/Поглед.инфо/ Дали Пекин и Делхи ще постигнат това, което не му се отдава на Вашингтон?
Каквото и да ни говорят „зелените“ и без подписването на Киотския протокол, петролът както и преди състава 32,9% от световното енергийно потребление. И това е, ако не смятаме обемите по използването му за суровина за химическата промишленост. Общо по света на денонощие се добиват по 94,3 милиона барела петрол, което при средна цена от 53 долара да барел означава пазар с обем от приблизително 1,8 трилиона долара годишно. Тук не се смятат разходите за логистика, застраховката на сделките и различните видове обслужване на оборудването и съдовете.

С учредяването през септември 1960 година на Организацията на страните-износителките на петрол (ОПЕК) пазарът стана почти абсолютно собственост на продавачите. С други думи, неговите правила, условия и действащи цени на петрола се определят от доставчиците на стоката. В случая от износителите на петрол.

Макар, че от тогава да е изминало много време, ОПЕК и досега заема 37,6 от световния добив на петрол. Наистина някои други страни му дишат във врата. Така например Русия добива 12,6% от световния обем, а САЩ 12,4%. Пета по добив е Канада с 5%, а Китай добива 4,6%.

Впрочем, растящо значение на пазара имат не толкова производителите на петрол, колкото износителите. И тук картинката е малко по-различна. Измина времето, когато Картелът осигуряваше почти 70% от доставките на петрол на световния пазар, по този начин напълно контролирайки цените му. Днес делът му се е съкратил до 48% и това създава за членовете на ОПЕК, дори за такива лидери в него Саудитска Арабия редица сериозни парични проблеми. През 2016 г. Риад бе принуден да започне разпродажба на националните си резерви.

В момента са се наложили два проблема на петролния пазар. От една страна отсъствието на ред доведе до рязък спад на цените, а от там и на разходите на производителите. От друга страна отслабването на влиянието на ОПЕК доведе до това САЩ да се опита да раздели Организацията. Доналд Тръмп се опитва да приведе Организацията под „антикартелния“ закон от преди 15 години. Иронията се заключва в това, че проблемът на сговора на производителите някак си слабо вълнуваше Вашингтон преди десет години.

При текущите обстоятелства Русия пое по пътя на запазването на традиционните механизми и правила на регулация, сключвайки споразумение с ОПЕК за регулиране на обемите на добив с цел да се постигнат „оптимални цени“. То вече дава нужния ефект, едновременно съкращавайки излишъците на предлагането на пазара и по този начин стимулирайки ръста на цените от 47 долара за барел през 2016 г. до 53 долара през 2017 година. Успехът подтикна страните да продължат действието на споразумението до края на 2018 година.

Но присъстват и тези, които се опитват да използват настоящите условия за изменянето на целия пазар. Ако ОПЕК+ (както е прието да се нарича споразумението между картела и Русия) се стреми да запази пазара като продавач, то китайско-индийската инициатива следва за цел да го превърне в пазар на купувачите.

Както съобщава вестник Times of India в момента Пекин води активни преговори с Делхи за формиране на блок на страните-вносители на петрол като противотежест на ОПЕК при формирането на световните цени на свободния пазар. Индия и Китай заедно в момента черпят 17% от световния внос, което им позволява да влияят на цените. От друга страна, за да могат уверено да противостоят на износителите им е нужно да съберат заедно поне 40% от потреблението, което в момента изглежда трудно.

Теоретично в партньорството с Китай трябва да са заинтересовани и САЩ, осигуряващи 19,7% от световното потребление, но предвид причините и мащаба на разгарялата се между тях търговска война, подобен съюз е невъзможен в обозрима перспектива. От оставалите значителни потребители на първо място стоят Япония (4,4%), Русия (3,9%), Саудитска Арабия (3,3%), Бразилия (3,2%), Република Южна Корея (2,6%) и Германия (2,5%). Но почти всички те или изобщо не са заинтересовани от подобно споразумение (Саудитска Арабия и Русия) или няма да пристъпят към него предвид размера на получаваните изгоди. Така има възможни перспективи единствено в преговорите с Бразилия, но дори и при успех общият дял на подобен картел няма да бъде достатъчен за гарантирано влияние върху политиката на ОПЕК.

Въпреки това изгодите и перспективите за подобна организация не трябва да се подценяват. Самият факт, че Делхи пристъпва към тях, дори предвид това, че приема Китай като основния си геополитически противник, говори много. Блок, контролиращ около една пета от потреблението, може да привлече към себе си различни дребосъци, които отделно формират по-малко от един процент, но също желаещи да купуват петрол колкото се може по-евтино.

Така, че може да се постигне потенциално търсене от 25-27% , както преди. Но това няма да стане утре. Затова и засега светът на петрола, както и преди ще се определя дълго време от продавачите.

Превод: Поглед.инфо


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели