/Поглед.инфо/ Близкият изток, както и другите стратегически важни региони на света, се намира в сферата на постоянното внимание на китайското ръководство, което не крие нито своите глобални амбиции, нито готовността си решително да отстоява националните интереси. Към началото на гражданската война в Сирия Китай зае устойчивата позиция на основен търговски партньор на арабската република, но в КНР се градят значително по-мащабни планове, които се реализират стъпка по стъпка.

Пекин зае позиция на подкрепа на правителството в Дамаск в сирийските събития, приемайки при това широк набор от средства. Китай нееднократно използваше правото си на вето в гласуванията на Съвета за сигурност на ООН, блокирайки проекторезолюциите, насочени срещу сирийските власти. Русия и КНР са солидарни и по редица други важни въпроси, подкрепяйки правото на Сирия за връщане на окупираните от Израел Голански възвишения и критикувайки американската и турската подкрепа към антиправителствените формирования в Сирийската арабска република. Накрая, в Пекин, както и в Москва, изхождат от това, че радикалните ислямски бойци сред гражданите, съответно от Китай и от Русия е по-добре да бъдат ликвидирани в Сирия, а не да се чака те да се завръщат в родината си. За Китай този проблем е съвсем актуален – сред членовете на терористичните организации, воюващи срещу правителствените сили в Сирия има и граждани на КНР – етнически уйгури.

Уйгурският фактор е още една илюстрация на това, колко е заплетен сирийският възел. Уйгурите са тюркоезичен народ, изповядващ сунитски ислям и които обитават предимно Синцзян-Уйгурския автономен район (СУАР) на Китай. През 90-те години тук се появиха две движения – Световният уйгурски конгрес и Ислямското движение на Източен Туркестан (ИДИТ), искащи независимостта на „Източен Туркестан“ (така те започнаха да обозначават района на своето проживяване в Китай), отделянето на СУАР от КНР и провъзгласяването на ислямска република. Забележително е, че щаб-квартирата на уйгурския конгрес се намира в Ню Йорк и активно се използва от западната пропаганда в критиката срещу Пекин „за нарушаването на човешките права и другите престъпления на тоталитарния режим“, макар и официално да се смята за умерена организация.

Що се отнася до ИДИТ (това движение се нарича още „Ал Кайда в Китай“), то неговите членове са избрали пътя на тероризма. От началото на 2015 г. отрядите на уйгурите действат в Сирия в състава на „Джебхат Фатх аш Шам“ (част от бившата „Джебхат ан Нусра“).  При това те попадат в Сирия, по данни на турското опозиционно издание „Заман“ през турска територия, при това със съдействието на местните специални служби.

Кардиналните изменения, последвали на арената на противопоставяне в Сирия след решителните действия на Русия, подбудиха ръководството на КНР рязко да активизира своите контакти с Дамаск. В течение на цялата 2017 г. в Дамаск пристигаха няколко високопоставени делегации от КНР и това не бяха посещения за запознаване със ситуацията – в повечето случаи в техен резултат се подписваха споразумения и твърди договори.

На 5 февруари 2017 г. страните сключиха споразумение за оказване на безвъзмездна хуманитарна помощ „чрез техническо-икономическо сътрудничество“, а в началото на юли бе подписан документ за създаването на индустриален парк и за китайски инвестиции на сумата от 2 млрд. долара, които предвиждат привличането на сирийски пазар на 150 китайски компании и създаването на 40 хил. работни места.  През август 2017 г. Дамаск бе посетен от китайска военна делегация начело с контраадмирал Гуан Ю Фей (началник на канцеларията по международно сътрудничество на централния военен съвет на КНР). Гостите бяха приети от министъра на отбраната на Сирия Фахд Джасем ал Фрейдж, като в резултат на преговорите с китайската страна бе направено следното заявление: „У Китай и Сирия съществуват установени връзки, китайските военни възнамеряват и занапред да засилват сътрудничеството и връзките с военните от Сирия“.

Делът на бойната техника и въоръжените китайско производство, налично днес в сирийската армия, в момента е около 15% и Пекин възнамерява съществено да го увеличи. В Сирия също са „доизпипвани“ различни китайски системи, включително и нови образци на безпилотни летателни апарати – както разузнавателни, така и ударни. Освен това се развива сътрудничеството между специалните служби на двете страни: например китайците оказват помощ в снабдяването и подготовката на специалните снайперски подразделения, получавайки от сирийската страна интересуваща ги информация относно уйгурските бойци и по други въпроси.

Но основен става стратегическият въпрос за последвалото възстановяване на Сирия. Още на 9 юли 2017 г. сирийският посланик в Китай Имад Мустафа отбеляза, че „от гледна точка на възможностите в инвестиционната и строителната сфери сирийското правителство ще даде приоритет на китайските компании и в Сирия очакват тези компании да поемат върху себе си голяма част от ролята за възстановяването на страната след войната“. През февруари 2018 г. посланикът на КНР в Дамаск Ци Цянцзин заяви, че „е дошло времето Китай да играе по-активна роля в изграждането на бъдещето на тази страна“.

Китай вече е изпратил първите финансови траншове за възстановяването на болниците. Следват китайски инвестиции в развитието на транспортната инфраструктура, в сферата на връзките и телекомуникациите, общо повече от 20 мащабни проекти. Най-важният сред тях ще бъде  възстановяването на петролно-газовия отрасъл. Още преди войната Пекин вложи в този сектор значителни средства – държавната Китайска национална петролно-газова корпорация (China National Petroleum Corporation, CNPC) притежава пакети с акции в двете най-големи сирийски петролни компании – оператори в  находището „Хаян“  (провинция Хомс), контролът над които бе възстановен през февруари 2017 г. Освен това, остава в сила многомилиарден договор за изследване и разработка на други находища.

Възстановяването на Сирия, пострадала от войната, ще струва най-малко 150 милиарда долара, но сумата може да достигне и до 180 млрд – такава оценка даде още през април 2016 г. директорът на Световната банка Джим Йон-Ким. С отчет на многобройните рискове, затрудняващи реализацията на проектите, възстановяването на сирийската инфраструктура представлява крайно сложна задача, но в Пекин ясно да обозначили своята готовност да участват активно в него.

Превод: Поглед.инфо