/Поглед.инфо/ Китайски учени твърдят, че са разработили нов метод за производство на шистов газ. Ако успее, Китай, който има най-големите запаси от шистов газ в света, ще направи нова енергийна революция и ще преначертае световния газов пазар. Отрицателните последици ще се почувстват много, включително в Русия. Какво е измислил Китай?

Китайските учени са разработили нов метод за добив на шистов газ, който може да разреши проблемите с развитието на китайските шистови находища, пише в статия на South China Morning Post. Това е резултат от десетилетие работа на учените. Тестовете на новите технологии са планирани за пролетта. Ако успее, Китай може да направи нова енергийна революция и да промени пазара на газ в световен мащаб.

Китай има най-големите запаси от шистов газ на планетата - около 31,6 трилиона кубически метра. Това е два пъти повече от резервите на САЩ и Австралия. Пекин обаче не е технологично способен да произвежда толкова газ, колкото е нужен на страната.

Работата в тази посока, разбира се, върви. Китай е проучил западния опит в разработването на неконвенционални газови резерви и, след като е въвел свои собствени иновации, е успял да приложи цялата производствена верига за производство на шистов газ - от географски проучвания, сондажи до хидроразрив. На практика обаче това не е толкова просто. Китай започна да произвежда шистов газ в областта Фулин, но производството не се осъществява толкова бързо, колкото е планирано.

В резултат на това, Китай като най-големия вносител на енергийни ресурси е принуден да увеличи покупката на вносно синьо гориво. Миналата година доставките нараснаха с повече от една трета, до 90,39 млн. тона природен газ и те ще продължат да растат в геометрична прогресия. До 2020 г. Пекин възнамерява да увеличи вноса на газ до 140 милиарда кубически метра.

Планът за производство на собствен шистов газ е 30 милиарда кубически метра до 2020 г. и 100 милиарда кубически метра до 2030 година. Въпреки това, без революционни технологии, планът може да се провали.

Проблемът е, че основните резерви са съсредоточени в провинция Сечуан на дълбочина повече от 3,5 километра под морското равнище, а сегашните технологии, по-специално хидравличното разбиване, не позволяват добив на такива дълбочини. За да достигнете до газ на дълбочина 3,5 километра, се нуждаете от налягане на флуида от около 100 мегапаскала, или приблизително същото като на дъното на Марианската падина в Тихия океан, най-дълбоката точка на планетата. Няма такава силна помпа или тръба, които да издържат на такова налягане. Следователно опитите на китайците да достигнат богатите на шистов газ пластове не се увенчават с успех.

Дълбочината обаче е половината от проблема. Друг сериозен проблем е недостигът на вода, която е нужна в големи количества, за да произвежда с настоящите технологии.

„При американците са съвпаднали много фактори, за да проведат шистовата революция. Китай има пари, но няма вода. Това е оскъден продукт. Следователно, китайската технологична революция трябва да се състои в изобретението на метода на безводния шистов газ. Понастоящем няма такава технология“, заяви Игор Юшков, водещ експерт на Националната фондация за енергийна сигурност.

Именно тази безводна технология, наречена „енергийна пръчка“, е разработена в Китай от група учени в ядрената централа на главната държавна лаборатория за контролирани шокови вълни в транспортния университет в Сиан под ръководството на професор Джан Йонгмин. За разлика от хидравличната технология на фракинг, при която течност с високо налягане се използва за освобождаване на газ в седиментните скали, китайските учени използват електрически ток с висока мощност, за да генерират концентрирани, контролирани ударни вълни, за да постигнат същия резултат.

„Ударната вълна, генерирана от устройството, може да достигне 200 мегапаскала, което се очаква да доведе до образуването на разломна зона с диаметър до 50 метра“, казва професор Джан Йонгмин. Въпреки че технологията може да представлява сериозен риск поради високата сеизмична активност на провинция Сечуан.

Предимството на тази технология, която все още е в зародиш, е, че е потенциално по-екологично чиста от метода на хидравличното разбиване, казва Уан Ченуен, професор в Китайския петролен университет в Циндао. Според него обаче остава да се види дали устройството наистина ще може да генерира достатъчно енергия, за да дроби скалите на такива дълбочини.

Ако китайците успеят и могат да извлекат целия си шистов газ благодарение на нова технология, това ще бъде световна енергийна революция. А последиците ѝ ще бъдат глобални.

„Това ще обърне целия енергиен пазар с главата надолу. Нарастващият китайски пазар „вакуумира” целия пазар. Китайците купуват целия допълнителен ВПГ, който е на световния пазар. Дори ако съгласно договора ВПГ се транспортира в Европа, той често е пренасочван в Азия, където цените са по-високи. Китай намалява дела на въглищата в енергийния баланс и активно увеличава потреблението на газ. Именно поради него високите цени на ВПГ се поддържат в Азия и през зимата, и през лятото“, смята експертът от Националната фондация за енергийна сигурност.

