/Поглед.инфо/ В Украйна очакваха резултатите от разговора между президентите на САЩ и Русия с „шок и трепет“. Гадаеха какво ще се случи, след като Тръмп и Путин се срещнат без странични очи?

Връчвайки пред 2014 г. на тепсия суверенитета си на американците Барак Обама, Джо Байдън, Виктория Нюланд, Джон Маккейн и на оперативния мениджър в лицето на посланика на САЩ в Украйна, Киев след победата на Доналд Тръмп на президентските избори остана без външно дистанционно управление. Назначенията от Държавния департамент на САЩ специален представител по разрешаването на конфликта в Донбас Курт Волкър има недостатъчно пълномощия, че подобно да Джо Байдън да сяда в креслото на украинския президент и да раздава указания на представителите на властта, легализирана от американците в Украйна, след въоръжения държавен преврат.

С Тръмп всичко е различно. От една страна Пентагонът държи Украйна в полето на своето влияние, от друга украинското правителство и парламент са значително по-свободни във вземането на решения, отколкото при Обама. Но на Киев подобна свобода не му е нужна. Дейците на власт мечтаят едно – да се върнат добрите стари времена, когато Украйна бе пряко ръководена от Байдън и Нюланд.

Струва ни се, че Киев не трябва да се плаши от нищо по повод срещите между американския и руския президенти: провежда се на фона на украинските военноморски учения „Морски бриз-2018“, в които участват около 1000 американски военни. Конгресът на САЩ внесе законопроект за увеличаването на военната помощ за Украйна, за признаването на принадлежността на Крим към Русия американците не говорят. Порошенко казва, че е успял зад кулисите на срещата на високо равнище на НАТО в Брюксел да си побъбри с Тръмп на крак и да обсъдят детайлите от преговорите в Хелзинки.

Защо след срещата между Путин и Тръмп продължава шумът в Украйна? При това единодушието е удивително: дори лидерът на „Опозиционния блок“ Юрий Бойко заяви, че е безполезно американския и руския президенти да обсъждат съдбата на Украйна в отсъствието на украинските представители. Причината за това заявление станаха думите на Владимир Путин за това, че в Хелзинки са прозвучали нови предложения за разрешаването на въоръжения конфликт в Донбас.

Това си е повод за радост, но в Киев незнайно защо не се радват. Що се отнася до дейците, разразили войната, не е трудно да ги разберем: краят на тази война означава край на властта им. Тези, които представляват интересите на бившите стопани на Донбас в властните структури се плашат по друга причина от всяка договореност между президентите на САЩ и Русия по разрешаването на конфликта. „Бившите“ имат планове да се върнат в Донбас в предишното си качество – стопани на края. „Новите предложения по разрешаването на ситуацията в югоизточните региони на Украйна“, за които говори Путин, могат да се отчетат интересите на „бившите“. От тук са и паническите настроения на „опозиционерите“. „Това, което каза президентът на Русия, че има някакви нови предложения, съм убеден, че президентът на Украйна дори не го знае. И това е лошо, защото без нас се правят обсъждания. А може да се получи така, че без нас да се приеме някое решение, а това е невъзможно за страната“, смята Бойко.

Това съвпада едно към едно с възклицанията на национал-радикалите на власт, стенещи в социалните мрежи: „Обсъждането на съдбата на Украйна без участието на нашите представители на срещата между Путин и Тръмп няма да доведе до нищо позитивно“. Един голям дружен хора, пеещ за предателство. Участниците в хора вече не помнят, че ключовете от украинския суверенитет бяха предадени през февруари 2014 г. на Обама, Байдън, Маккейн и Нюланд в замяна на торба с огледалца и мъниста, а губейки субектност, държавата не може да претендира за самостоятелна политика.

Казват, че украинският външен министър бързо е напрегнал и своето ведомство, и лобистите в САЩ, за да организира изтичане на информация от източниците, присъстващи на преговорите в Хелзинки и да изясни детайлите от преговорите между Путин и Търмп. Всичко това свежда до нула усилията на Порошенко да обнадежди и привържениците на властта, и себе си: видите ли, тайната среща с президента на САЩ в Брюксел (доказателство за която така и не се появи) показва, че няма да има победа.

