/Поглед.инфо/ Доналд Тръмп може заслужено да си отвори шампанското. В търговската война с Китай, която продължава почти година, окончателната победа е спечелена. Разбира се, на предстоящата среща във Вашингтон се изисква тя да бъде фиксирана под формата на правен документ, но по принцип това вече са технически подробности. Както съобщава Bloomberg, китайските власти предложиха радикално да разширят вноса на САЩ.

В момента общият обем на износа на Съединените щати е около 1,32 трилиона долара, от които 122 милиарда (9,2%) са пряко отчитани за Китай. От своя страна те внасят стоки и услуги за почти 500 млрд. долара повече, като по този начин имат постоянно отрицателно салдо на външната търговия, от които 300 млрд. долара също попадат в Китай. Ситуацията трябваше да се коригира по някакъв начин. На първо място, с постигане на „по-справедливи условия“ в търговията с Поднебесната. Всъщност, именно затова Съединените щати и започнаха такава непримирима търговска война.

И сякаш дори са я спечелили, защото китайското предложение изглежда като пълно предаване. През следващите шест години Пекин доброволно е готов да увеличи обема на американския внос с още 1 трлн. долара, което ще удвои почти цялата външна търговия на САЩ и ще премахне негативно отрицателния резултат от платежния баланс.

Изглежда, че може да се отменят санкциите и да се върнат митата до предишното им ниво. Възниква обаче въпросът - защо китайските власти се съгласяват да се откажат от търговските печалби? Дори не самите пари, а в смисъл на съществуващия баланс. Износът не само осигурява заетост на четвърт от индустриалния капацитет и дава работа на поне всеки пети дееспособен китаец. САЩ представляват 19% от цялата китайска външна търговия и носи повече от 37% от общата външна търговска печалба. Пекин търгува и с останалия свят, но доходността на операциите е по-ниска, тъй като пазарите са по-бедни. Тогава защо изведнъж?

Отговорът е учудващо прост, макар и на пръв поглед да не е толкова очевиден. Той напомня шегата за „обещанието да не се омъжва още“. Добре е да се дават обещания, които очевидно няма да бъдат изпълнени, а вината за това ще лежи на опонента ви. За още трилион долара Китай е готов да купува американски стоки и услуги, но дали САЩ са готови да намерят толкова много допълнителни стоки?

Например, Китай желае радикално да разшири покупките на храни, включително соята, за която САЩ са сред първите трима световни лидери. Но проблемът е, че фермерите ги произвеждат за износ само в размер на 22,8 млрд. долара годишно. За шест години, според собствените им оценки, доходността може да бъде увеличена максимум три пъти, което ще даде до 40-50 милиарда допълнителни продажби. Дори в групата храни като цяло, включително царевица, пшеница и редица други земеделски култури, няма да бъде възможно да се повиши действителното ниво над 80-90 милиарда за шест години.

Какво тогава получават за останалите 910 милиарда? Като тласка американските стоки, за да намали разликата в плащанията, Тръмп дава много красиви обещания. Например, да направи САЩ най-големия износител на петрол в света и най-вече газ, предимно втечнен. Теоретично находищата на шистов газ могат да го дадат, но досега пазарните цени за него не допринасят за напредъка на производството. Американското министерство на енергетиката дори намали прогнозата за производството на втечнен природен газ от 100 на 70 милиона тона годишно.

И това е при условие, че освен единствения в момента завод, се строят още пет. Като цяло, бяха издадени 11 разрешения, но два проекта са в процес на ликвидация, други четири са замразени до най-добрите времена на конюнктурата, строителството дори не е започнало върху тях. Останалите пет повече или по-малко са вградени в обема на първите линии на производствения капацитет. Ако всичко върви в сегашния си вид, тогава експортният капацитет на САЩ за ВПГ ще достигне в най-добрия случай 30–32 милиона тона. В сравнение с настоящите 12 милиона тона, това, разбира се, е напредък, но той все още не привлича допълнителни трилиони долари.

И така в почти всички посоки. Тръмп иска да се купува, а Китай се съгласи да го направи, но при условие, че Тръмп ще гарантира физически появата на стоките. В противен случай за какво става дума? Дали президентът на САЩ ще може да изпълни своята част от сделката, е въпрос повече от отворен. В Края на краищата, няма ли той лично да строи нови заводи и да разкопава допълнителни газови полета? Това трябва да се направи от бизнеса, но ще успее ли той това и все още е съмнително дали иска подобно нещо.

Със своето индустриално и технологично развитие Съединените щати няма какво да продават на света. Звучи, разбира се, странно, но iPhone и много други полезни и скъпи марки в действителност физически се произвеждат не в Америка, и дори не в Китай. Америка има Boeing и активно популяризира своите продукти. Дори и на някои места успешно. От 2015 г. китайските компании са готови да закупят до 300 цивилни самолета за около 38 милиарда, но това също не е трилион.

Технически, разбира се, може да се доставят най-новите оръжия, но кой в пълно съзнание би се съгласил на такова договаряне с главния геополитически противник, вероятността за избухването на мащабна война с който в близкото десетилетие се оценява от Пентагона като почти абсолютно.

Като цяло, дори ако съберете всичко, което Вашингтон може да предложи заедно, обемът на покупките ще се увеличи в най-добрия случай с още 180-200 милиарда и това е всичко. Но формално Китай се съгласи да капитулира, което означава, че търговските санкции трябва да бъдат премахнати от него още днес. Е, или след официалното подписване на новото търговско споразумение в края на януари - началото на февруари на текущата година.

В резултат на това търговията се връща към първоначалния си вид, който е изключително полезно за Китай, а Тръмп с  патос ще докладва на Сената поредната си ярка победа и… всичко ще остане в първоначалното си състояние.

Получава се една интересна китайска капитулация. И най-любопитно е, че като цяло, той има добър шанс да поведе, тъй като Пекин всъщност вкара Тръмп в логичен ъгъл. Искате ли да разширите търговията? Ние сме съгласни! Дори от утре сутринта. Договор? Да подпишем? Следващият петък, или когато искате? Всичко ще договорим, а санкциите да отменим?

Изглежда, че е договорено, но тогава бюджетът на САЩ ще загуби около 40 млрд. долара, идващи в резултат на наложените защитни мита. Ако стоките за гореспоменатия трилион годишно бяха намерени в Америка, тогава такова нещо би било пренебрегнато. Но дори след шест години, цифрата изглежда очевидно съмнителна.

Какво решение в тези условия ще вземе Тръмп - става основната интрига на момента. Особено като се има предвид резерва за строгата връзка на китайското споразумение с резултатите от следващите президентски избори. Например, без Тръмп в Белия дом, офертата вече не е валидна. Не може да се изключи, че по такъв труден начин китайските власти са намерили начин да предложат на Тръмп един вид голям подкуп под формата на подкрепа за желаното преизбиране.

Стопанинът на Овалния кабинет обаче е известен с рязката си промяна на личните си възгледи. В допълнение, той е в дълбока конфликт със Сената, който при най-малката възможност блокира всякакви действия на президента, независимо от тяхното значение и последствия, което прави прогнозирането на американската политика много трудно.

Но във всеки случай, китайците са направили своя ход, сега е ред на Вашингтон.

Превод: В.Сергеев