Ако Китай може да посрещне нуждите си от синьо гориво от собственото си производство, той ще срине цените на ВПГ и всички проекти, които са под нарастващия китайски пазар, ще загубят пазара си за продажби и ще станат нерентабилни. Не само Австралия, Катар, Америка и близкоизточните доставчици ще страдат, но и Русия, която също инвестира в заводите за втечнен природен газ, като се надява да получи парче торта на китайския пазар.

„Това ще се отрази на „ВПГ Ямал“, който все още е фокусиран върху азиатските пазари. Проектите за арктическия втечнен природен газ и дори третата фаза на завода за втечнен природен газ на Сахалин няма да бъдат реализирани, въпреки че това е най-простият и най-конкурентноспособният проект“, смята Юшков.

В най-лошия случай Китай няма да се интересува от руските проекти за доставка на газ. Почти завършеният тръбопровод “Силата на Сибир” може да стане единственият, въпреки че днес има още два планирани. Като цяло, благодарение на стартирането на всички тези проекти, включително заводите за втечнен природен газ, Русия очаква да достави 80 милиарда кубически метра синьо гориво за Китай годишно. Нова китайска технология може да попречи на тези планове. Падащите цени на ВПГ също могат да доведат до негативни последици за „Газпром“ на европейския газов пазар.

Русия не се интересува от тези китайски технологии, тъй като нямаме проблеми с производството на вода и газ. В Русия все още има много традиционни газови находища. Днес ние се нуждаем от напълно различни технологии - за производството на шистов нефт в полетата на Баженовската свита. „Петролът от шисти е много различен навсякъде. Ето защо, простото копиране на американски или някои други технологии няма да сработи. Трябва да станем технологичния лидер и да адаптираме западните технологии за руската геология. До 2014 г. имаше съвместни предприятия на „ЛУКОЙЛ” с „Тотал”, „Роснефт” с „ЕксонМобил“ и „Статойл“. Но тогава всичко това беше покрито със санкции, а сега се опитваме сами да създадем технологии ”, напомня Юшков.

Но основният въпрос е дали китайците могат да направят тази технологична революция на пазара на газ? Досега, освен думи, Китай няма нищо. „Не е факт, че китайците изобщо ще достигнат до тестове, но ако го направят, не е сигурно, че ще успеят“, заявява Юшков скептично. Японците, например, също казаха, че са се научили да извличат газ от метанхидрат, че резервите са огромни и възлизат на десетки и дори стотици трилиони кубични метра. Това щеше да бъде технологична революция. Но нищо подобно все още не се е случило.

На практика от стотиците обявявани проекти едва единици успяват, така че енергийните революции не се случват толкова често. Последната, разбира се, е американската шистова революция. Но ако погледнете в историята, те достигнаха до нея след десетилетия на принципа проби-грешки.

До 70-те години на миналия век американските власти започнаха да насърчават развитието на минното дело (което започна да пада) на нови територии и добиването на нетрадиционни ресурси с данъчни облекчения. Данъчните облекчения бяха не само за шистите, но и за битуминозните пясъци и другите труднодостъпни ресурси. Мнозина се опитваха да разработят икономически ефективен начин за извличане на газ от гъсти шистови образувания, но само един предприемач успя. „Бащата на революцията в шистите Джордж Мичъл, пробива в продължение на 18 години, излива много пари там, преди да мисли за едновременно използване на две добре познати технологии - хидравлично разбиване и насочено сондиране, което донесе успех. Оттук започна всичко. Но той трябваше да се опитва в продължение на 18 години, а данъчните облекчения действаха тогава бяха по-големи“, напомня Юшков.

„Китайците преди това са имали планове за добив на шистов нефт и газ. Имаше програма, но всички планове бяха осуетени и дори прогнозите за следващите периоди бяха намалени. Затова и сега тя не бива да се възприема като стопроцентов успех“, смята експертът на НЕСБ.

Трудностите при увеличаването на производството на фулинското находище са свързани, както изглежда, с технологични проблеми, така и с рентабилността на производството. „Основният проблем на Китай е какво да правим с тази икономическа политика на балоните. От една страна, икономиката показва високи темпове на растеж, но от друга страна, много неща са раздути, ето ги градовете-призраци, които са построили, но никой не живее в тях. Автомобилите се продават много, но по отношение на потреблението на бензин се оказва, че много автомобили изобщо не се карат. Същата ситуация е и с плочите: не е добра възможност да се вложат много пари и да се натрупат загуби ”, смята експертът.

Превод: В.Сергеев