/Поглед.инфо/ През юли 2016 г., на следващия ден след неуспешния опит за военен преврат, президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган определи случилото се като „Дар от Бога“, който ще му позволи да прочисти армията и държавния апарат от настанилите се там терористи.
Последвалите чистки наистина се оказаха с колосални мащаби. Техни жертви станаха не само разбунтували се офицери, но и мнозина опоненти на действащата власт – както реални така и мними – от местната администрация., медиите, училищата и университетите, в културата и бизнеса. Правителството разгърна мащабна кампания против противниците на властта, социалните мрежи и т. нар. врагове на правителството. О сега, след тоталната чистка, турските власти се захванаха с радикално преустройство на цялата правителствена система в страната.
Напрегнатата атмосфера след неуспешния преврат и религиозните кризи позволиха на турското ръководство ускорено да пристъпи към обсъждане на нова конституция, според която президентът ще получи широки властови правомощия без почти никакви ограничения. На Турция, твърдят властите, й е необходим силен лидер, на когото ще му е достатъчно да си сверява часовника с мнението на гражданите веднъж на пет години. На 21 януари турските депутати одобриха проекта на конституцията, и на 2 април ще се проведе референдум, ако Конституционният съд не даде ход на жалбата, внесена от опозицията.
Разгорещените спорове в парламента показаха, че даже вътре в управляващата Партия на справедливостта и развитието няма единство. За проекта на конституцията парламентаристите гласуваха не тайно, а открито – очевидно това стана под натиск от страна на ръководството на ПСР. Фракцията на прокюрдската Демократична партия на народите в знак на протест се въздържа от гласуване – много депутати от тази партия са в ареста и ги очаква съд. Но сега само референдумът може да спре прехода на Турция към система на еднолично управление.
Според новата конституция системата на управление на страната радикално ще се промени. Постът на премиера изчезва, президентът ще назначава вицепрезидентите и министрите, а неговите укази ще получат силата на закони. Държавният глава ще може да съчетава този пост с поста на лидер на управляващата партия и, по този начин, ще решава кой от нейните членове заслужава правото да се кандидатира за депутат. Президентът също така ще засили контрола си над Висшия съвет на съдиите и прокурорите – орган, отговарящ за назначенията в съдебната власт. Четирима членове на съвета ще бъдат директно назначавани от държавния глава, още седем ще бъдат избирани от парламента, а заместник-министър на правосъдието ще влиза в съвета по силата на служебните си задължения.
По новата конституция президентските и парламентарните избори ще се провеждат едновременно веднъж на пет години. В резултат цялото внимание ще бъде насочено към президентската кампания, което още повече намалява значимостта на парламента. Освен това парламентът ще бъде лишен от правото да отправя към правителството депутатски въпроси и кабинетът ще остане да бъде подотчетен пред парламента.
Ердоган започна да придава гласност на логиката на тази система още веднага след президентските избори през 2014 г.: след като президентът за първи път в историята на страната е избиран директно с мнозинство от гласовете на избирателите, неговата политика е напълно легитимна и не трябва да бъде оспорвана от законодателната или съдебната власт, да не говорим за гражданското общество или каквито да е други сили. Турските власти твърдяха, че е дошло времето конституцията да се адаптира към новите политически реалности.
Ако новата конституция бъде одобрена Ердоган ще получи на свое разпореждане не само всички налични лостове на властта, но и ще може да налага на страната консервативен религиозен строй, отразяващ възгледите на около половината от населението на страната. Религиозните консерватори, които са на мнение, че след 1923 г. страната се намира под игото на кемализма, сега ще насочат обществото в необходимата им посока. И ще направят това, въпреки че на парламентарните избори през 2015 г. избирателите подадоха друг сигнал: тогава мнозинството отхвърли политиката на президента и гласува за други партии.
Ако Ердоган постигне целите си, той всъщност ще разруши устоите на светската република, провъзгласена през 1923 г. от Мустафа Кемал Ататюрк. Тогава Турция се ориентира към западните правни и културни стандарти, бяха променени дори имената на гражданите и азбуката. Отстъплението от приетата тогава система ще доведе до непредсказуеми последствия в политическия и социално-икономическия живот на Турция.
През 2017 г. няколко изпитания очакват Ердоган. Ситуацията в сферата на сигурността и икономиката е плачевна, силовите структури са в тежка криза, а съюзниците на сегашната власт в чужбина не останаха много. В такива условия за Ердоган няма да е просто едновременното постигане на две от своите главни цели: преминаване към религиозно-консервативно устройство на обществото и еднолично управление.
За това на турския лидер вероятно ще му се наложи да продължи да обяснява всички проблеми на страната с теории за вътрешни и външни заговори, още повече да притиска либералната част от турското общество, да се откаже от перспективата за мирно съществуване с кюрдите и със сила да прокара новата конституция през референдума. Това едва ли обещава на Турция мирно бъдеще, макар че според някои наблюдатели, след парламентарното гласуване през януари опозицията по-скоро е настроена да капитулира, отколкото да продължи да води битка.
Евросъюзът и САЩ разбират, че след референдума е възможно Турция да престане да е техен партньор и страна, уважаваща икономическото, социалното и религиозното разнообразие. Укрепването на авторитарния режим противоречи на членството в НАТО и в Съвета на Европа и поставя кръст на идеята за влизане на Турция в ЕС. Най-бързо всички негативни последствия ще се появят в областта на икономиката.
Някои експерти предполагат, че разривът между Турция и Запада всъщност ще зарадва европейските лидери: те, всъщност, отдавна мечтаят да ограничат своите отношения с Ердоган до въпросите за търговия, борба с тероризма и проблема с бежанците. На свой ред турският президент с облекчение ще престане да мисли за европейските норми, прилагането на които в хода на по-нататъшна евроинтеграция би ограничило неговата власт. Ако сметките са верни, и двете страни скоро ще се убедят, че негативните последствия от развода ще блокират тези ползи.
Сега върху гражданите на Турция лежи огромна историческа отговорност. На априлския референдум ще бъде взето най-важното решение в историята на Турция от времето на провъзгласяването на Турската република през 1923 г./БГНЕС
…........
Марк Пиерини, Център „Карнеги“, Москва
Москва / Русия