/Поглед.инфо/ При двудневната си визита в Европа премиерът на Израел Бенямин Нетаняху на среща с президента Макрон коментира премесването на посолството на САЩ в Йерусалим, като каза: „Вие може да прочетете за това в една хубава книга. Тя се казва Библия. Може да прочетете за това и в други книги... Къде на друго място може да бъде столицата на Израел, освен в Йерусалим?“
През това време обстановката в Близкия Изток продължи да се изостря. По въпроса за статуса на Йерусалим практически всички арабски държави застанаха на страната на Палестина, както сунити, така и шиити. Но зад гърба на Тел Авив стои световния жандарм САЩ в лицето на администрацията на Тръмп. Безусловно, това охлажда горещите глави на политическите арабски елити от Близкия Изток. Въпреки това, от ден на ден вероятността ситуацията да излезе извън контрол се увеличава. Американците сигурно са предвидили такава реакция. Това косвено се потвърждава от размитата формулировка за конкретните срокове по преместване на посолството в Йерусалим, макар че Тръмп обеща да направи това едва ли не на следващия ден след инаугурацията. Съдейки по всичко, става дума за някаква тайна сделка, в която наред с еврейското лоби, състоящо се от финансовите кръгове на Уолстрийт, участват и ред политици от Републиканската партия и самата държава Израел.
Тази стъпка е предшествана от едно споразумение, подписано през септември 2016 г. между САЩ и Израел, според което Вашингтон се задължава да предостави на Израел до 2028 г. помощ в размер на 38 млрд. долара. Израелският премиер настояваше за 45 млрд. долара, но тогава Обама не само че не се съгласи да увеличи помощта, а и задължи Израел срещу тези пари да закупува американско оръжие и обвърза помощта с отстъпки по палестинския въпрос. Впрочем аналитичният център RAND счита, че истинската сума на помощта за израелската държава не е известна на никого. Факт е, че за Вашингтон Тел Авив е „трудно, но любимо дете“. В същото време е погрешно да мислим, че отношенията между двете страни са като улица с еднопосочно движение. Съединените щати регулярно налагат на Израел някакви ограничения и се стремят да извлекат определени изгоди от тях. Всичко зависи от това кой е на власт, демократите или републиканците. Не е учудващо, че сегашният президент Тръмп вече разглежда въпроса за увеличаване на военната помощ и полага усилия за отстраняване на редица рестрикции наложени на Израел от Обама. Но Тръмп иска от Нетаняху взаимни отстъпки, включително по линията на закупуване на американско оръжие. Той, както и Обама, настоява 75% от закупуваното за армията на Израел (ЦАХАЛ) оръжие да бъде Made In USA и само 25% израелско производство. Според това съотношение американската помощ не изглежда толкова безкористна, тъй като голямата част от отпуснатата помощ се връща обратно в Америка.
Ако стриктно се спазват клаузите на действащото споразумение, подписано миналата година между Обама и Нетаняху, то Тел Авив следва значително да съкрати закупуването на собствено оръжие. Това обаче може да струва много скъпо на Военно-промишления комплекс (ВПК) на Израел, в който работят 15% от всички работници в страната. Шефът на асоциацията на производителите в Израел Брош Шрага заяви, че всеки един милиард шекела, похарчени в предприятията на ВПК, обезпечава работата не само на сътрудниците на отбранителните компании, а и на хиляди други работници в останалата икономика. Освен това, 75% от произведената военна продукция на Израел се експортира. В крайна сметка малката държава, заемаща по площ 148 място в света, влиза в десетката на най-крупните търговци на оръжие в света. Това разбира се не означава, че армията на Израел разполага с най-съвременната техника. В ЦАХАЛ има много единици неефективно оръжие, основно американско производство. Това е отбелязано и в плана за модернизация на военната техника до 2020 г. В частност става дума, че от всички военни части вече активно се изтеглят от въоръжение „многострадалните“ М16 и се заместват с автомати TAR-21, произведени от концерна Israel Weapon Industries. Такава участ очаква и американските бронетранспортьори АРС М113, които ще бъдат подменени с израелските Namer. ЦАХАЛ ще се откаже и от самоходните гаубици М109, произведени в САЩ в полза на 155 милиметровите самоходни артилерийски установки ATMOS, разработени от израелската компания Elbit Sistems. Сериозен проблем е, че преди време Израел по договор с Вашингтон закри собствената си програма за разработка на изтребители. Днес израелските ВВС основно летят на американски самолети F-15 и F-16, макар те отдавна не отговарят на съвременните изисквания. За война със сериозен противник те не стават, а за борба с партизанските отряди е по-разумно да се използват безпилотни самолети. Именно за това в своите планове относно бъдещите конфликти с Хизбула и ХАМАС израелците залагат на противоракетната система „Железен купол“ и безпилотните апарати. От САЩ започнаха доставки на нови самолети, пето поколение, но с авионика израелско производство.
На 9 юни 2013 г. Стив О’Брайън, вицепрезидент на Lockheed Martin, ръководещ програмата за F-35, се „изпусна“ пред журналисти на летище Льо Бурже, че представителите на ВВС на Израел категорично са отказали тези самолети да бъдат оборудвани с американска бордова електроника. По неговите думи, преговорите вървели трудно, продължили дълго и завършили без успех. Накрая по този принципен въпрос американците за първи път отстъпили от позициите си, разбира се това било направено под силен политически натиск. По данни на пресслужбата на израелските ВВС, към декември 2017 г. летателният състав разполага с девет F-35I Adir от общо договорените 50 самолета. Към 2020 г. ВВС на страната ще имат 33 самолета пето поколение, което според експертите от ЦАХАЛ ще им осигури пълно господство в небето над Иран. Впрочем, компанията Israel Aerospace Industries съобщи, че е успяла да направи ефективен програмно-управляем радио интерфейс. Кореспондентът на War Is Boring Дейвид Ахи, цитирайки израелските пилоти, нарече еврейския F-35I Adir уникален самолет, като отбеляза, че такъв въобще не можеш да срещнеш в съседните страни. Между другото, американските пилоти изпитатели винаги са се изказвали критично за бордовия компютър на американския F-35, който лошо се справя със задачите за управление на самолета в екстремални условия. Оттук идва и ограничената маневреност на самолета, тъй като програмното обезпечаване постоянно ограничава пилота, за да не допусне претоварване на фюзелажа и крилата. Ако се вярва на Бени Коен, ръководителя на Israel Aerospace Industries, израелците са направили това, което не са могли да направят американците. Те са разработили качествена авионика, която винаги е била главоболие за Lockheed Martin. Американският генерал-лейтенант Марк Рамзи, наблюдаващ проекта F-35, многократно е заявявал, че задачата, която реши Израел, американците могат да решат след около 15 години. Но, ако това е така, на Вашингтон не му остава нищо друго освен да помоли евреите да споделят с тях технологията. В замяна на това Израел може да поиска нещо по-голямо от парите. Самолетите пето поколение F-35 са особен национален проект на САЩ, неудачите в който предизвикаха насмешки в целия свят. Имиджът на САЩ като иновационна страна е заложен на карта. Може би това изглежда като поредната журналистическа конспиративна версия, но фактите са си факти. Американците обявиха, че местят своето посолство в Йерусалим след серия успешни изпитания на израелския F-35I Adir. Както казваше един известен журналист: „Съвпадение ли? Не мисля“.
svpressa.ru
Превод: A-specto