/Поглед.инфо/ В последните дни на няколко пъти ме помолиха да коментирам ситуацията в Армения и това, което се случва сега в Ереван. Честно казано, това не ми се искаше, просто защото не съм специалист по арменска политика, но след това забелязах два важни момента, свързани с това как руското общество реагира на арменските събития и реших, че трябва да се поговори наистина за тези реакции.
Аз, а и не само, забелязах, че сега, ако се погледне на руските медии и особено на руските социални медии, то отношението към случващото се в Армения е, да не го наречем равнодушно, то такова едно лишено от емоции. В последните години в руското общество и сред потребителите на социалните мрежи имаше много силно желание да се вникне в това, което се случва в Украйна, в Армения или на други места, където се разгръща сценарий, който повече или по-малко прилича на цветна революция. Сега няма подобен интерес и желание. Но тук искам да направя важно уточнение и да подчертая, че не са никак прави тези, които казват, че на руснаците не им пука. Не, те са просто уморени. Руснаците са добри хора и не познавам друг толкова великодушен и неравнодушен народ, но има такова нещо като баналната емоционална умора.
В миналото дори и редовните руснаци, не журналистите, не пропагандистите, а просто потребителите на социалните мрежи чистосърдечно се намесваха да обясняват някому нещо, просто да докажат и така нататък. Сега вече не виждам подобна народна просветителска самодейност и смятам, че това не е лошо, а добро. Рано или късно ние, като общество, трябва да пораснем и да разберем, че не е възможно да се спаси този, който сам не иска да се спаси или до такава степен е повярвал в приказките за светлото бъдеще, че неговите памет и логическа мисъл са отказали да действат.
На този фон виждам, че се появяват вече традиционните обвинения срещу Русия като цяло и руските власти в частност, че те са „изпуснали Армения“ и че не са вложили достатъчно пари, за да направят Русия привлекателна за жителите на Армения и че сме вложили по-малко средства от американците, които много пари са вложили в нея и като черешката на тортата винаги следва фразата, че Русия трябва да направи нещо, за да поправи ситуацията. Сега ще постъпя невежливо и ще отговоря прямо: Русия никому и с нищо не е длъжна.
Допустимо е да се изрича фразата „Русия е длъжна“ единствено в два случая. Първият е, когато става дума за някакви задължения, които Руската Федерация е поема пред своите граждани и тези задължения са фиксирани в някакви официални документи, започвайки се от конституцията и приключвайки се с програмата на действащите президент или правителство. Вторият случай е, когато става за някакви международни задължения, които Русия е поела върху себе си в рамките на някакъв международен договор, конвенция, харта и т.н. Всичко. Русия като държава няма никакви морални задължения да се занимава да обяснява на гражданите на съседните страни, че ако съсипят страната си по либийски или украински сценарий, ще живеят скапано. Освен това и руските данъкоплатци, например аз, нямаме конкретно никакви морални задължения да плащаме от своя джоб усилията по просвещаването на жителите на съседните държави. Твърдо смятам, че ако на някой не са му стигнали украинският, либийският, египетският и другите примери, то не може да се направи нищо повече по въпроса.
Отделно искам да се спра на това, че Русия уж няма този привлекателен образ на бъдещето, който трябва да се конкурира с американската мечта или с надеждата за европейска интеграция и че ние по този повод трябва да се комплексираме. Тези, които говорят за това, фактически предлагат да се комплексираме, че ние, като страна, все още не сме измислили някакво ПиАр-прикритие за операцията по ограбването на страните от третия свят. Отказвам да се комплексирам то пози повод и съветвам съгражданите си да не се вкисват. Освен това конкретно за арменския случай „руската мечта“ е значително по-яка от американската и за това е достатъчно да се погледне на постиженията на арменските бизнесмени в Русия. Освен това ми се струва, че, ако някой има някакви морално задължения в план инвестиции и спасяване на Армения от хаоса, то те са си у него, а не у руските данъкоплатци.
И последно. Не съм съгласен с това, че нямаме никакво изключително цивилизационно предложение за другите страни. Има и е страхотно. Звучи примерно така: „Когато дойдат да убиват вас и децата ви под прикритието на разпространението на демокрацията, а цялото западно общество ще ви нарича убийци на умерена опозиция, може да дойдем и да поправим всичко. И това може да бъде направено само от нас“. Сирийците вече знаят колко страхотно е това предложение и затова именно руските компании ще добиват сирийски петрол и именно руската армия ще си има бази в Сирия.
Още миналият път, когато в Ереван имаше улични безредици, ме удиви това, колко много бяха сред коментаторите, поддържащи тези безредици, хората, които искрено не разбират колко това предложение е актуално за Армения. И още. Имаме допълнително предложение, което се заключва в това, че тези, които искат да си сътрудничат с нас, винаги успяват да припечелят добре с нас. Подчертавам – припечелват с нас. Тоест не на наша сметка, а именно с нас. При това не е задължително да ни обичаш, че да можеш да припечелиш с нас добре. Ердоган и Орбан не са се клели в братска обич към Москва, но това не пречи на страните ни да правят пари заедно.
И ако в Ереван се намерят хора на власт, които искат да приемат това предложение, то в Москва те винаги ще намерят потенциални партньори. Но, ако в Ереван победи в някаква форма вярата, че някой ще плати на Армения за нейната геополитическа позиция (без значение проруска или антируска), то всичко ще приключи зле за Армения, но в Москва никой няма да плаче за това. Москва не вярва на сълзи.
Превод: Поглед.инфо