/Поглед.инфо/ Едно от основните събития сега е нападението срещу сирийската авиобаза „Шайрат“, което всъщност не се случи. Истерията бе раздута от три страни – Сирия, Ливан и Израел, при това последният иска да се представи като случайна жертва на информационна война. Но не всичко е толкова просто: ако Израел все пак е причастен, това ще открие нова страница в конфликта в Сирия.

Както вече бе съобщено, във вторник през нощта на правителствената авиобаза „Шайрат“ прозвуча аларма. Нямаше външно нападение, но в новините, с позоваване на агенция САНА, се твърдеше, че девет ракети са били свалени от системите за ПВО. Редица източници обвиниха Израел в нападението, а Пентагонът дори свика специален брифинг, за да се отрече от „повторен удар“.

По-късно се появиха съобщения, че на атака е подложена още една сирийска авиобаза – „Думеир“, разположена недалеч от Дамаск. Няколко часа подред сирийските, иранските и израелските медии се замеряха със смет, обменяйки се доста войнствени заявления.

Летищата „Шайрат“ и „Думеир“ бяха единствените цели в Сирия, чиято ПВО напълно отрази всички американски ракети, изстреляни по тях по време на съботния удар. А най-големи щети понесоха обектите, които не се защитаваха от стационарни системи за ПВО, например научния център в предградието Барсе. Така за информационната война в Америка щеше да се доста полезно, ако „Шайрат“ и „Думеир“ бяха все пак „пробити“, но това е вече конспирология.

Междувременно, според редица данни, в летище „Думеир“ в момента на тревогата са се намирали руски военни от преговарящите в Центъра за помиряването на враждуващите страни, които провеждат беседи с останките от групировките „Джейш ал Ислам“. При това, вече по последни данни, е постигната договореност за това около хиляда бойци да се отправят към Джараблус, последвали своите братя по разум от Дума. Сега те предават тежкото въоръжение и на общо основание заминават на север, но част от бойците обявиха, че искат примирие с правителството на Сирия и решиха да останат в градчето Ал Думеир.

В такъв контекст съобщенията за ракетното нападение на летището изглеждат като нова провокация, но вече от неустановен произход.

Първите пострадали от цялото това информационно възмущение станаха ливанците. Последните две седмици над главите им летят ята ракети и долу на земята със сигурност са се изнервили. След като израелските изтребители обстреляха сирийската база Т-4, прониквайки през ливанското въздушно пространство, президентът на страната Мишел Аун изнесе гневна реч, в която заяви, че „повече няма да допусне“ и „няма да позволи“ нещо подобно. Речта му не бе забелязана и тогава ливанците започнаха да оперират с обективни технически данни. И сега източник от службата на международно летище „Рафик Харири“ в Бейрут съобщи, че самолетите от ВВС на Израел не са можели да нанесат удар, защото не са присъствали във въздушното пространство в момента на предполагаемата атака в Шайрат.

Друг източник в Бейрут поясни, че израелските самолети няколко пъти на ден са се появявали във въздушното пространство на страната. И именно насочването „откъм Ливан“, от гледна точка на местните експерти, еднозначно посочва израелският произход на самолетите и ракетите. Друг е въпросът, че над Ливан всеки може да прелети без последствия.

В Израел официалните представители на ВВС и на ЦАХАЛ първоначално отказаха да коментират случилото се, но за работа се заеха местните вестници. „Хаарец“ започна да цитира активно заявленията на прессекретарят на МВнР на Ирак Бахрам Касеми, направено от него преди седмица и половина по повод ракетната атака по Т4. Там имаше какво да се цитира. Например: „Окупационният ционистки режим рано или късно ще получи необходимия отговор за своите действие“. Или „сирийската армия е способна да защитава своята територия и ще прави така“.

Но Касеми говори всичко това по повод атаките срещу Т4, а мистичните събития във вторник в „Шайрат“ и „Думеир“ не коментира. Въпреки това в Израел бързо се объркаха самите себе си и към средата на деня повечето медии бяха убедени, че отново са атакували Т4, а Иран стои или зад внезапно сработилата сигнализация, или зад поредния и този път безсмислен рейд на израелските ВВС.

Но Иран няма нищо общо с това. Дори и Бахрам Касеми няма нищо общо – това бе рядък ден, в който той не прави никакви специални заявления. Но в Израел отново развъртяха историята за „иранската заплаха“ на основание на „новите данни“. Трябва да се признае, че за това способстваха сирийските медии, включително и държавните телеканали и агенция САНА. Но те направиха това не от злоба, а от еуфория – появи се нов повод да се потвърди издръжливостта на сирийската противовъздушна отбрана.

Време е да свикнем, че Израел се е превърнал в постоянен източник на провокации и понякога това се случва не нарочно, а по инерция. Най-големите израелски вестници решиха успокоителните пояснения на руснаците и на собствената си армия и решиха да плашат читателите си с Бахрам Касеми. Наистина, той често е, да го кажем така, нетолерантен по отношение на еврейската държава, но в този конкретен случай той мълча, а в Тел Авив започнаха без прекъсване на говорят за заплашителния „ирански отговор“ на удара по Т4.

Това е случай, когато некритичното използване на информация едновременно от няколко страни само по себе си разгоря конфликт между тях – и наказание на невинните и с награди за неучаствалите.

Друг е въпросът защо се задейства фалшивата тревога на сирийците. Преди всичко от излишното усърдие и умора на персонала. Но после сирийците направиха това, от което уж ги отучиха преди две години: да престанат през официалните медии да се хвалят за победата над „деветте израелски ракети“. Трябва да се признае, че държавните медии на самия Израел, а съответно и официалните му представители не участваха в антииранската паника, но и не опровергаха историята. Заявленията на ВВС се свеждаха до no comment, което по целия свят и при всякакви обстоятелства наточва журналистите.

Между другото има и алтернативна версия за събитията, в която Израел вече не изглежда като жертва на собствените си информационни страхове. Според някои данни лъжливата тревога на сирийската ПВО може да се тълкува като „общ електронен проблем на системата“, довел до изстрелване на ракети. При това този проблем може да е бил в резултат от външно въздействие, например хакерска атака от страна на Израел, който самостоятелно поема отговорността да открива дупките в сирийската отбрана, на първо място в противовъздушната.

Другата възможна причина е необичаен въздушен трафик. Сега вече никой няма да следи какво се случва над Ливан, дори и самите ливанци.

В такъв контекст на Израел ще му бъде много по-трудно да изглежда като бедната овчица, на която, според думите на министъра на отбраната Авигдор Либерман противостои „обединения фронт“ на всички наоколо. Възможно е и да и се противостои, но тогава защо допълнително да провокира напрежение в обстановката в собственото си общество?

Ще бъде крайно трудно да се докаже намесата в електронната система на ПВО на Сирия. Но тази версия все пак има право на живот. А това вече е принципно нова заплаха, в която никой в Сирия все още не се е сблъсквал.

Превод: Поглед.инфо