/Поглед.инфо/ След срещата в Хелзинки вече позабравените обвинения, че Тръмп е агент на Кремъл, който е доведен до властта лично от Путин, отново запълниха медиите. При това всички, които категорично критикуват Тръмп, незнайно защо не предлагат алтернатива. Видимо е , че президентът на САЩ е един от малкото представители на американската политическа система, който не иска ядрена война.

Американските медии не прекратяват натиска на борбата срещу Доналд Тръмп, критикувайки го за поведението му по време на срещата с Владимир Путин. Думите „предателство“ и „позор“ са най разпространените. New York Times дори нарече президента на САЩ лакей на президента на Русия. Сложно е да не си зашеметен от раболепното и хрисимо изказване, пише вестникът.

Не остава настрана и Холивуд: върналият се към актьорската професия бивш губернатор на Калифорния Арнолд Шварценегер заяви, че му е било „неловко да гледа“ Тръмп, който „стоя там като малък варен макарон, като малко фенче“. Според актьора той е очаквал Тръмп да поиска автограф от Тръмп или да предложи да си направят селфи. Напомняме, че през 2011 г. заемащият пост президент на Русия Дмитрий Медведев по време на срещата си с Шварценегер на шега предлага на губернатора на Калифорния поста на кмет на Москва и това не предизвиква тогава никакво възмущение.

Политолозите измислят красив образ – видите ли, подарената на Тръмп от Путин топка става победа на руския лидер над зле подготвения за борба американски. „Цялата пресконференция се заключи в това, че Тръмп нееднократно забива в собствената си врата топката, която му подарява Путин“, заяви професорът по политология на Сиракузкия университет Брайън Тейлър.

Накратко, вече леко позабравените обвинения, че Тръмп е агент на Кремъл, който е докаран на власт лично от Путин, за да вземе под контрол Америка, отново изскочиха с неистова сила.

При това всички, които рязко критикуват Тръмп, някак си не предлагат алтернативи какво биха направили на негово място, ако не се смятат мокрите фантазии на тема „бих заповядал на Путин да върне Крим на Украйна и незабавно да предаде на САЩ всички участващи в намесата на изборите“.

И това е показателно – защото всички останали варианти за развитие на събитията, различни от уважителен диалог, така или иначе рано или късно ще доведат до пряк военен сблъсък между Русия и САЩ.

А военният сблъсък между нашите страни ще доведе до голяма степен до гибелта на цялата съвременна цивилизация, въпреки постоянно появяващите се в последно време и в Русия, и в САЩ текстове, че ядрената война – разбира се – е неприятна, но не толкова свръхсмъртоносна, колкото вече десетилетия наред ни плашат учените.

Възниква усещане, че Доналд Тръмп е един от малкото представители на американската политическа система, който още вярва в апокалиптичните предупреждения на американските учени и не иска ядрена война. Останалите в най-добрият случай смятат, че САЩ ще успеят да победят Русия в неядрени мерки, а в най-лошия случай и атомната бомбардировка е допустим начин най-накрая окончателно да се реши „руския въпрос“.

Отбелязваме, че Тръмп, въпреки упреците, води разговор с Путин от гледна точка на силата. В Хелзинки той пристигна веднага след срещата на високо равнище на НАТО, на която постигна обещанието на съюзниците (да бъдем по-точни- сателити) да увеличат разходите. Военната и икономическата мощ на НАТО и Русия са несравними.

Но има един нюанс. Ядреното оръжие е велик уравнител, превръщайки войната между притежателите му в катастрофа минимум на национално, а максимум на планетарно равнище. Трудно е да се каже как може да не се чуе това от думите на Тръмп преди и след преговорите, а да се чува единствено за недоверието към американското разузнаване.

Да си представим какво щеше да стане, ако на мястото на Доналд Тръмп бе, да допуснем Хилари Клинтън. Тя също е представител на по-възрастното поколение и също трябва да осъзнава мащаба на ядрената заплаха (макар и може би в по-малка степен).

