/Поглед.инфо/ Русия е изправена пред ново сериозно изпитание. Ето как е възможно да се характеризира извършващия се пред очите ни разкол на световното Православие. Опитът да се откъсне украинската църква от руската православна църква не е просто удар по РПЦ, това е удар по цялата Русия, значим колкото разпадането на СССР през 1991 г. и опитите за изолиране на Русия след март 2014 г. Защо е така?

Разколът на православния свят се превръща в реалност - обявяването в Константинопол за началото на процеса на предоставяне на автокефалия на украинската църква принуждава Руската православна църква да вземе решение за прекъсване на общуване с Константинополската патриаршия, която през последните хиляда години се счита за първа сред равни сред патриарсите на православните църкви.

Решението за действителния разрив на отношенията най-вероятно ще бъде взето още в понеделник на среща на Светия синод на Руската православна църква в Минск и ще има огромни последици за всички нас.

Не само за вярващите. Руската църква не е само основният покровител и носител на хилядолетните традиции на руския народ и държава, но и сърцевината на историческата Русия. Отделянето на Украйна от Русия през 1991 г. и пропастта през 2014 г. са обратими и не тежат много по мащабите на историята - докато двете части на великата Русия остават под грижите за една църква. Сега те се опитват да разрушат това единство - и това се превръща в сериозно изпитание за целия руски народ, независимо от коя страна на границата живее. Ще позволим ли разделението - или ще се опитаме да го уредим да стане катализатор вече не за разделяне, но и за тенденции на обединение?

Целта на разкола е ясна - това е опит на Запада да спечели борбата за Украйна от Русия. Заради това атлантистите дори стигнаха дотам, че предизвикаха разцепление в световното православие,което, между другото, също се желае от глобалистите за дълго време. Друго нещо е, че малцина можеха да повярват в успеха на опитите за разделяне на православния свят. В продължение на почти хиляда години, преминали от отпадането на католическия Рим, той издържа много тежки изпитания, но все пак запази единството си.

Настоящата схизма ще бъде голяма трагедия за всички православни християни по света - но преди всичко за Русия, която е най-голямата православна страна в света, техен неофициален център и опора. Враговете ни ще се опитат да представят нещата така, че именно РПЦ е отпаднала от Православието, е нарушила каноните и е изпаднала в ерес - и Константинопол е на прав път. Това да ви напомня на нещо?

Това е много подобно на опитите Русия да се представи като световен изгнаник и да се изолира след присъединяването на Крим. Тогава през пролетта на 2014 г. западните държави, водени от САЩ, обявиха нашата страна за нарушител на международното право, за заплаха за международната сигурност и световния мир. Американският президент Барак Обама обяви намерението си да накаже Русия - като организира блокада и изолация срещу нас. Само по този начин Москва може да бъде заставена да плати за нарушаването на правилата на световната общност и да се откаже от Крим.

По същия начин сега нашите врагове на Запад ще кажат, че РПЦ и Русия са се скарали с целия свят - да, с православния, но отново заради Украйна, че политиката им е „имперска“ и „великодържавана“ и е довела до изолирането на руснаците от всички останали, дори близките до тях народи.

Но както в случая с 2014 г., това и сега ще бъде лъжа. Русия не беше изолирана от света след Крим - просто защото светът далеч не е само Западът. Златният милиард все още мисли за себе си като „господар на вселената“, „двигател на прогреса“ и „блестящ град на хълма“ - но запазва първото си място (по военна, финансова и икономическа мощ, жизнен стандарт и влияние върху световния дневен ред) само по инерцията. Епохата на западното господство на света, която започва през 16-17 век, завършва буквално пред очите ни.

