/Поглед.инфо/ Разколът сред страните от НАТО се задълбочава. Търговската война, започнала между водещите страни от Евросъюза и САЩ с въвеждането на повишените мита за редица стоки и суровини, продължава с „показателни изказвания“ и все по-рядко малките „колеги“ се съгласяват с Белия дом. След Ангела Меркел, заявила, че САЩ повече не могат да защитават страните от НАТО и че въпросът за сигурността на Евросъюза трябва да се поеме от собствените му ръце, за неспособността на Вашингтон и занапред да изпълнява своята защитник са вайкат дори и на Прибалтика.

Президентът на Латвия Раймондс Вейонис заяви, че Европа повече не може да разчита изключително на САЩ, нали вече не са толкова абсолютни способностите им да предоставят на своите съюзници гаранции за сигурността. Уви, но Вашингтон е принуден да разстила своите сили и влияние на няколко „фронта“: от венната мисия в Сирия и Северна Африка до Русия, която „демонстрира мускули“. Освен това, американският президент Тръмп открито заяви, че повече няма намерение да финансира НАТО, макар и по-рано приносът на Вашингтон в бюджета на Алианса да съставяше повече от 70%. В тези условия за пълноценна защита не може да става и дума. Затова и Европа ще трябва самостоятелно да се погрижи за своята военна и хибридна сигурност.

Показателно е, че това заявление на латвийския лидер се появи веднага след края на ученията на НАТО „Сейбър Страйк“ на границите на Латвия и Русия. Видимо е , че не получил очаквания ефект от руска страна, латвиецът Вейонис е започнал да се опасява от възмездие. Нали за агресивния характер на разполагането на военните бази на територията на Прибалника Москва говори неведнъж. Кремъл не се подвежда много на тропането с оръжие на своите граници, а развива собствено въоръжение, способно да изпревари атаките и да пробие американския „ядрен чадър“. И се оказва, че заплашвайки Русия,Щатите поставят под удар територията именно на Латвия, Литва и Естония, без да рискуват собствената си. При това властите на САЩ така и заявяват, че са готови да воюват на прибалтийска земя (Нали от 150 години не водят войни на своя земя).

Очевидно е, че в такава ситуация страните от Северноатлантическия алианс ще бъдат принудени да харчат повече за отбранителната способност от своя бюджет. Така разходите на Канада и ЕС за военни цели през 2016-2017 г. растат с % и лидерите на държавите нямат намерение да спират на постигнатото. В Европа се формира нов съюз със собствен бюджет, армия и без участието на САЩ, а бившите партньори започват да се удрят взаимно с мита и санкции.

Роля във разкола на НАТО има и „руският въпрос“ : на съюзниците не им се отдава въпроса дали да бъдат приятели на Русия или не. Така за връщането на Русия в Г-8 се изказват Италия и САЩ, категорично против са Франция и Великобритания. При това Франция и Германия се изказаха за сближаване с Москва, а Великобритания, напротив, иска да се създаде допълнително отделение за следене на политическите акции на Кремъл. При всичките противоречия в Алианса, повечето участници в него възприемат действията на италианския лидер по сближаване с Русия като предателство. Съюзниците не успяха да намерят консенсус и по руския газопровод „Северен поток – 2“. Едни от партньорите са против неговото строителство, другите са много силно за. Както съобщи генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг: „НАТО е организация, основана на консенсус и позицията трябва да се изграждат от името на всички. Със „Северен поток – 2“ това ще бъде сложно“.

Така разколът в НАТО става все по-забележим, противоречията и нерешените въпроси раздират съюза отвътре и тази криза поставя по-нататъшното съществуване (или най-малко благоденствие) на северноатлантическия блок под голям въпросителен знак.

Превод: Поглед.инфо