/Поглед.инфо/ Тиери Мейсан анализира действията на Доналд Тръмп, насочени към отказа от имперската политика на САЩ, изхождайки от това какви исторически събития дава като пример (конституционният компромис от 1789 и примерите на Андрю Джаксън и Ричард Никсън) и как неговата политика се възприема от неговите поддръжници. Но президентът няма намерение да копира миналото, неговата задача е да престане да обслужва интересите на транснационалния управляващ клас и да развива националната икономика.

Проблемът

През 1916 г. по време на Първата световна война Ленин в книгата си „Империализмът като висша степен на капитализма“ дава анализ на причините, водещи до сблъсъка на империите. В своя труд той изказва следната мисъл: „Империализмът е капитализъм на такъв стадий на развитие, когато се е наложило господство на монополите и финансовия капитал, най-голямо значение придобива износът на капитал, започва разделянето на света сред международните тръстове и приключва разделът на всички територии на земята между най-големите капиталистически страни“.

Фактите потвърждават логиката на концентрацията на капитали, описана от Ленин. За един век тя доведе до създаването на нова империя - Америка (да не се бърка с американския континент). В резултат на сливания и поглъщане се появяват няколко транснационални компании, които родиха световната управляваща класа, която всяка година се събира за срещи в Давос (Швейцария). Тези хора не служат на интересите на американския народ и не са непременно американски граждани, а целта им е само да увеличат печалбите си, като използват американското федерално правителство като инструмент.

Доналд Тръмп е избран за президент заради своето обещание да възстанови в страната това, което предхожда капитализма – „американската мечта“, основана на свободната конкуренция. Но, въз основа на изявленията на Ленин, такова завръщане е невъзможно, но новият президент избра този път.

Империалистическата същност на капиталистическата система се изразява в доктрината на Пентагона, формулирана от адмирал Артър Цеброски: отсега нататък светът се разделя на две части. От една страна са развитите и стабилни държави, а от друга страна - държавите, които все още не са обхванати от имперската глобализация и следователно са обречени на размирици. От 2001 г. насам непрекъснато унищожават „Големия Близък изток“ и днес имат намерение да направят същото в Карибския басейн.

Трябва да се отбележи, че Пентагонът възприема света въз основа на концепциите на такива антиимпериалистически мислители като Имануел Валерщайн, Джовани Ариги или Самир Амин.

Опит да се намери решение

Така целта на Доналд Тръмп е да инвестира транснационален капитал в американската икономика, докато Пентагонът и ЦРУ са принудени да работят за националната отбрана. За тази цел той трябва да се оттегли от международните търговски споразумения и да разпусне междуправителствените организации, които поддържат стария ред.

Разпускане на международните търговски споразумения

В първите дни на мандата си президентът Тръмп обяви отказа на САЩ да участват в споразумението за транс-тихоокеанското партньорство, което все още не беше подписано.

Въпросното споразумение бе част от стратегическия план за изолиране на Китай.

Поради липсата на възможност за оттегляне на подписа под споразумения като НАФТА, той започна да ги разпуска, въвеждайки различни мита, които нарушават духа на споразуменията, но не и техните правила.

Престрояване или разпускане на международните структури

Многократно е споменавано, че ООН вече не е форум за мир, а тази организация е просто инструмент на американския империализъм, на който се противопоставят само няколко държави. Така бе в дните на СССР, когато се провеждаше политиката на „празния стол“ и тя отново се възроди след август 2012 г.

Президентът Тръмп се противопоставя пряко на двата основни империалистически инструмента на ООН: мироопазващите операции (заменени от мисиите за наблюдение, предвидени първоначално в Устава) и Съвета по правата на човека (чиято единствена задача е да оправдава хуманитарните войни на НАТО). Първите той лиши от финансиране, а във втория САЩ спряха да участват. Той обаче загуби избора за ръководител на Международната организация за бежанци, като по този начин остави свободно поле за международния трафик на хора.

По този начин той не възнамерява изобщо да унищожава ООН, но иска да го пренастрои така, че да изпълнява първоначалната си функция.

