/Поглед.инфо/ Новият държавен секретар на САЩ Майк Помпео обещава трудни времена на Русия. Това се отнася не само за санкциите, но и за създаването на проблеми край руските граници – в Грузия и в Украйна. Но трябва да кажем на Помпео благодаря за толкова честно и смело заявление: сега знаем за какво да се готвим и как именно да се готвим.

Бъдещият държавен секретар на САЩ и действащ глава на ЦРУ Майк Помпео даде писмени показания на Конгреса – това е стандартна процедура преди назначаването на подобен пост. „Русия продължава да действа агресивно, за което способстват дългите години „мека политика“ по отношение на тази агресия. С това вече е приключено“, обещава встъпващият на длъжност държавен секретар (за назначаването на този пост няма почти никакви съмнения).

При това Помпео отбеляза, че изобщо не е „ястреб“, както е прието да се смята. „Знам от първа ръка какви болезнени жертви понасят мъжете и жените, носещи униформа. Така че, когато журналистите, повечето от които никога не са се срещали с мен, говорят за мен или нас като за „ястреби“ и „привържениците на войната“ или дори нещо по-лошо, аз само поклащам глава. Малцина се страхуват от войната повече от тези, които са служили“, заяви той.

Сред „твърдите мерки“, които Вашингтон възнамерява да използва против Русия Помпео нарече санкциите, изгонването на дипломати, засилването на американската армия и сили за ядрено сдържане, а също така „въоръжението на смелите млади хора, които се съпротивяват срещу руския експанзионизъм в Украйна и Грузия“.

„Този списък е много по-дълъг и съм уверен, че ще имам възможности да внеса добавки. Но действията на настоящата администрация дават ясно да се разбере, че стратегията за национална сигурност на президента Тръмп правилно нарича Русия заплаха за нашата страна. Нашите дипломатически усилия по отношение на Русия ще бъдат сложни, но, както и при предишните случаи на конфронтация с Москва, те трябва да се подобрят“, допълни Помпео. Той обобщи така: „Войната винаги е крайно средство. Предпочитан да постигна осъществяването на задачите на президента в областта на външната политика с неспирна дипломация, а не с изпращането на млади хора на война“.

Разбира се, категоричните изказвания на американските политици по адрес на Русия трябва да се тълкуват многопластово. На първо място приближават избори за Конгрес, без оглед на които сега никой американски политик не си отваря устата. На второ място трябва да се помни старата, груба но все още актуална в сферата на международната политика поговорка: „Кучето лае на смелия, а страхливия хапе“.

Въпреки това, нашата страна (на първо място икономическия блок на правителството и на едрите бизнесмени) трябва да отчитат, че безпрецедентният натиск на САЩ върху Русия, започнал през 2008 г. с кратки и непостоянни прекъсвания за обамовото „рестартиране“ – това според новия държавен секретар е „мека политика“. По-нататък следва по-твърда.

Същевременно, както отбелязват повечето експерти, в дадения случая „по-добре ужасен край, отколкото ужас без край“. Ако руската икономика ще примира, очаквайки какво още ще измислят във Вашингтон, деловата активност в страната ще се забави.

Изхождайки от това, трябва да се играе на изпреварване. Например да се изведат от долара максимално количество договори, да се затвори за американския бизнес руския пазар, да се разделим с контролираните от САЩ банки със система за връзка, заобикаляща СУИФТ и т.н. Да, това ще предизвика определено рязко падане на икономиката, но след това неизбежно ще започне ръст. И скоростта на този ръст ще зависи вече от таланта на нашите монетарни власти, а не от желанието на американските избори да се харесат на избирателите си.

Алтернативата е стагнация, прекъсвана от резки спадове на фона на поредния пакет от санкции и неголеми отскоци сред тези спадове.

Впрочем животът не се ограничава с икономиката, както и заплахите на Помпео. Думите за „въоръжаването на смелите млади хора, които се съпротивяват на руския експансионизъм в Украйна и в Грузия“ трябва да разбира като обещание да се продължи политиката по създаване на проблеми на руските граници. Видимо чрез диверсия, защото грузинската армия в пряк сблъсък с руските колеги вече е влизала и резултатът е известен. Украйна вече е решила „да загуби войната в Русия“ в Крил без един изстрел, а в Донбас дори и без участието на руските редовни войски.

Заплахите на Помпео явно свидетелстват, че никакви Мински споразумения за Украйна няма да работят. А за това, че отношенията между Грузия и Абхазия с РЮО може би ще излязат на равнището на молдавско-приднестровските (да не говорим вече за мирен договор), ще можем само да си мечтаем. На Вашингтон не му е нужен мир в този регион, нужна му е „съпротива“. Ако САЩ искат да въоръжават „смелите млади хора“, това означава, че такива хора ще се намерят. Задачата на руските специални служби е да ги разкрие навреме.

Освен това, веднъж обявена за агресор, защото Русия не съдейства на „смелите млади хора“, които са готови да се противопоставят на американския експанзионизъм в Южна Америка? След разпадането на СССР системната работа по военната поддръжка на противниците на САЩ е прекратена, но някак си не изглежда добре да бъдеш „агресор“ единствено на собствените си граници.

От руга страна думите на бъдещия държавен секретар за това, че войната е крайна мярка, а „непрестанната дипломация“ е най-добрият начин за решаване на проблемите, може само да се приветства. С друга позиция на поста държавен секретар не се става.

Проблем е, обаче, че САЩ, както и преди, смятат, че правилата са за другите, а не за американците. Симптоматично е заявлението на командващият бреговата охрана на САЩ адмирал Пол Зукунфт, че „Северният морски път трябва да бъде открит като международен воден коридор, ако е възможно, за транзитен проход, заради това, че ние виждаме как този участък се освобождава от леда“.

Русия е готова да направи Северният морски път „наистина глобална, конкурентна транспортна артерия“, заяви Владимир Путин в своето послание към Федералното събрание. Но ние ще правим това на наши, а не на американски условия и ще се ръководим за това от международните договори, а не от желанията на командващия бреговата охрана на САЩ.

Думите на Зукунфт са отговор за тези, които както и преди задават въпроса „защо ни е Сирия?“. По добре да обясняваме на САЩ, че международното право важи за всички, давайки пример с Дамаск, а не с Архангелск.

Що се отнася до откровените думи на Помпео за това, че предишната политика на САЩ е била „мека“, а Русия се държи „агресивно“, те за пореден път потвърждават, че Вашингтон засега не оценява напълно адекватно своята роля в международната политика, както и ролята на Русия в нея.

Значи, трябва „непрестанна дипломация“ за това, че недоговореността, неразбирането и неадекватността намалеят по света.

Превод: Поглед.инфо