Затова тя едва ли би разполагала ядрени ракети в Нарва и Харков, а би заложила на икономическата и политическата изолация на Русия. Тоест не настоящите, но все пак ограничени санкции, а пълна блокада – отклонение от SWIFT, забрана за каквото и да е икономическо сътрудничество и прочее – по сценария на Куба и Иран чак до това на европейските страни да се забрани да купуват руски петрол и газ. А също така и пълно прекратяване на политическия диалог. И изключване на Русия от Съвета за сигурност на ООН.

Проблемът е там, че Русия не е Куба или Иран. Дори тези две държави успяха да оцелеят санкциите без смяна на политическия режим. По-скоро напротив – външният натиск циментира режима, ненапразно заради това от целия социалистически лагер именно Куба и другата намираща се постоянно под санкции страна – Северна Корея, не са променили нито политическата, нито икономическата система, а просветен Иран вече близо 40 години живее под сурова теократична власт. За разлика от тези страни, на които не е упражняван натиск.

Така силният натиск на Русия изобщо няма да доведе до желаните от американските демократи последствия, а именно до обратното – до затягането, както на вътрешната, така на и външната политика на Русия и до още по-непредсказуема ситуация на планетата. Защото за всяка намираща се под натиск страна е свойствено да търси съюзници и максимално да вреди на този, който извършва натиск.

Въпросният сценарий няма да доведе до незабавен военен сблъсък, но броят на прокси-войните по света неизбежно ще се увеличи. При това доста сериозни, сравними по-скоро с Виетнам, а не с Афганистан или Сирия.

Намираща се под пълен натиск Русия ще бъде жизнено заинтересована от максимална дестабилизация в Коря, в Персийския залив, в Южна Америка и така нататък – във всеки регион, където САЩ имат интереси. Не заради някакъв вроден антиамериканизъм, а просто за да се отслаби по някакъв начин основният противник.

И в отсъствието на диалог руските и американските войски някой път ще достигнат до ситуация на пряко бойно стълкновение, след което ще има или преки преговори между президентите, или ще се изстрелват междуконтинентални ракети. Пита се: защо ситуацията да се довежда до заплахи за стартиране на ракетите, ако президентите могат да говорят още сега?

Вторият вариант е, ако на власт бе дошъл републиканец като Джон Маккейн, събрал, напомняме през 2008 г. 47% от гласоподавателите. Разбира се, има сериозна вероятност, ставайки президент, Маккейн сериозно да си бе променил риториката по отношение към Русия – както правят преди него много републиканци. Но за чистотата на мисления експеримент нека си представим, че Маккейн като президент се държи както като сенатор: въоръжаване не само на армиите на Украйна и на Грузия, но и пряка военна помощ, повече американско оръжие на руските граници, повече военен натиск спрямо Русия, Крим, обкръжен от всички преминали през Босфора кораби на американския флот.

Това е достатъчно бързо самоубийство и според законите на политиката, и според законите на военното дело, и дори според законите на драматургията. Зареденото оръжие стреля – САЩ и СССР в разгара на студената война няколко пъти по чудо избягват случайното изстрелване на ракети. Но в ситуацията на постоянна бойна готовност ядреният инцидент от вероятен ще стане неизбежен.

Затова и прекият диалог между САЩ и Русия е единственият възможен позитивен сценарий на развитието на събитията за цялата планета. Алтернатива ще бъде ядрената война. Който не разбира това е глупак. Който разбира, но все пак иска да се продължи да се действа „по-категорично“ е убиец, при това масов, а също така и самоубиец.

Не е странно, че Тръмп значително по-негативно оценява своите съветници и специални служби, нежели Русия като цяло и Путин в частност. Путин за него е силен съперник, с който може и трябва да се конкурира, но да се прави това честно и на основата на признатите закони и правила, а не в опит да се води бизнес в стила на САЩ от 30-те години или в Русия през 90-те години, изпращайки килъри и уреждайки автомобилни катастрофи.

Защото не са заложени нито животите на Тръмп и Путин и дори не съществуването на Русия или САЩ, а на цялата човешка цивилизация.

Превод: Поглед.инфо