Този процес започва с първия петгодишен план след 1945 г., когато СССР излезе победител от световната война, Китай възвърна единството си, а Индия придоби независимост и с няколко отклонения и паузи това продължава повече от седемдесет години. Няма значение кой свири първата цигулка в изграждането на пост-западния свят сега - важно е, че този процес е необратим. Русия не може да бъде изолирана от света, не само заради мащаба си - а защото самият свят, в цялата си сложност и разнообразие, не иска това. Западът иска това – при това доста условно, нали движещата сила на политиката за сдържането на Русия е само глобализираната част от западния елит, а не всички страни на „Златния милиард“ , а още по-малко народите им.

В крайна сметка, тази изолация ще удари своите инициатори, и защото неуспехът ѝ демонстрира всички слабостта на „световно правителство“ и защото тласка всички останали 6 милиарда души на Земята да се увеличат съпротивата си срещу глобализацията и ускоряването на процеса на изграждане на нов, постзападен световен ред ,

В този нов световен ред Русия не е само основен герой и носител на идеята за националния суверенитет и цивилизационна идентичност. Ние заявяваме, че имаме право да ги притежаваме за себе си - и в същото време за целия свят. Не само за Китай и Турция - но и за Италия и Франция. Най-важният компонент на идентичността на народа е неговата религия - чрез нея се проявява целия му цивилизационен кодекс. Целта на глобалистите е обединяването на човечеството в единна маса от унифицирани потребители без национални, религиозни, семейни черти, което е недостижимо, без да се наруши традиционната религиозна идентичност на всяка нация и да се замени с нов символ на вярата, с изкуствено изградена единна световна религия. Православието няма нужда от „светло бъдеще“ - под каквато и да е форма.

И макар опитите за унифицирането на глобализирането на човечеството по англосаксонска схема да са обречени на провал, то е ясно, че тази игра ще бъде до последно. И дори губейки, те ще убеждават всички за печалбите си. Така ще бъде и в историята с разделянето на православния свят. Руснаците в изолация? Бойте се от Бога.

Освен Московската и Цариградската патриаршия по света има 12 поместни църкви - и по-голямата част от тях след разрива между РПЦ и Фанар не само, че няма да прекъснат общуването си с Москва и няма да признаят незаконната украинска църква, но и ще осъдят Константинопол, макар и че ще се постараят да си запазят общуването с него. Причината за това е не само нежеланието на православните църкви за задълбочаване на разкола на православния свят, но също така и във факта, че на каноничната територия на Константинополската патриаршия се намира Атон - със статут на самоуправляваща се територия на Гърци с десетки манастири, включително руски, сръбски , грузински (въз основа на историята и произхода на монасите, които живеят там, но не и на юрисдикцията).

Нито една от поместните църкви не иска да загуби достъп до Атон за своите монаси, свещеници и енориаши - и това може да се случи, ако отношенията с Константинопол бъдат прекъснати. Друго нещо е, че ако се стигне до това ще се разпадне и самата Света гора – един от чиито манастири вече няколко десетилетия отказва да се подчинява на Константинопол.

Руска православна църква не може да поддържа комуникацията с Фенер - след като той предприе акт на агресия, отменяйки решението си от 17-ти век да предаде на Москва Киевската митрополия, всички мостове, уви са вече изгорени. Но другите поместни православни църкви остават братски - не само защото Русия е най-голямата православна страна на света (повечето украински православни, които няма да позволят разкола, ще останат част от паството на РПЦ), а защото Москва след падането на Византия става Трети Рим, тоест основен хранител и твърдина на православието (след отпадането на Рим от православието и падането на Константинопол като столица на Византийската империя).

Това се разбира не само от православните, но и от почти всички - както от нашите врагове на Запад, така и нашите приятели на Запад (дори сред традиционалистите католици) и на Изток (а не само от православните, но и от много мюсюлмани).

Сега терминът „Трети Рим“ се използва главно в геополитически смисъл - макар че той произлиза само от духовното, религиозно значение. Не е възможно нито да се изолира Русия, нито да се победи, защото е казано, че „четвърти Рим няма да има“.

Превод: В.Сергеев