/Поглед.инфо/ Цялата предишна година и първата четвърт на настоящата американският долар демонстрира отслабване по отношение с много валути. Индексът на долара, показващ неговото отношение към кошницата от шестте основни валути, за това време се смъкна от равнище, надвишаващо 100 до 88,25 през февруари 2018 г.

Някои побързаха да нарекат това последна агония. А през април се случи това, което финансовите аналитици наричат отскок – доларът се окопити и се повдигна по отношение на другите валути. Съответно другите валути отслабнаха по отношение на долара. В Русия това също беше почувствано.

Един от стимулите на ръста на долара бе проведеното през март поредно повишаване на основния лихвен процент на Федералния резерв на САЩ (през тази година, видимо, далеч няма да е последното). Това доведе до това, че доходността на 10-годишните съкровищни облигации на САЩ на търговете от 24 април за първи път от януари 2014 г. превиши психологически важното равнище от 3%. А повишаването на доходността на тези книжа оказа положително влияние върху доходността на другите финансови инструменти, които са на обръщение на американския пазар.

Но ето кое е удивително: повишаването на доходността на американските съкровищни книжа не предизвика трескавото им търсене. Реакцията на инвеститорите бе достатъчно вяла, у тях се появи недоверие към този финансов инструмент. Нали ръста на доходността на инструмента може да означава и влошаване на финансовото положение на емитента: повишаването на доходността може да служи като компенсация за по-високия риск- в случая рискове, свързани със съкровищните книжа на САЩ.

Свършиха тези времена, когато US Treasuries се възприемаха като еталон на надеждност. Днес единствено медиите, които са контролирани от стопаните на парите се опитват да поддържат тази илюзия. Върху обсъждането на рисковете в инвестирането в US Treasuries в Америка е наложено негласно табу. Съмненията в тяхната надеждност в самите САЩ се приравнява към държавна измяна. През 2016 г., наистина Доналд Тръмп по време на предизборната си кампания заяви, че Америка е заплашена от фалит по националния си дълг и че в случай на неговата победа ще започне преговори с основните собственици на съкровищни книжа на САЩ за реструктуриране на дълга, но след това бързо даде заедна ход и повече не засегна тази тема.

Във връзка с това си спомням за 2014 г., когато рейтинговата агенция S&P за първи път в историята понижи кредитния рейтинг на САЩ от максималния „ААА“ до „АА+“. Агенцията бе подложена на сериозните санкции на Вашингтон и бързо върна максималната оценка. Днес конкурентите на „голямата тройка“ на рейтинговите агенции издават алтернативни оценки. Така например китайската агенция Dagong Global Credit Rating през януари понижи кредитния рейтинг на САЩ от A- до BBB+. При това се очаква по-нататъшно снижаване на кредитния рейтинг. А това е опасно за Америка и заради това, че значителна част от националния ѝ дълг се намира в ръцете на чуждестранни лица. В края на 2017 г. общата сума на националния дълг на САЩ бе равна на 20,25 трилиона долара, при това 6,33 трилиона са извън пределите на САЩ (31,3%). Най-големите собственици на американски национален дълг са (за края на 2017 г. в милиарди долари): Китай – 1.184,9; Япония – 1.061,5; Ирландия – 326,5; Кайманови острови – 269,9; Бразилия – 256,8; Великобритания – 250,0; Швейцария – 249,6; Люксембург – 217,6; Хонконг – 194,7; Тайван – 180,9; Саудитска Арабия – 147,4; Индия – 144,7; Сингапур – 125,0; Белгия – 119,2. Русия– 102,2, това е 15-то място в списъка с основните чуждестранни собственици на държавни дългови книжа на САЩ.

И макар доларът както винаги е безспорен лидер сред валутите, неговият дял в общия резерв на резервите на всички страни по света, по данни на МВФ се снижава. В началото на 2018 г. е равна на 62,7 срещу 65,3% в края на 2016 г. Макар и снижаването на дела на съкровищните облигации на САЩ да не се съпровожда от снижаване на обема им: през миналата година прирастът на портфейла на съкровищните книжа на САЩ сред чуждестранните лица състави 302,6 млрд. долара.

Засега доларът се държи. Неотдавна, например, руските медии, позовавайки се на данните на „Банк России“ и Министерството на финансите на САЩ, започнаха да пишат, че Русия, уж, започнала решително излизане от съкровищните книжа на САЩ. Наистина, в течение на три месеца поред портфейлът на съкровищните книжа на САЩ в „Банк России“ се снижаваше. НА 1 декември 2017 г. бе равен на 105,7 млрд долара, а на 28 февруари 2018 г. на 93,8 млрд долара. (чистото съкращаване на портфейла е повече от (11%). А нали в течение на голяма част от миналата година „Банк России“ не продава, а купува американски ценни книжа. Общата сума на покупките през 2017 г. съставя 16,1 млрд. долара. Оказва се, че „Банк России“ за три месеца се избавя от почти ¾ от книжата, които са закупени миналата година. Но не бих бързал да наричам това революция в политиката на управлението на международните резерви на Русия. Просто „Банк России“ (и не само тя) залага цялата минала година на повишението на долара, което не се случи.Едва в края наминалата година централната банка промени играта. Сега тя трябва отново да заложи на повишаването на цените на долара, ако, разбира се, аналитиците от банката достигнат до извод, че априлският скок не е кратковременно пазарно изменение. Ще научим това лятото, когато се появят данните за структурата на резервите на Русия за април и май. Ако делът на американските съкровищни книжа в портфейла на „Банк России“ продължи да пада, тогава може да се направи извод, че тя е престанала да играе по старите правила и е поела курс към дедоларизация на международните резерви на Русия. Засега е преждевременно да правим подобен извод.