Путин заяви в Хелзинки „При обсъждането на украинската криза обърнахме внимание на важността на добросъвестното прилагане на Минските споразумения. САЩ могат решително да настояват за това и да настройват украинското ръководство към това“. Тръмп не коментира това никак и само заяви, че Москва е в състояние да убеди Иран да изведе войските си от Сирия. За киевския режим намекът за това споразумение не предвижда нищо добро, дори и ако не е съдено да има сделка. Нали това значи, че Украйна е пешка в играта и ако не тази, то следващата сделка ще стане съдбовна за киевския режим. Пешката на САЩ рано или късно ще бъде разменена и никой няма да направи от нея царица.

Добросъвестното осъществяване на Минските споразумения за Киев също не е вариант, там свързват надеждите с международна „миротворческа“ мисия, която да разчисти за Донбас път за ВСУ, полицията и наказателните батальони.

След срещата между Путин и Тръмп Порошенко огласи собствен вариант на „Минските споразумения“: „Веднага, след като бъдат изведени руските войски от наша територия, когато тя си прибере артилерията, когато си прибере танковете, когато си прибере системите за залпов огън, когато миротворческата мисия разоръжи незаконните формирования, ние веднага сме готови да започнем политически процес по подготовката на местните избори и ще водим диалог с тези, които изберат на изборите, които ще бъдат признати за свободни и отговарящи на волеизразяването на гражданите, живеещи на територията на Донецка и Луганска области, ще водим диалог по осъществяването на правото на местното самоуправление на освободените територии. Това е Минск, там е писано така! И ние сме готови да изпълним договореностите“.

Толкова волно тълкуване на документа, подписан в Минск се обяснява просто: Киев и нататък няма намерение да изпълни нищо и кимва към „миротворческата мисия“, която уж трябва да воюва с армиите на ДНР и ЛНР.

Малко по-рано от украинския президент своето тълкуване на преговорите между Тръмп и Путин „изстреля“ и вътрешният министър. Прокара „червени линии“: видите ли, не може да бъде тема на обсъждане унитарното устройство на Украйна, украинският контрол над границите, украинското гражданство на жителите на Донбас, обменът на ДНР и ЛНР срещу Крим, забраната за амнистия за опълчението на републиките и стратегическите стремежи на Украйна в ЕС и НАТО. Съгласи се Арсен Аваков единствено президентите на САЩ и Русия да се договорят за „особен статут“ на територията на Донбас, регионални инвестиции, данъчни опрощения за местния бизнес, временен или постоянен официален статут на руския език, изплащане на дълговете по пенсиите, реструктуриране на комуналните сметки, социални отстъпки, статут на „жители на територия, която временно е неконтролирана от Украйна“, вместо паспорт.

Този странен списък, предложен на Путин и Тръмп за обсъждане показва дълбините на падението на украинската държава, където ръководителят на полицията сериозно смята, че президентите на САЩ и Русия трябва да се договарят помежду си за данъците за донецките и луганските предприемачи, да въвеждат статут на „неграждани“ за жителите на ДНР и ЛНР или да обсъждат използването на руския език в говорещия руски Донбас!

Настоящите украински власти са толкова безпомощни, че не са в състояние самостоятелно да решат социалните въпроси на жителите на Донбас, да се върнат към закона за статута на регионалните езици и на националните малцинства, да привлекат регионални инвестиции, да опростят режима на търговията с ДНР и ЛНР, да върнат дълговете, да не говорим за това, че да започнат пряк диалог с Донбас.

Украйна стана колония на САЩ в пълния смисъл: не можеш да дадеш в чужди ръце националната сигурност, но при това да запазиш влияние върху своята икономика и социална политика. Може би тези, които със сила завзеха властта в Киев при подкрепата на САЩ си мислеха иначе, но днес вече е ясно: далеч повече ги устройваше пълната несвобода при Обама, отколкото относителната свобода при Тръмп, с която те не могат, не умеят и не желаят да се разпореждат.

Украинската реакция на преговорите между Тръмп и Путин в Хелзинки демонстрира, че Украйна, станала американска колония в Европа, предпочита да защити този статут. На киевския режим не му харесва отслабването на американския мениджмънт. Спомняйки си за това как украинските депутати и министри ругаха Доналд Тръмп в периода на президентската кампания в САЩ може да се твърди, че действащият американски президент явно не е тази фигура, която киевската колони би искала да види като първо лице на метрополията. Погледите на Киев и преди бяха обърнати към госпожа Клинтън, а и сега нищо не се е променило.

Киев с примряло сърце следи кампанията срещу Доналд Тръмп в САЩ и напрегнато очаква неговия скорошен крах. За да може отново дядо Байдън (или някой друг) да седне в креслото на президента на Украйна и да започне ръчно да управлява колонията.

Превод: Поглед.инфо