/Поглед.инфо/ Провокацията на израелските ВВС, струвала живота на 15 руски военни, загинали при крушението на Ил-20 в Сирия не може да не окаже влияние на руско-израелските отношения. Особено в частта, която се отнася до действията на Израел в Сирия.

След като се разбра, че руският самолет Ил-20 е бил свален от сирийската ПВО заради осъществената едновременно с неговото кацане нападение на израелските ВВС, Москва осъди рязко Тел Авив.

Министърът на отбраната Сергей Шойгу в телефонен разговор с ръководителя на израелското военно ведомство Либерман заяви, че вината за сваления руски самолет и за гибелта на екипажа му напълно лежат на израелска страна. Шойгу напомни, че Москва неведнъж е призовавала Израел да се въздържа от удари по Сирия, които заплашват руските военни, а сега безотговорността на израелските ВВС е струвала живота на 15 руски военни. Русия си оставя правото на ответни мерки по отношение на Израел, съобщи министърът на отбраната.

След няколко часа Владимир Путин напълно подкрепи заявлението на Министерството на отбраната, уточнявайки, че настоящата трагедия все пак не трябва да се сравнява с ноемврри 2015 г., когато Турция свали руския Су-25.

Тогава турският изтребител съзнателно свали нашия самолет. Тук по-скоро има верига от трагични случайни обстоятелства, защото израелският самолет не е свалял нашия”.

Без съмнение ние трябва да се разберем за това, а нашето отношение към тази трагедия е изложено в заявлението на Министерството на отбраната на Русия, което бе съгласувано с мен.

Що се отнася до ответните действия, то те ще са насочени, преди всичко на допълнителното осигуряване на сигурността на нашите военнослужещи, на нашите обекти в Сирийска арабска република. И това ще бъдат такива мерки, които ще се забележат от всички”.

Израелският министър-председател Нетаняху позвъни на Путин и наложи отговорността върху Сирия. Тоест повтори това, което по-рано заяви официалният представител на израелската армия:

Режимът на Асад, чиито военни свалиха руския самолет, носи пълна отговорност за този инцидент. Израел смята,че за произшествието са също така отговорни Иран и терористичната организация „Хизбулла”.

Тоест Израел отказва да признае своята отговорност, а също така да се извини за случилото се.

В Русия вече започнаха да се предлагат различни мерки за наказания на Израел – достигащи до прекъсване на дипломатическите отношения. Разбираемо е, че израелското ръководство не се нуждае от конфликт с Русия, но заради абсолютно провокационните действия на своите военни, то всъщност постави под удар отношенията между двете страни. Русия няма да прекъсва отношенията с Израел, но разбира се, че ще има последствия от гибелта на Ил-20. Какво сега е нужно на Русия от Израел и на Израел от Русия.

За 70-те си години съществуване като държава Израел почти четвърт век между нашите страни няма дипломатически отношения – но в постсъветските години се установяват доста тесни и разнообразни връзки. И след началото на сирийската операция на Руската армия Израел започна да демонстрира своя стремеж да установи колкото се може по-тесни връзки във военната и разузнавателната сфери – защото разбра, че Русия става ключов играч в Сирия и значително укрепва своите позиции в Близкия изток като цяло.

През тези години Нетаняху стана по-чест гост в Москва, отколкото във Вашингтон, което не означава отказ от основополагащия за европейската държава принцип на „нерушимия блок САЩ-Израел”. Своето сближаване с Русия Израел обяснява изключително с грижата за собствената си безопасност. Ето, нас ни обикалят врагове и ни е важно краят на войната в Сирия да не доведе до засилването им.

За Москва Израел изброи като свои врагове „Ислямска държава”, ливанската „Хизбулла” и Иран, искайки от Москва право на защита на своите интереси на територията на другите страни. Тоест, говорейки по-просто, на правото да се бомбардира сирийската и ливанската територия, нанасяйки удари по всички тези, които им изглеждат врагове на Израел.

Разбираемо е, че това може да се търпи единствено в ситуация на всеобщ хаос, отсъствие на контрол на сирийското правителство над цялата територия на страната и нейните граници и също така се разбира, че когато сирийската държава се възстанови, Израел ще бъде принуден или да прекрати своите агресивни действия или да получи ответен удар.

Но имаше и още един фактор, който позволява на Израел да бие по Сирия и това е най—главният. Русия бе принудена да търпи израелските действия, защото успешният ход на руската операция по разгром на антиасадовските сили в Сирия би бил възможен единствено при координация и отчет на интересите на трите главни заинтересовани сили. Тоест на Турция, Иран и Израел. Русия балансира между тези интереси, защото нашата операция се осъществява с крайно ограничени сили, предимно с авиация и ние съвършено нямаме намерение да разполагаме да разполагаме в Сирия пълноценна военна групировки, наличието на която единствено би позволило да игнорираме претенциите на Турция и Израел.

Но фактът, че Русия и досега се съгласяваше на удари на Израел по едни или други обекти на територията на Сирия, бе възприет в Тел Авив не като временно изключение. Следствие на което стана атаката на израелските Ф-16, провокирала гибелта на нашия Ил-20. Обясненията на Израел, че това са удари по „обектите на инфраструктурата на сирийската армия, която произвежда оръжие за масово поразяване за терористичната организация „Хизбулла” и „това оръжие е било предназначено да се използва против Израел”, никак не ги извиняват.

Русия не смята „Хизбулла” за терористична организация – това е политическа и военна организация на ливанските шиити, представляваща интересите на 40% от населението на тази дезинтегрирана страна, всъщност „държава в държавата”. Тя има сума претенции към Израел, който няколко пъти е нападал Ливан, в това число с цел да унищожи военния потенциал на „Хизбулла”. Отрядите на „Хизбулла” воюват на страната на Асад, което законно и естествено, още повече, че самото разделяне на Леванта на Сирия и Ливан е достатъчно условно.

Дали „Хизбулла” е заплаха за Израел? Единствено доколкото това, че самият Израел е заплаха за „Хизбулла”, тоест за Ливан, който бе нападнат за последно през 2006 г.

Израел не се нуждае от силни съседи и той прави всичко, за да ги отслаби. Войната в Сирия бе изгодна на Израел, защото арабите, които не са ми простили окупацията на палестинските земи и окупацията на Източен Ерусалим, са заети със самоунищожение.

Но благодарение на Русия тази война отива към своя край и Израел, ако той наистина иска да запази шансовете на някакво подобие на мир, трябва да свиква, че ще му се налага да съблюдава териториалния суверенитет на своите съседи. И за начало ще му се наложи да престане да атакува цели, разположени на повече от 500 км. от границите си в приморската сирийска провинция Латакия. Където се намира руската военна база „Хмеймим” – за засилването на чиято защита Владимир Путин обеща да вземе мерки, „които ще бъдат забелязани от всички”.

Превод: Поглед.инфо


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели