такси, има арестувани за вандализъм, докато всички в хор повтарят, че магистралата не отговаря на условията за таксуване. Според Рама този въпрос не е тема за съгласуване с Прищина. Но въпросът всъщност е защо Турция се чувства като у дома си в Косово и е в състояние да предизвика политическа криза чрез смяна при „преброени дни“. Засега партията на подалия оставка вътрешен министър Сефай, Алианс за Ново Косово с лидер вицепремиера Беджет Пацоли, няма да напуска правителството, но подкрепата на това правителство от страна на сръбските общини от Северно Косово бе оттеглена. Облаците над управляващите в Прищина се сгъстяват, а ние не знаем кой в крайна сметка ще присъства на другата ни гордост -. срещата на високо ниво ЕС/Западни Балкани в София на 17 май. Бърнабич, сръбски премиер, намекна, че Белград може да се откаже от участие в София, ако там е Тачи. Според нея присъствието на Косово на срещата за Западните Балкани е „политически нонсенс“. Тя споделя, че „никога не съм виждала Вучич толкова разочарован след реакцията на Запада за случващото се в Косово“ и че „положението е много тежко“. От своя страна външният министър Дачич съобщава, че „Сърбия ще участва на срещата на върха ЕС/Западни Балкани на 17 май в София“. Оставя се отворена вратичка на принципа „ и вълкът сит, и агнето цяло“, което беше предпочитаната политика на Тито? В същото време /3-5 април/ министърът на отбраната Вулин е в Москва за участие в конференция по международна сигурност, където сигурно няма да пропусне да заяви позицията на своето правителство, че „независимо от натиска, Сърбия няма да признае едностранното обявяване на независимостта на Косово и няма да допусне да стане член на ООН“. Дачич го допълва с „ ако не се случи създаването на Асоциация на сръбските общини в Северно Косово, което е споразумение под егидата на Брюксел, тогава диалогът се връща в началото“. А сръбски самолети летят постоянно над Прешево. Белград явно е свършил енергията за компромис. Лавров уверява, че „Русия изцяло споделя сръбските възгледи за Косово“, а ние се чудим каква стратегия да имаме за Балканите, не само като приоритет за нашето председателство. В момент, когато Белград не спира участие на сръбски фирми на предстоящия международен търговски панаир в Прищина, защото става дума за търговия между Сърбия и Косово в размер на 500 млн евро. Уроците на Тито добре са научени. Отказът за членство в НАТО и изграждането на самостоятелна сръбска отбранителна политика и армия, въоръжена предимно с руско оръжие, също се списват в тези уроци. Щом има „Бондстийл“ в Косово, ще има и „Хуманитарен център в Ниш“.

Това е ситуация на западната ни граница. Но след Варна, сега погледите са насочени към Анкара. Срещат се лидери на 3 империи, макар и бивши. Воювали векове помежду си, но сега поддържащи тактически съюз, който е изправил на нокти целия Запад. Това е безспорно. „Някой иска да отрови сътрудничеството ни в Сирия“ казва Ердоган, но ще си говорят не само за Сирия. Путин започва с увеличаването на търговския стокооборот, който е достигнал 22.1 млрд дол. и подчертава в тази връзка ролята на смесената икономическа комисия. Съгласил се е да съкратят срока за доставка на руските С-400, което на Запад все още не им се вярва, че ще се случи. Та нали Турция е член на НАТО? Или е избрала друг път? „Ние подписахме за С-400, този тефтер вече го затворихме“, казва Ердоган. „Южен поток“ стана „Турски поток“ и щял да влезе в употреба до края на 2019г, а атомната централа „Аккою“- до 2023г, когато се навършват 100г от обявяването на Турция за република. Откриват я за строеж двамата президенти, които не крият доброто разбирателство. Какво става с нашето „Белене“ и от Турция ли ще внасяме газ и ел.енергия, когато Русия спре доставките през Украйна през 2019г? Видно е, че на този етап оста Москва-Анкара е стабилна и има стремеж да се действа в синхрон. Просто интересите го налагат. Путин е в Анкара с ореола на победител в неотдавна проведени избори, Ердоган – с победа в Африн, Сирия, а Рохани – справил се с протести в страната си, но и пожънал победа в Сирия, защото Асад устоя и затвърди роля като лидер на по-голямата част от страната. Отделно е влиянието му в Багдад. Казва, че „САЩ и Израел искат да разделят Сирия и че самолети F-16 на Тел Авив бомбардират позиции заети от ирански части или от сили на армията на Асад“ , но никой не се съмнява, че с Путин ще си говорят и за споразуменията по ядрената програма, които Вашингтон се кани да отхвърли. В турските медии се задава въпрос „дали нова криза е на вратата“, защото Путин е подчертал, че „кюрдският народ има право на бъдеще в Сирия и крайното решение ще зависи от сирийския народ“, а Анкара не успя да скрие, че воюва точно срещу сирийските кюрди в Сирия. И в Африн, и в заявената нова цел- Мембидж. Американски генерал, командващият американските войски в Сирия Джоузеф Ботъл, пък заявил, че „провежданата турска операция в Африн има за цел отклоняване на вниманието от въпроса за ликвидиране на „Ислямска държава, ИД“. Преди това казал, че „проблемът с ИД в Ирак и Сирия е горе-долу решен“. Е, той и Тръмп каза, че скоро САЩ ще се изтеглят от Сирия и че разговарял по въпроса с министъра на отбраната, но вече има информации, че в Мембидж американците изграждат две нови бази, в Дадат и Ноаймие. Разисква се в Пентагона и изпращането на още 2 хил. войници в Сирия. Това в момент, когато в Брюксел, според „Шпигел“, се е породило безпокойство относно изплащането на онези 6 млрд дол по споразумението с Анкара за бежанците. Германия, Франция, Австрия, Швеция, Дания и Финландия не били склонни да плащат, а други страни имали позиции, че разпределението на средствата по този казус е несправедливо. Даже искали да се отмени споразумението с Турция. Ами сега? Два огъня / дали не са повече?/около нас, а ние гоним избягали от затвор. Не че не е важно и потресаващо за народа, но при толкова много скандали и недоразумения има ли идея как ще се справим с предизвикателствата идващи и отвън? Та всичко, което се случва около нас пряко ни касае. Ние учим ли се от грешки или от политики, които са носили успех в миналото? Познайте от раз.