Доколко дългосрочна може да бъде априлската тенденция за ръст на американския долар? Тенденцията е крайно неустойчива и може да се обърне скоро, ако не се проведе реално възстановяване на американската икономика. Тези оптимистични икономически показатели, които се публикуват от американските ведомства за оптимистична лъжа. Зад този „икономически ръст“ се скрива ръстът на дълга на американската икономика. На 20 януари 2017 г., в деня на встъпването в длъжност на президента Тръмп, националният дълг на САЩ бе равен на 19,962 трилиона долара. В момента, в който приключвам тази статия (26 април 2018 г.), броячът показва 21,157 трилиона долара. Тоест при Тръмп националният дълг на Америка е нараснал с 1,2 трилиона долара.

Вече дълги години фокусниците от Министерството на търговията и другите ведомства на САЩ представят ръста на дълга като ръст на БВП. Този фокус непрекъснато се демонстрира. В далечните 70 години на ХХ век, когато се проведе преходът от златно-доларовия стандарт към книжния долар и печатницата за зелена хартия започна да работи, в Америка все още имаше честни и добросъвестни икономисти. Тя обявиха, че все някога подобни фокуси ще завършат плачевно. Когато демократът Джими Картър през януари 1977 г. влезе в Белия дом националният дълг на Америка бе едва 629 милиарда долара. За четирите години на неговото президентство дългът се увеличи с 280 милиарда долара. При Роналд Рейгън (8 години президентство) с 1,692 трилиона, при Джордж Буш-старши (4 години) с 1,4 трилиона, при Бил Клинтън (8 години) с 1,627 трилиона, при Джордж Буш-младши (8 години) с 4,357 трилиона, при Барак Обама (8 години) с 9,975 трилиона. Ръстът на дълга върви по експонентата

В резултат на това делът на дълга по отношение на БВП при предаването на президентството от Джими Картър към Роналд Рейгън състави 33,3%. А при предаването на щафетата от Барак Обама на Доналд Тръмп – 106%. В края на 2017 г. равнището на националният дълг на САЩ достигна 110% от БВП. МВХ отбелязва, че към 2023 г. фискалната позиция на САЩ е бъде по-лоша от тази в Италия и Мозамбик (съотношението между дълго и БВП на САЩ ще достигне до 116,9% срещу 116,6% при Италия и 112,5 при Мозамбик).

Попаднал в Белия дом, Тръмп разбира, че не може да се справи с тези, които строят пирамидата на дълга. Данъчната реформа в САЩ неизбежно ще увеличи дефицитите на федералния бюджет. През следващата финансова година, според оценките, дефицитът ще превиши планката от 1 трилион долара и ще продължи да се увеличава.

Ситуацията с дълга се влошава и от обстоятелството, че растат и разходите на обслужването му. Общо разходите за обслужване на националния дълг на САЩ през 2016 г. състава 430 милиарда долара. Това са 11,2% от държавните разходи, второто по големина перо от разходите на американския бюджет след военните разходи (611 млрд.) А доходността на американските съкровищни книжа тогава бе по-ниска, отколкото сега, когато достигна до 3% - отличен показател. И въпреки това, инвеститорите не се хвърлят като гладни вълци на финансовите инструменти на американската хазна. Спекулантите усещат като вълци, че инструментите са токсични.

Какво му остава в тази ситуация да прави министърът на финансите на САЩ Стивън Мнучин? Да повиши „инвестиционната привлекателност на финансовите инструменти“. Тоест да компенсира растящия риск от фалит на САЩ по националния дълг с ръста на доходността на съкровищните книжа. Новият председател на Федералния резерв Джеръм Пауъл ще помогне за това, периодически повишавайки основният лихвен процент на Федералния резерв. Не е далеч ситуацията, когато за обслужването на суверенния дълг ще е необходимо да се изразходват 20 и повече процента от бюджета на САЩ. Американската хазна няма да издържи подобна тежест. Ще се наложи да се обяви фалит и да се започнат преговори за реструктуризирането на дълга. Тръмп, разбира се, ще направи всичко възможно, това да не се случи при него, но е успее ли?

От казаното има практически извод: „Банк России“, която управлява златно-валутните резерви на страната, трябва да излиза от американските съкровищни книжа не само, защото има висок риск от замразяване на руски активи в условията на санкции. Това трябва да се направи и защото съкровищните книжа на САЩ стават токсичен актив.

Превод: Поглед.инфо