Наскоро той торпилира Г7. Това събиране на високо равнище, първоначално замислено като площадка за размяна на мнения, от 1994 г. насам се превърна в инструмент за имперското господство. През 2014 г. то също се превърна в антируски инструмент, ако вземем предвид англосаксонската стратегия, наречена „локализиране на огъня“, т.е. избягване на световната война, като се разшири империята до границата с Русия и тя се изолира. На срещата в Шарлерой той се опита да покаже на обърканите съюзници, че не е техен владетел, и че самите те трябва да се грижат сами за себе си.

Накрая, след като се опита да използва Франция за подкопаване на Европейския съюз, той се обърна към Италия, където изпрати Стийв Банън да създаде антисистемно правителство с помощта на американските банки. Рим се обедини с пет други столици срещу Брюксел.

Инвестиране в реалната икономика

С помощта на данъци и мита, които трудно преминават Конгреса и които най-често се определят с постановления, президентът Тръмп принуди големите компании да върнат заводите си в страната. Това определя икономическия растеж и това е единственото нещо, което пресата му признава като заслуга.

Но все пак е твърде рано да се постигне победа над финансовия капитал. Последният продължава да процъфтява извън Съединените щати, изпомпвайки по целия свят националното богатство.

Пренастройване на Пентагона и ЦРУ

Разбира се, това е най-трудната задача. На изборите за президент военните даваха гласа си за Тръмп, но не и най-висшите офицери и генерали.

Доналд Тръмп влезе в политиката непосредствено след събитията от 11 септември 2011 г. Той се противопоставя на официалната версия на тези събития.

Официалните изказвания винаги са го изумявали. Докато президентите Буш-младши и Обама твърдяха, че имат желание да сложат край на джихадизма, в действителност по време на мандатите им се наблюдава рязко увеличение на джихадизма и разпространението му по целия свят и дори до създаването на независима „Ислямска държава“ в Ирак и Сирия.

Ето защо, след встъпване в длъжност, президентът Тръмп се заобиколи с офицери, радващи се с авторитет в армията. За него това бе единственият начин да предотврати преврат, и да приложи реформите, които е планирал. След това даде на военните „карт-бланш“ във всичко, което се отнася до тактическите операции „на земя“. Накрая той не изпуска случай да потвърди своята подкрепа към въоръжените сили и разузнавателните служби.

Лишавайки председателя на Обединения комитет на началник-щабовете и директора на ЦРУ от креслата им в Съвета за национална сигурност, той им даде заповед да прекратят подкрепата към джихадистите. Постепенно „Ал Кайда“ и „Ислямска държава“ започнаха да губят своите позиции. Днес тази политика намира своето продължение в Южна Сирия, където САЩ престанаха да оказват подкрепа на джихадистите. Последните повече не създават частни армии, а само отделни групи, използвани за провеждането на точкови терористични актове.

Действайки в този дух, той даде да се разбере, че ще се откаже от разпускането на НАТО, ако то, освен за борба срещу Русия, се съгласи да приеме антитерористична функция. А сега той говори, че НАТО не разполага с вечни привилегии, както бе демонстрирано с (не)издаването на бившия генерален секретар Хавиер Солана. Но най-важното е, че той започна да премахва неговата антируска насоченост. Той води преговори за прекратяване на военните учения на Алианса в Източна Европа. Освен това той издава административни актове, свидетелстващи за отказа на съюзниците да инвестират в колективна отбрана. По този начин той възнамерява да подкопае НАТО, когато сметне това за възможно.

Но този момент ще настъпи, когато най-накрая с деградацията на международните отношения най-накрая прозрат и Азия (Северна Корея), Големият Среден изток (Палестина и Иран) и Европа (ЕС).

Изводи:

Президентът Тръмп изобщо не е "непредсказуем", както се смята. Напротив, той действа обмислено и логично.

Тръмп ще извърши преструктуриране на международните отношения. Тези промени обаче противоречат на интересите на международния управляващ елит и следователно не могат да бъдат приложени незабавно и изцяло.

Превод: Поглед.инфо